31 март: Айфеловата кула е официално осветена
31 март: Айфеловата кула е официално осветена / снимка: Guliver/Getty Images

1282 г. избухва Сицилианската вечерня. Това се приема за най-успешната дипломатическа офанзива на късна Византия, тъй като „вади от играта” най-големия византийски противник и инициатор на антивизантийски коалиции.

През 1281 г. за папа е избран Мартин IV, който преди това е послушен на Анжуйците френски кардинал. Следвайки внушенията на Шарл I Анжуйски, новият папа обявява византийския император за детрониран заради неуспеха си да приложи Лионската уния на практика. Папата призовава всички християнски владетели да преустановят отношенията си с нововъзстановена Византия.

От своя страна Шарл I Анжуйски е постигнал споразумение с титулярния латински император на Константинопол Филип за съвместни действия срещу Византия. Сицилианската вечерня осуетява антивизантийските планове и намерения на Шарл I Анжуйски.

Съзаклятническото въстание избухва в Палермо и е насочено срещу господство на франките над Сицилия под формата на учреденото на територията и от 1268 г. Сицилианско кралство. Въстанието става известно като Сицилианска вечерня.
Сред причините за въстанието се сочат окончателното закрепостяване на селяните, насилията на френските рицари, злоупотребите на длъжностните лица, преместването на столицата на кралството от Палермо в Неапол и т.н., но скритата и истинска причина за вълненията е заговор срещу властта на Анжуйците.Повод за бунта стават оскърбленията, отправени към сицилианските жени от френски войници.

През април вълненията обхващат целия остров и повечето французи, които пребивават в Сицилия (около 4000) са убити. Арагонският крал Педро III е повикан на помощ и пристига с арагонския флот в Сицилия през септември 1282 г. Сицилианска вечерня е подмолно подпомагана и инспирирана от византийския император Михаил VIII Палеолог, обслужвайки най-вече неговите интереси по утвърждаването на нововъзстановена Византия след превземането на Константинопол през 1261 г.

Любопитен факт е, че Сицилианската вечерня за времето си била изключително политическо събитие, което било в основата на зародилите се Неаполитанска и Сицилианска Мафия, която според някои източници вероятно идва от съкращението M.A.F.I.A. - „Morte Alla Francia Italia Anela” - „Италия копнее за смъртта на Франция”.

1790 г. Максимилиан Робеспиер е избран за президент на Якобинския клуб. Той е ирландец по произход, роден на 6 май 1758 г. в град Арас в семейство на потомствени адвокати. Подготвя се да заеме длъжността на дядо си и на баща си и затова след като завършва колежа „Луи Велики” в Париж, постъпва в Юридическия факултет на Сорбоната. Максимилиан се връща в родния си град Арас и се посвещава на адвокатската си кариера.

Дейността му бързо придобива ярко изразен политически характер. Приет е за член на Араската академия на науките и изкуствата. В докладите си на нейните събрания идеята за „естествените права” на човека и се обявява против законодателството, което не държи сметка за тези права.

През 1789 г. Робеспиер започва политическа борба във връзка с изборите за Генералните щати. Той обнародва две брошури, в които доказва неправомерността на абсолютната монархия като форма на управление и отхвърля цялата система на стария режим. Третото съсловие в Арас го избира за депутат на Генералните щати, с дълбокото убеждение, че той ще отстоява последователно неговите интереси.

Действително той често взима думата за най-важните политически въпроси - за характера на властта, за дворянските привилегии, за народните права. Появата му на трибуната винаги се предшества от грижлива подготовка: както неговата външност, така и словото му са безупречни. Заедно с неколцина депутати като Сен Жюст, Кутон, Льо Ба той образува крайната левица на Събранието. Благодарение на постоянството и последователността си се налага като водач на тази малка група.

Араският юрист има ясна безкомпромисна позиция по големия въпрос за прерогативите на кралската власт, което се обсъжда дълго в Събранието във връзка с подготовката на Конституцията. За него суверенитетът на нацията е суверенитет на народа.

Робеспиер е между депутатите, които отказват да признаят правото на краля на вето. При разглеждане на „Декларацията за права на човека и гражданина” той отстоява принципите на буржоазната демокрация, противопоставя се на делението на гражданите на „активни” и „пасивни” според имотното състояние, застъпва се за всемирното разширяване на политическите свободи за въвеждане на всеобщо избирателно право.

