1474 г. във Венеция е приет първият в света закон за защита на авторското право. Практически това е първият закон за защита на авторското право. В него се признавало „морално право” и изключително право за използване на изобретението или творбата от автора за ограничен период от време.
През Средновековието предшественици на авторското право са били т.нар. „привилегии”. Обикновено те се давали от монарха на автора. Привилегията била свързана с правилата и начина на разпространяване на литературните произведения на наградения автор.
Но тази практика била рядко явление. Много учени и хора на изкуството считали, че да заявяват правата върху произведенията си е безсмислено и греховно. Според тях творбата или изобретението представлява малка частица от Божественото знание, изразено по осъществим начин.
Любопитен факт е, че в този период във Венеция живее и твори Леонардо да Винчи. Творчеството му включва не само картини и скулптори, но и прототипи на съвременния танк, скафандър, вертолет, парашут…
Първият закон, който поставя началото на закрилата на техническите нововъведения в производството, бил наречен „Парте Вене циана”. За да получи едно лице привилегия от краля е било необходимо да отговаря на три критерия - да е ловко замислено, да е ново за венецианската република и да е годно за някаква полезна работа.
След първия закон в Англия през 1624 г. се приема законът „Статут на монополите”, който се счита за първия съвременен патентен закон. Той повтаря до голяма степен венецианския текст. Допълнението е, че вече лицето, което изисква привилегия от краля, трябва да посочи точно принципите на действие на неговото техническо решение, както и да предостави подробни чертежи.
1915 г. са направени първите снимки на Плутон. Всъщност Плутон е открит от астронома Клайд Томбо в обсерваторията Ловел, Аризона, САЩ на 18 февруари 1930 г., когато той сравнява две фотографски плаки направени съответно на 23 и 29 януари.
Впоследствие планетата е намерена на фотографии, най-старите от които са били заснети на 19 март 1915 г. Томбо открива Плутон докато търси неизвестната планета X, причиняваща отклонения в орбитата на Нептун. В действителност обаче тези „отклонения” са били причинени от недостатъчната точност, с която масата на Нептун е била известна тогава.
Макар и формално да носи името на римския бог Плутон, името на планета е избрано така, че да съдържа инициалите на астронома Пърсивал Ловел, който предсказва съществуването на планета отвъд орбитата на Нептун.
Името „Плутон” е предложено от Виниша Бърни - единадесет годишно момиче от Оксфорд, Англия.
През 1978 г. американският астроном Кристи обърна внимание, че фотографският образ на планетата е удължен и голямата ос на образа се върти със същия период. След време се изясни, че това удължаване на образа се дължи на спътник, разположен много близо до планетата. Спътникът бе наречен Харон (по името на митичния лодкар, превозващ душите на умрелите през реката Стикс в царството на мъртвите).
Любопитен факт е, че до 24 август 2006 г. Плутон се смяташе за деветата планета от Слънчевата система. Поради малките си размери, наклона на орбитата спрямо слънчевия екватор и ексцентричната си орбита, заради която понякога се намира по-близо до Слънцето от Нептун, обаче се спореше дали Плутон трябва да се разглежда като планета.
Статутът му от планета беше променен в планета-джудже след като бяха открити три небесни тела, подобни на него, които претендираха да бъдат десета планета и учените решиха, че е по-добре да махнат него, отколкото да добавят други планети.
1932 г. е открит прочутият мост Сидни Харбър. Съоръжението, което наподобява закачалка за палто, е сред десетте най-големи забележителности на австралийския град Сидни.
Строежът на Сидни Харбър също бележи своеобразен рекорд. Мостът е построен само за 7 години и 356 дни в периода от 1924 до 1932 г, а разходите му възлизат на 10 057 170 лири, 7 шилинга и 9 пенса. Открит е с топовни салюти.
Дъговидната част на съоръжението е закрепена със 128 стоманени въжета, всяко с дължина 365 м, диаметър 7 см и тегло 8,6 т. Отделно всяко от тях е оплетено от 217 броя метални нишки. За направата му са употребени 17 000 куб.м гранит и 95 000 куб.м бетон.
Дъгата на моста е дълга 503 метра, като най-високата й точка се издига на 134 м над водата. Само тя поглъща 39 006 тона стомана от общо 52 800 т за цялата конструкция. Това прави „Закачалката” на Сидни най-тежкият и най-дългият сред дъгообразните мостове по света.
Любопитен факт е, че през 2004 г. Сидни Харбър Бридж е включен и в Книгата за рекордите на Гинес като най-широкия мост. През „Закачалката” минава целият трафик на града - има релси за железопътен транспорт, платна за автомобили, алеи за пешеходци и колоездачи.
1943 г. италианският диктатор Бенито Мусолини официално отказва да предаде на немците италианските евреи. Тяхното спасяване става възможно благодарение на активните действия на новия външен министър Джузепе Бастиани, който уговаря Дучето да му възложи преговорите с немците.
С малки изключения Италия запазва почти всичките евреи не само на своя територия, но дори и в окупираните. Мнозина италианци са признати за праведници на света заради участие в спасяването на евреите. Сред тях е загиналият в концлагера „Дахау” полицейски офицер Джовани Палатучи, консулът в Салоники Гуерфо Дзамбони и много други. Почти 5000 евреи е спасил представящия се за испански консул в Будапеща Джорджио Перласка.
Отношението на Мусолини към евреите е противоречиво. При идването си на власт той прави ред изявления, че няма да води антисемитска политика. През 1938 г. обаче италианското правителство приема расистки антиеврейски закони. Евреите са изгонени от армията и други държавни учреждения, забранени са смесените бракове, имуществото на евреите подлежи на конфискуване. Забранено им е да печатат статии във вестници и списания дори с псевдоними.
