13 март: В Япония е открит най-дългият железопътен тунел в света

1639 г. Кеймбриджският колеж в САЩ е преименуван на Харвардски университет. Преименуван е на името на Джон Харвард, който завещава половината си имущество и библиотека на университета. Основан е на 8 септември 1636 г., което го прави най-старото висше учебно заведение в САЩ.

До края на 18 в. главно място в учебния курс на колежа заемат библеистиката и древните езици, след което започват да се преподават нови езици и математика. В началото на 19 в. колежът представлява привилегировано средно училище, в което обучението започва от 14-годишна възраст. Учебният курс е задължителен за всички. Преминаването от колеж към университет става през 19 в., когато към Харвардския колеж са присъединени медицинският (основан през 1810 г.) и юридическият (1817 г.) факултети. Учебният план е разширен, въведени са история, политикономия, химия, геология и други предмети.

През втората четвърт на 19 в. университетът, в който преподават видни учени, става център на научния и културния живот в САЩ. Важна роля в развитието на учебното заведение има американският педагог Чарлз Елиът, президент на университета в периода 1869-1909 г.

Библиотеката на Харвардския университет е най-голямата университетска библиотека в света. Съдържа около 15,8 млн. библиотечни единици, има отделни библиотеки с редки книги и ръкописи.

1781 г. сър Уилям Хершел открива планетата Уран. Фридрих Вилхелм Хершел е английски астроном и композитор от немски произход. Сред големите му постижения освен откриването на Уран са и откриването на двата й спътника (Титан и Оберон), откриването на спътниците на Сатурн, както и откриването на инфрачервеното излъчване. Междувременно е и автор на 24 симфонии.

Любопитен факт е, че интересът му към музикалната теория го довел до математиката, математиката - до оптиката, и накрая, оптиката - до астрономията.

Хершел купува първия си учебник по астрономия през 1773 г., когато е на 35 години. Нямайки средства за закупуване на голям телескоп, той започва сам да шлифова огледала и да конструира телескопи. Продължава да изработва оптични уреди както за собствените си наблюдения, така и за продажба.

Малко след това кралят на Великобритания Георг III, самият той любител-астроном и покровител на хановерците, произвежда Хершел в чин Кралски астроном и и му осигурява средства за строеж на отделна обсерватория.

От 1782 г. Хершел, асистиран от сестра си Каролина, постоянно усъвършенства телескопите, правейки и астрономически наблюдения. Той създава едни от най-добрите огледални телескопи за времето си, постигайки невиждано до тогава качество на огледалата. През 1789 г. Хершел построява най-големия си телескоп, който остава най-голям в света за следващите 50 години.

През 1781 г. открива комета, която по-късно се оказва планетата Уран. След това си откритие е избран за член на Британското кралско научно дружество и започва да получава годишна стипендия, която му позволява да остави музикалната си кариера.

Сър Уилям Хершел й дава името Звездата на Джордж в чест на тогавашния крал на Англия Джордж III. Името обаче не се харесва извън Англия и по препоръка на Жером Лаланд френските астрономи я кръщават на откривателя й Хершел. По-късно германският астроном Йохан Боде предлага да я кръстят Уран на бога от древногръцката митология.

До 1788 г. Хершел регистрира повече от 1000 непознати дотогава небесни обекта, включително двата спътника на Уран, Титан и Оберон.

Любопитен факт е, че Уран е първата планета, открита с помощта на съвременната наука. Преди това тя е била разпознавана от астрономите като звезда. Джон Флемстид например я наблюдава още през 1690 г. и я записва под каталожен номер 34 Телец.

Характерни за Уран са фините пръстени, съставени от частици с диаметър до 10 м. Те са регистрирани през март 1977 г. от Джеймс Елиът, Едуард Дънам и Дъглас Минк с помощта на Въздушната обсерватория Кайпер. Откритието е направено случайно.

1809 г. сър Джордж Гордън влиза в британската Палата на лордовете с името лорд Байрон. Той е роден на 22 януари 1788 г. в Лондон, в семейството на капитан Джон Байрон и жена му Катрин, по баща Гордън, богата шотландска наследница.