Невероятната последователност, с която отстоява принципите си, му донася огромен авторитет. Депутатите започват да се вслушват в гласа му, а и мнозина се боят от левите му радикални възгледи. Две години след началото на революцията Робеспиер е вече всепризнат лидер на революционно-демократично крило на буржоазията.

Максимилиан Франсоа Мари Изидор дьо Робеспиер е един от най-известните лидери на Френската революция, известен сред поддръжниците си като „Неподкупния”. Участник в Генералните Щати, Учредителното конституционно събрание, аболиционист, с участието си в Комитет за обществено спасение оглавява репресиите известни като Царството на Терора, приключили няколко месеца след свалянето му от власт и публичната му екзекуция в 1794 г.

1889 г. Айфеловата кула е официално осветена, но е открита официално месец по-късно - на 6 май. Кулата е построена за по-малко от две години, за да короняса Световното изложение през 1889 г., с което се отбелязва стогодишнината от Френската революция.

През 1884 г. на двамата главни инженери от фирмата на Густав Айфел - Емил Нугие и Морис Коешлин, им хрумва да изградят едно наистина високо съоръжение. За реализирането на проекта те привличат на своя страна архитекта Стефан Совестър.

На 15 февруари 1887 г. обаче група културни дейци представят жалба пред ръководителя на проекта - господин Алфан. Сред тях са Ги дьо Мопасан, Александър Дюма син, Шарл Гарние и Франсоа Копе. Мопасан определя кулата като висока и мършава пирамида от железни стълби с по-скоро тромав и гигантски скелет, чиято основа сякаш е направена, за да носи ужасен паметник на Циклоп, а оттам се проточва в смешен и тънък профил на заводски комин. Но споровете заглъхват още със завършването на съоръжението и с признаването на наистина всеобщия му успех.

Архитект на монумента е Густав Айфел, който е автор и на други известни постройки като Статуята на свободата, Виадукта в Гараби (Кантал), Гарата Нюгати в Будапеща (Унгария). Изградена е от пудлинговано желязо, тежи над 10 000 тона. До върха се стига по 1792 стъпала, което съвпада с годината на обяваване на Първата Френска Република.

Кулата е висока 320,75 м. В построяването участват 50 инженери. На строежа на кулата работят над 300 работници, които свързват в единна конструкция 18 038 парчета специална заякчена стомана с помощта на 2,5 млн. нита, следвайки структурния дизайн на Морис Кьохлен и проекта на Гюстав Айфел. Като се имат предвид мерките за сигурност по онова време, забележителен е фактът, че само един работник намира смъртта си при построяването на кулата (по време на инсталиране на асансьора на Отис).

Любопитен факт е, че в зависимост от околната температура височината й може да се промени най-много с 8 см заради разширението на метала. При буря максималното отклонение е 15 см. След серия изчисления инженерите извиват подпорите така, че кулата да устоява на ветровете.

От създаването й кулата е била пребоядисвана 17 пъти. Цветовете са били сменяни няколко пъти: отначало кафяво-червено, след това бежово-жълто и последно - бронзово. Използвани са различни нюанси, за да може цветът да остане неизменен за очите на зрителите. За да бъде боядисана кулата, са нужни 60 тона боя и 25 бояджии трябва да работят повече от една година.

Любопитен факт е, че през първите десетилетия от съществуването й конструкцията е ненавиждана от парижани, а през 1925 г. дори модернистът Виктор Лустиг символично я продава за скрап. През август 1944 г., когато съюзниците са на подстъпите към Париж, Хитлер нарежда на ген. Дитрих фон Холтиц да я срине и да изгори града, но той отказва.

1916 г. в полунощ България преминава от Юлиански към Грегориански календар и вместо 1 април настъпва... 14 април. Любопитен факт е, че дори след 1916 г. Православната църква в България продължава да следва Юлианския календар.

Едва през 1968 г. тя преминава към Григорианския със специално „Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква” № 5953. Оттогава църковните празници се празнуват по новия стил, а подвижните празници (Възкресение Христово и свързаните с него празници) се изчисляват според Юлиянския календар, т.е. по стар стил.

1917 г. САЩ купуват от Дания група острови в Карибско море, които по-късно преименуват на Американски Вирджински острови. Географски те са част от архипелага на Вирджинските острови (заедно с Британските Вирджински острови).