Чуждестранните евреи и около 200 италиански евреи са интернирани в 43 лагера. Условията в италианските лагери обаче са „комфортни” в сравнение с нацистките.
В хода на войната италианските власти и отделни чиновници предприемат редица действия, за да не допуснат депортиране на евреи от окупираните от Италия територии и от колониите. С тези действия те спасяват над 40 000 евреи извън пределите на Италия.
1953 г. церемонията по връчване на американските филмови награди „Оскар” за първи път се излъчва по телевизията. Това става възможно след като NBC (National Broadcasting Corporation) купува правата за излъчване на церемонията по телевизията за 100 000 долара. Дотогава тя била предавана само по радиото.
Тази 25-та церемония по раздаване на филмовите награди остава специална в историята и с това, че за първи път събитието се провежда едновременно в Лос Анжелис и Ню Йорк. Театърът на импресариото Александър Пантаджес - „РКО Пантаджес”, отново е домакин в Лос Анжелис, а Театър NBC приема спектакъла в Ню Йорк. Водещи на 25-тата церемония са комедианта Боб Хоуп (в Лос Анжелис), актьорът Фредрик Марч (в Ню Йорк) и Конрад Нейджъл.
Сред основните претенденти тогава са „Точно по пладне” на режисьора Фред Зинеман, „Мулен Руж” на Джон Хюстън, „Тихият човек” на Джон Форд и „Лоши и красиви” на Винсънт Минели. А голямата изненада на вечерта е спечелването на приза за най-добър филм от „Най-великият спектакъл на Земята” вместо от фаворита „Точно по пладне”.
Събитието е белязано и с почти пълното игнориране на филма „Аз пея под дъжда”, които има само две номинации в неосновни категории.
1958 г. в Страсбург се открива първото заседание на Европейския парламент. Поради историческата значимост на тази дата, 19 март е обявен за ден на Европейския парламент.
Парламентът е орган на Европейския съюз, чиито представители пряко кореспондират с гражданите. В момента се състои от 785 члена, представители на 27-те страни-членки на Съюза, избрани посредством процедурата на преките избори. Мандатът на Европейския парламент е пет години.
Тази институция първоначално възниква като Парламентарна асамблея на Европейската общност (1952 г.). През септември 1952 г. Европейската общност за въглищата и стоманата създава „Общо събрание”, като 78-те негови члена са излъчени от националните парламенти на шестте страни, съставляващи Общността.
Събранието се разширява през март 1958 г., за да покрие и Европейската икономическа общност, както и Евратом (Европейска общност за атомна енергия) и е прието името „Европейска парламентарна асамблея”.
Наименованието Европейски парламент е прието през 1962 г.
1981 г. се извършва неуспешен изпитателен опит на американската космическа совалка „Колумбия”. Работата по построяването й започва през 1975 г., а на 25 март 1979 г. е предадена на НАСА.
Първият успешен полет на совалката „Колумбия” е осъществен на 12 април 1981 г. Тогава „Колумбия” е изстреляна с двама астронавти на борда - Джон Йънг и Робърт Крипен. Това е първият пилотиран полет на американски космически кораб след последния полет на кораб „Аполо” през 1975 г., когато е тестовият проект „Аполо-Союз”.
Любопитен факт е, че това е първият в историята на американската космонавтика орбитален полет на космически кораб, който лети с хора на борда, без преди това да е проведен успешен тестов безпилотен космически полет.
До този момент всички космически кораби на НАСА, преди да бъдат пуснати да летят с човек на борда, са имали тестови полети в космоса в безпилотен режим. Но „Колумбия” излита без да е направила преди това дори едно успешно излитане и завръщане от орбита в безпилотен режим.
„Колумбия” е първата совалка, която полита в космоса, но преди нея е била построена още една совалка - „Ентърпрайз”. И макар че „Ентърпрайз” никога не полита в космоса (совалката е летяла само в земната атмосфера, за да се потвърди способността й да се приземява самостоятелно), тя служи за провеждането на редица тестове.
1990 г. в кандската столица Отава започва първият световен шампионат по хокей за жени. Златният медал печели отборът на… Канада, сребърният - САЩ, и бронзовият - Финландия. На 4-о място се класира Швеция, следват Швейцария, Норвегия, Германия и Япония.
Всъщност за пионер в женската игра на хокей е считана Лейди Изабел Стенли. Тя е първата дама, фотографирана със стик и шайба на ледената пързалка в Отава още около 1890 г. В началото на 20 в. женски отбори са се появили предимно в Канадските провинции, като дългите поли са били задължителна част от облеклото дори и в спорта.
Първият официален мач между жени е бил изигран на 8 март 1899 г. Женският отбор по хокей на МакДжилския университет дебютира през 1894 г.
Днес основните разлики в този спорт при мъжете и жените е, че т.нар. „бодичек” (изблъскване на играч в мантинелата) при дамите е забранен. След шампионата през 1990 г. бодичекът е елиминиран, защото женските играчи в много страни… нямат размерите и масата като тези в Северна Америка.
В настоящия правилник за женския хокей бодичекът се приема за минимални или значителни нарушения в зависимост от решението на рефера. В добавка към това играчите в женски отбори трябва да имат пълни протектори на лицето.
Любопитен факт е, че на Зимните олимпийски игри в Нагано, Япония, през 1998 г. беше добавен медал за женски хокей. Тогава САЩ взе златото, сребърния медал пробраха в Канада, а бронзовият отиде във Финландия.