Любопитен факт е, че Байрон имал вроден дефект на единия крак, който бил причина поетът да накуцва. За да преодолее физическия си недъг, той от ранна възраст се занимава с плуване, а по-късно преплува Хелеспонт (Дарданелите), повтаряйки подвига на митичния Леандър.

На 10-годишна възраст става пер на Англия и наследява имението Нюстед, намиращо се в Нотингамското графство, където легендата за Робин Худ е все още жива. Младият Байрон е свидетел на бунтовете на рушителите на машини, наречени лудити по името на техния вдъхновител Нед Луд. Впоследствие, като член на Камарата на лордовете в Парламента, той произнася забележителна реч в тяхна защита. Образованието си получава в престижното частно училище Хароу, а в университета в Кеймбридж му е присъдена магистърска степен по изящни изкуства.

Байрон е известен не само с творчеството си, но и с бурния си живот, изпълнен с екстравагантности, многобройни любовни връзки, дългове, раздели и обвинения в кръвосмешение и хомосексуализъм. Животът му е белязан от многобройни и продължителни пътешествия до Португалия, Испания, Албания, Гърция и Турция.

Още в юношеска възраст той се влюбва в братовчедка си Мери Ан Чауърт, която отхвърля чувствата му. На нея е посветено едно от най-трогателните стихотворения на младия Байрон - На Ема, като името нарочно е променено.

Но голямата и греховна любов на поета е към неговата доведена сестра от първия брак на баща му - Огъста Лий, която му ражда дъщеря Медора. На Огъста той посвещава Станси за Огъста и Писмо до Огъста.

От брака си с Анабел Милбанк има дъщеря Ейда, по-късно блестяща математичка, на чието име е наречен компютърния език Ada. Бракът се проваля само след година, понеже Анабел разкрива тайната на кръвосмесителната връзка на Байрон със сестра му. За да избегне назряващия публичен скандал, поетът напуска завинаги Англия през 1816 г.

Сърцето на поета е погребано в Мисолунги, а балсамираното му тяло е отнесено с кораб до Острова. Англиканската църква не позволява тленните останки да почиват в Уестминстърското абатство и Байрон е погребан в Хъкнол, недалеч от семейното имение Нюстед, а надгробната плоча е издигната от неговата сестра Огъста Лий.

1932 г. Паул фон Хинденбург побеждава Адолф Хитлер на изборите в Германия. Паул Лудвиг Ханс Антон фон Бенекендорф унд фон Хинденбург е президент на Германия в периода 12 май 1925 г. - 2 август 1934 г.

През февруари 1925 г. първият президент на Ваймарската република Фридрих Еберт умира. По това време Хинденбург е пенсиониран и верен на кайзера в изгнание. Според него в Германия трябва да се възстанови монархията по английски модел.

Въпреки нежеланието си, подложен под силен натиск, Хинденбург се кандидатира за президент на Германия при условията на Ваймарската конституция. Печели изборите с 14 655 766 гласа пред Вилхелм Маркс с 13 751 615 гласа и Ернст Телман с 1 931 151 гласа.

1935 г. по време на разкопки в Йерусалим е открита библиотека от около 1000 г. пр.Хр., която потвърждава библейската история. Любопитен факт е твърдението, че до 17 в. малцина са се е интересували от произхода на Библията, а въпросите се появяват в началото на Просвещението.

Днес съществуват две гледни точки за произхода на Библията. Едната я представя като човешко творение - литературно произведение, създадено в продължение на векове под влияние на други антични религиозни съчинения. В него Бог е символ на доброто и съществува само в религиозното въображение.

Другата изхожда от факта, че Бог е реална Личност, неограничена от времето и пространството. Бог е Творецът на света и има за него конкретен план. Той осъществява този план в хода на човешката история до днес, като го разкрива в Словото Си на хората, които Го търсят. Божието Слово - Библията, е непогрешимо и истинно, а това не може да се гарантира за човешките изследвания, към които се отнася и богословието.