Първоначално обитавани от местни племена, островите са открити от Христофор Колумб през 1493 г. По време на колониалната ера островите са владение последователно на Испания, Обединеното кралство, Нидерландия, Франция, Малтийския орден и Дания. Датчаните постепенно установяват контрол над островите от 1672 до 1733 г., като основният икономически сектор е производството на захарна тръстика от робски плантации.

След прекратяване на робството през 1848 г., островите губят икономическото си значение и се превръщат в тежест за бюджета на Датската корона. Въпреки неколкократните опити от страна на САЩ да закупят островите от началото на 20 в., те остават датско владение до 1917 г., когато са купени от САЩ за 25 млн. долара.

Американските Вирджински острови се състоят от четирите основни острова Сейнт Томас, Сейнт Джон, Сейнт Кроа и Уотър Айлънд, както и множество по-малки острови. Любопитен факт е, че Американските Вирджински острови са единствената част от Съединените щати, където превозните средства се движат отляво.

1943 г. мюзикълът „Оклахома” се появява на „Бродуей”. В началото на 20 в. Ню Йорк постепенно се превръща в първия мегаполис, измествайки Лондон като най-голям град в света. Построяването на метрото и развитието на градския транспорт дават достъп на прескочилото 7 милиона през 30-те години население до вече повече от 30-те големи театъра около Бродуей.

До края на Втората световна война Бродуей въпреки усилията на талантливи творци като Джордж Гершуин и Фред Астер трудно успява да създаде печеливш хит. Чак през 1943 г. дебютиралият без големи фанфари и известни имена „Оклахома” печели публиката и остава на сцена за повече от 2212 поредни представления. В творбата се разказва любовната история между каубоя Кърли МакЛейн и фермерското момиче Лори Уилямс. Тяхната любов предизвиква редица конфликти най-вече с фермера Джуд Фрай.

„Оклахома” е първото музикално произведение, написано от американския композитор Ричърд Роджърс и колегата му Оскар Хамърстейн Втори. Първоначално озаглавен „Away We Go”, мюзикълът е базиран на пиесата от Лайън Ригс от 1931 г. „Green Grow the Lilacs”. Той е заснет на територията на Оклахома, САЩ, в близост до град Клеймор през 1906 г.

Ричърд Роджърс и Оскар Хамърстейн Втори получават специална награда „Пулицър” за своята работа през 1944 г. През 1955 г. филмовата адаптация на „Оклахома” печели награда на филмовата академия на САЩ за най-добра адаптация.

1966 г. е изстрелян съветският „Луна 10” - първият апарат влязъл в орбита около Луната. По време на пътуването към Луната на 1 април е осъществена корекция на курса. В 18.44 ч (стандартно време) на 4 април апаратът влиза в орбита около Луната, като става първият изкуствен спътник на друго небесно тяло.

На борда се намира комплект от осцилатори, настроени за възпроизвеждане на мелодията на Интернационала по случай 23-тият конгрес на КПСС. По време на репетиция на 3 април е установено че липсва един тон от мелодията, и е взето тайно решение по време на конгреса да бъде просвирен запис.

Апаратът се захранва от батерии, като функционира в продължение на 460 лунни обиколки и 219 радиосесии, преди контактът да бъде изгубен на 30 май 1966 г.

Проведени са проучвания от лунна орбита, включващи изследване на лунното магнитно поле и радиационни пояси, както и състава на лунните скали и микрометеоритната активност и радиацията в окололунното пространство. Важно откритие е наличието на области с висока плътност под басейните на лунните морета.

1967 г. Джими Хендрикс изгаря за първи път своята китара в лондонската зала „Астория”. По-късно е заведен в болница заради изгаряния по ръцете. Заради нанесените щети на сценичното оборудване, получава предупреждение от управителите на „Ранк Тиатър” да „смекчи” сценичното си изпълнение.

На 5 септември 2008 г. прочутата китара Fender Stratocaster беше продадена за 280 000 паунда. Тони Гарланд, човек от охраната, разчистил обгорялата китара от сцената и я занесъл в гаража на родителите си, където тя прекарала следващите 40 години. Въпреки че Джими Хендрикс става известен с практиката си да изгаря китарите по време на изпълнение, инструментът бил смятан за безследно изчезнал, докато братовчеда на Гарланд не се натъкнал случайно на него.

Хендрикс е роден като Джони Алън Хендрикс на 27 ноември 1942 г. в Сиатъл, Вашингтон, в семейството на Ал Хендрикс и Люсил Джитър. По-късно е преименуван на Джеймс Маршал Хендрикс в памет на починалия брат на баща му.

Това, което вдъхновява Хендрикс в младежките му години, е едно участие на Елвис Пресли в Сиатъл, а по-късно той дори стиска ръце с Литъл Ричард, който гостува в квартала му. След като свири в няколко местни сиатълски групи, Хендрикс постъпва в армията в 101 въздушнодесантна дивизия като парашутист, за да избегне двугодишна присъда за шофиране на крадена кола. По-малко от година след това е уволнен по здравословни причини, тъй като счупва глезена си при своя 26-ти парашутен скок.

След като напуска армията, Хендрикс, заедно с приятеля си Били Кокс се премества в Нешвил, за да свири в тамошните клубове. През 1966 г., Джими сформира своя група - Jimmy James and the Blue Flames и се установява в Ню Йорк. В този период се запознава и свири с много музиканти, между които е и Франк Запа.

Докато се подвизава в Ню Йорк се сприятелява с Линда Кийт, приятелката на Кийт Ричардс, която му урежда прослушване при продуцента на Ролинг Стоунс - Сиймор Щайн. Не успява да впечатли с изявата си и не се стига до договор. По-късно Хендрикс е открит от бас-китариста на Енимълс Чаз Чандлър. Чандлър го отвежда в Англия, урежда му договор със собствения си продуцент Майкъл Джефри и му помага да сформира групата The Jimi Hendrix Experience с бас-китариста Ноел Рединг и барабаниста Мич Мичъл.

Още с първите си концерти в Лондон Хендрикс привлича вниманието на цялата британска музикална индустрия. Впечатляващата му китарна техника и ефектно сценично присъствие бързо спечелват уважението на всепризнатите звезди Ерик Клептън (с когото остава приятели до смъртта си) и Джеф Бек, а също и на членовете на Бийтълс и Ху. Първият сингъл на Джими е вариант на песента „Hey Joe”, стилизирана блус песен, написана от Били Робъртс, която по това време е „стандарт“ за рок-групите.

Успехът на Хендрикс се затвърждава с песните „Purple Haze” и „The Wind Cries Mary”, които заедно с „Hey Joe” са хитове в Топ 10 класацията. Първият албум на групата излиза през 1967 г. „Are You Experienced?” е съчетание между мелодични балади като „The Wind Cries Mary”, поп-рок - „Fire”, психеделик - „Third Stone from the Sun” (вдъхновено от сериала „Стар Трек”) и блус „Red House”.

Същата година Хендрикс участва в Monterey Pop Festival, където дебютира пред американска публика. Впечатляващото му представяне е запечатано във филма на Д.А. Пенбейкър „Monterey Pop” - по време на изпълнението на „Wild Thing”, той отново запалва китарата си и изумява публиката. Това става запазена част от концертите му. Изгорената и счупена Stratocaster, с която той свири на Miami Pop Festival през 1968 г., е подарена на Франк Запа, който я поправя и свири на нея в периода 1970-1980 г.

Любопитен факт е, че през кариерата си на музикант, Хендрикс е притежавал различни китари, включително и един Gibson Flying V, която той оцветява с психиделични рисунки. Все пак китарата, която най-вече е свързана с неговото име е Fender Stratocaster или „Strat”. Той купува първия си Strat около 1965 г. и използва преимуществено тази марка китари.

1984 г. Робърт Джеймс Мориарти преминава през Айфеловата кула със самолет. Мориарти, ветеран от войната във Виетнам, нямал разрешение от френските власти за каскадата.

На 31 март сутринта 38-годишният Боб, както го наричат приятелите, е на борда на малкия самолет Beechcraft Bonanza. На седалката до Мориарти има още един човек - оператор, запечатал историческото събитие с камера.

„Беше прекрасно пролетно утро. В парка и близките околности на Айфеловата кула имаше може би 5000 души. Само за няколко минути се разчу, че някой е преминал през кулата. Въпреки че не всеки видя самолета, повечето хора разбраха какво е станало”, разказва по-късно Робърт Мориарти в статията „Бонанза в Париж. Под Айфеловата кула”.

Летецът авантюрист си припомня и страха на френския оператор. „Срещнах се с него на летището Бурже. Поговорихме и забелязах, че той ставаше все по-нервен. В един момент помислих, че ще се откаже. Не искаше да рискува живота си за някакъв глупав, вероятно самоубийствен опит. Но когато погледна самолета отвътре, изведнъж седна на мястото си и беше готов за излитане. По-късно ми призна, че идеята за полет през Айфеловата кула го ужасявала до момента, в който не видял френската шунка, която бях купил за . Тогава си казал: „Ако беше самоубиец, нямаше да купува шунка и да я носи в Маями”.