Логично се появява и въпросът доколко е точно Свещеното Писание, с което разполагаме днес? Дали в текстовете не са се появили грешки през периода, когато печатът все още не е бил изобретен (до 15 в.), когато са се преписвали на ръка и разказвали от уста на уста. Според Талмуда еврейските учени са били длъжни да спазват строги правила при преписването на Свещените книги.

Преписвачът не е имал право да напише нито една буква, без да я свери, т.е. по памет. В края на всяка колона буквите са се преброявали. Ако броят им не е съвпадал или е имало грешки, цялата колона се е преписвала отново. Така се е осигурявала изключителната точност на копието.

Юдейските учени - масоретите - от 3 в. сл.Хр. отново и отново са преписвали еврейските Свещени Писания (Стария Завет). Когато копията овехтявали и ставали негодни за ползване, ги заменяли с нови, при изработването на които също са се спазвали множеството правила, целящи копието винаги да е идентично с оригинала. Тази точност е уникално явление. Преписвачите са превърнали в наука работата по запазването на Свещеното Писание за следващите поколения.

Текстът на Новия Завет ни е предаден със същата поразителна точност. Досега не е намерен нито един оригинал, но днешният текст напълно съответства на откритите през различни периоди копия, изработени в древността. Най-древното копие е Синайският кодекс, който Константин Тишендорф открива в манастира „Св. Екатерина” край планината Синай. Той датира приблизително от 350 г. Съдържа 199 листа от Стария Завет и целия Нов Завет.

Кога обаче са написани тези текстове? Намерените глинени плочи свидетелстват, че още през 3500 г. в Близкия Изток са съществували високоразвити цивилизации. Около 2000 г. пр.Хр. шумерите са имали писменост. Археолозите са открили не само документи за сключени договори, но и лични писма, дори писмени упражнения от обучение в училище.

При разкопки до град Алепо (Сирия) е открита библиотека от древното царство Ебла (2500 г. пр.Хр.), която наброява 16 000 глинени плочи с текст. Явно още тогава писмеността е била разпространена доста широко. А някои археолози предполагат, че още Авраам, живял около 2000 г. пр.Хр., е можел да пише и е записал събитията от живота си върху глинените плочи, които е предал на своите потомци.

Кумранските свитъци на свой ред доказват достоверността на Библията. Глинените стомни, намерени през 1947-1948 г. в пещерите на Кумран до Мъртво море, съдържат удивително добре запазени свитъци и фрагменти от свитъци. Те са били скрити там през 1 в. сл.Хр. Съдържат целия Стар Завет, чийто текст почти изцяло съвпада с масоретския. Има някои различия в изписването на думите, но съдържанието на книгите е идентично.

Археологическите открития в Израел също потвърждават достоверността на библейските истории. Нови археологически данни красноречиво свидетелстват за достоверността на Библията.

1968 г. Александър Дубчек премахва цензурата в Чехословакия. За кратко словашкият политик е ръководител на Чехословакия като генерален секретар на Чехословашката комунистическа партия (1968-1969). Той е инициатор на Пражката пролет, целта на която е да построи „социализъм с човешко лице”.

През 1925 г. семейството му емигрира в СССР, където той следва и получава бакалавърска степен. През 1938 г. се завръща в Словакия. Взима участие в словашкото национално въстание срещу фашизма и лежи в затвора два пъти. След войната работи като политически функционер на комунистическата партия.

През 1951 г. става член на Националния парламент и записва да учи „Право” в университета в Братислава. На 5 януари 1968 г. Дубчек става първи секретар на ЦК на Чехословашката комунистическа партия на мястото на Антонин Новотни. Новотни е загубил подкрепата на Москва, тъй като не се е справил с икономическата криза и си е създал силна опозиция в партията и сред интелектуалците.

През февруари новото ръководство на компартията обявява, че ще работи реално за обявената през 1967 г. икономическа реформа на Ота Шик, въвеждаща пазарни механизми в плановата икономика. Журналисти, студенти и писатели призовават за премахване на цензурата.