1993 г. Брандън Лий, синът на Брус Лий, загива по време на снимките за „Гарванът”. През 1992 г. Лий е избран за ролята на главния герой - Ерик Дрейвън, във филма „Гарванът”. Филмът е адаптация на популярния едноименен комикс на Джеймс О’Бар. Ерик Дрейвън е рок музикант, който се завръща от света на мъртвите, за да отмъсти на бандата, убила него и приятелката му.

52 дни след началото на снимките на филма Брандън се подготвял да изиграе първата си сцена без грим - сцената с убийството на Ерик Дрейвън и Шели Уебстър, която впоследствие никога не влиза във филма. Сцената била променяна няколко пъти докато накрая решили, че Ерик (Лий) влиза в апартамента си и вижда четирима мъже биещи годеницата му, един от тях трябвало да се обърне и да простреля Ерик. Камерата започнала да снима, Брандън влязъл в апартамента, Fun Boy (Майкъл Маси), който държал пистолета прострелял Брандън както било планирано.

Брандън държал ръката си на корема и направил знак на режисьора да спрат, тогава паднал назад срещу вратата. Секунди по-късно режисьорът Alex Proyas прекъснал снимките, Брандън продължавал да лежи на пода, Jeff Imada изтичал до него с парамедик да провери дали Брандън не си е ударил главата във вратата при падането. Видели малка цепнатина в якето му, на сантиметри от пъпа, но нямали представа какво се е случило, когато свалили якето му открили дупка в тениската му, куршумът в пистолета бил подменен с истински.

В това време Лий бил в безсъзнание, откарали го в болницата, където е подложен на 5-часова операция докато открият куршума. В 13.04 ч. Брандън Лий починал.

Обстоятелствата около смъртта му дават повод за предположения, че става въпрос за планирано убийство. Но проведеното разследване потвърждава версията, че става въпрос за нещастен случай. Впоследствие мерките за безопасност във филмовата индустрия стават по-строги.

Когато се случва трагедията, по-голямата част от снимките на „Гарванът” са приключили. Филмът е завършен с използване на дубльори и излиза през май 1994 г. Посветен е на Лий.

Любопитен факт е, че Брандън Лий планирал да се ожени на 17 април 1993 г. - седмица след приключване на снимките на филма „Гарванът”.

1999 г. се състои премиерата на научно-фантастичения екшън филм „Матрицата”. Режисьори и сценаристи на филма са Братята Уашовски. Филмът има четири награди „Оскар” през 1999 г. - за монтаж, звук, визуални ефекти и монтаж на звукови ефекти.

Филмът описва свят, в който т.нар. „Матрица” е изкуствена реалност, създадена от машини с цел да умиротворят, подчинят и използват човека като източник на енергия. В този свят хората са свързани в мрежа чрез кибернетични имплантанти и живеят в създадената от машините виртуална реалност.

Нео (Киану Рийвс), млад служител в софтуерна компания, търси истината за Матрицата. Усещайки, че тя притежава контрол над живота му, той вярва, че може да освободи съзнанието си. Нео прекарва цели нощи пред компютъра си с една единствена цел - да намери Морфей (Лорънс Фишбърн) - митичен хакер, който може да му даде отговора.

В търсене на истината, той среща Тринити (Кари-Ан Мос), която го завежда до Морфей и научава какво е Матрицата. От него разбира, че никой не може да каже какво е Матрицата - всеки трябва сам да я види.

2005 г. е открита планетата Макемаке. Призната е за планета-джудже през 2008 г. След Ерис и Плутон, става въпрос за третия най-голям обект отвъд Нептун. До момента не са открити спътници на Макемаке, което я прави уникална след останалите най-големи планети-джуджета.

Открита е от Майкъл Браун и негов екип от Обсерваторията Паломар. Диаметърът на Макемаке е приблизително три-четвърти от този на Плутон. Температурата на повърхността е много ниска, което предполага да е покрита с метан, етан и вероятно ледове от азот.

Наблюдения на международен екип от астрономи под ръководството на Хосе Луис Ортис от Института по астрофизика в Гранада, Испания, показаха, че Макемаке няма атмосфера.