Следващият месец (март 1968 г.) се организират редица демонстрации в подкрепа на реформите и за оставка на Новотни като президент. Той я подава на 22 март, а на негово място е избран ген. Лудвиг Свобода. Междувременно се появяват нови вестници и независими обществени клубове, отслабва цензурата, водят се свободни дискусии.

Дубчек остава на поста първи секретар до април 1969 г. След окупацията на Чехословакия от армиите на Варшавския договор Дубчек се отказва от своите функции и е изключен от партията през 1970 г.

1973 г. с постановление на Министерския съвет на България се въвежда намалено работно време и петдневна работна седмица. Всъщност петдневната работна седмица се въвежда с Указ на Президиума на Народното събрание от 30 декември 1967 г. С Постановление на Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи от 13 март 1973 г. се въвежда намалено работно време и петдневна работна седмица през шестата петилетка (1971-1975).

През 1973 г. се въвежда в Бургаски, Варненски, Видински, Врачански, Кърджалийски, Кюстендилски, Пазарджишки, Пернишки, Пловдивски, Русенски, Смолянски, Сливенски и Хасковски окръзи. През 1974 г. започва да действа и в Благоевградски, Великотърновски, Ловешки, Михайловградски, Плевенски, Разградски, Силистренски, София-град, София-окръг, Толбухински, Търговищки, Шуменски и Ямболски.

1981 г. в Народна република България е открита официално Национална астрономическа обсерватория в Рожен. Редовната наблюдателна дейност по научни програми обаче датира от септември 1980 г.

Това е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура и все още е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и въобще в този район на Югоизточна Европа. Намира се на родопския връх Рожен, на 1750 м надморска височина, на около 25 км от град Смолян. Стопанисва се от Института по астрономия на Българската академия на науките.

Оборудвана е с шест телескопа. Изграден е и посетителски център с 18-сантиметров демонстрационен телескоп, лекционна зала и музейна сбирка. Любопитен факт е, че от 2002 г. 13 март се отбелязва като Световен ден на съня. Инициативата е на Световната асоциация за профилактика на съня, на Световния фонд за психично здраве и на Световната здравна организация.

1988 г. в Япония е открит официално Сейкан, най-дългият железопътен тунел в света до момента. Тунелът свързва японските острови Хоншу и Хокайдо под пролива Цугаро.

Строителството му започва на 28 септември 1971 г. Тунелът Сейкан е прокопан на 100 м. под дъното на морето, което е дълбоко 140 м. Дължината му е 53,85 км, от които само 23,3 км са под дъното на морето. Двата му края са средно по около 15 км извън морето, което е наложено от сложния насечен релеф, създаващ големи затруднения за изграждане на надземните гари и комуникациите до тях.

Свързването на островите Хоншу и Хокайдо е обмисляно още в периода Тайшо (1912-1925 г.), но сериозните проучвания започват през 1946 г. поради загубените отвъдморски територии след края на Втората световна война и необходимостта да се настанят завръщащите се в страната.

През 1954 г. пет ферибота, сред които е и „Тоя Мару”, потъват в пролива Цугару по време на тайфун като загиват 1430 пасажери. На следващата година Японските национални железници ускоряват проучванията за тунел.

Пробните прокопавания започват през 1961 г. През 1964 г. е създадена корпорацията, която е инвеститор, основен строител и собственик на тунела. Прокопани са общо над 160 км тунели, а изключително прецизното прокопаване и свързване на плетеницата от тунели е впечатляващо.

По трасето са изградени и две станции (Йошиока-Каитей и Тапи-Каитей), които на практика са музейни зали и представят на посетителите историята на строителството на тунела и особеностите на неговото функциониране. На 27 януари 1983 г. двата острова са свързани с основната тръба на тунела. Строителството обаче продължава до 1988 г. с довършителни работи по трите тунела и свързващите галерии, в които са изградени различни комуникации и системи.