1230 г. в битката при Клокотница българският цар Иван Асен II разбива войските на епирския деспот Теодор Комнин.
Теодор Комнин нарушава мирния договор с България от 1218 г. и нахлува с войските си в нейните предели. Като възможна причина за този поход се посочва подготвяният съюз на българите с Латинската империя, застрашаващ намеренията на Теодор Комнин да завладее Константинопол и да се провъзгласи за император на възкресена Византия.
Надявайки се на изненадата и без какъвто и да е повод, Теодор Комнин навлиза по р.Марица в българските територии, „търсейки да завърже сражение с българите”. Уведомен своевременно за неговите намерения, цар Иван Асен II го пресреща недалеч от границите на своята държава. На царското му знаме е закачен договорът с писмената клетва за мир с подписа на епирския владетел.
Най-напред разгромява тежката му конница, а след това и останалата част, като пленява и деспот Теодор Комнин със семейството му. Обикновените войници са освободени и се завръщат по родните си места.
В резултат на сражението Епирското деспотство на практика престава да съществува, а България за кратко получава нови териториални придобивки - Беломорската област на Галиполския полуостров, Македония и Албания, и се превръща в най-силната държава на Балканския полуостров. В крепостите са поставени български гарнизони, а в градовете част от ромейската администрация запазва позициите си, но са изпратени български чиновници и свещеници.
1497 г. Николай Коперник извършва и описва първите си астрономически наблюдения. Той е първият Ренесансов учен, който предлага хелиоцентричната система и с това измества Земята от центъра на Вселената.
От 1491 до 1495 г. Коперник посещава университета в Краков, където е ученик на Войчех Брудзевски - професор по астрономия и философия. През 1495 г. с подкрепата на вуйчо си получава длъжността каноник, която му дава обществено положение, финансова стабилност и време за научни занимания.
През 1496 г. отново Ватценроде се намесва и го изпраща заедно с неговия брат Анджей в университета в Болоня, където Николай се записва да изучава канонично право. В Болоня освен по право той посещава лекции по астрономия и изучава при астронома Доменико Мария Новара най-новите теории за движението на планетите.
Най-важното съчинение на Коперник, „За въртенето на небесните сфери”, публикувано малко преди неговата смърт през 1543 г., често е приемано за началото на съвременната астрономия и на общата научна революция. Работата на Коперник стимулира последвалите научни изследвания, превръщайки се в ключов момент от историята на науката.
Един от универсалистите на Ренесанса, освен астроном Коперник е и математик, лекар, полиглот, филолог, преводач, художник, католически духовник, юрист, държавен служител, офицер, дипломат и икономист.
Коперник се проявява и като администратор - по негов проект е въведена нова монетна система в Полша. За целта създава писмени бележки, които остават в историята като един от първите научни трудове върху парите.
През 1499 г. получава магистърска степен in utroque jure. По-късно следва медицина в университета в Падуа и същевременно извършва астрономични наблюдения. През лятото на 1503 г. във Ферара Коперник получава научна степен доктор по канонично право. Същата година се връща в Полша - в Краков, и прекарва там седем години като професор в университета. Занимава се главно с астрономични наблюдения и изпълнява административни поръчения.
През 1510 г. се преселва във Фромборк - малък град на брега на река Висла, и остава там до края на живота си, като изпълнява длъжността си на католически каноник, а през свободното си време изучава и развива астрономията и лекува болни.
1500 г. от Португалия за Америка потегля експедицията на Бартоломео Диаш и Педро Кабрала, която открива Бразилия. Флотилията отплава от Лисабон и на 22 март достига до островите Кабо Верде, където един от корабите изчезва.
След успеха на Васко да Гама Педро Кабрал е изпратен в Индия от крал Мануел I в качеството си на адмирал на втория португалски флот, състоящ се от 13 кораба и около 1500 души екипаж. За капитан на един от корабите е назначен Бартоломео Диаш.
По неизяснени и досега причини вместо да плава по добре известния на португалците път към нос Добра Надежда покрай бреговете на Африка, ескадрата на Кабрал поема право на юг, но поради океанските течения е отнесена на запад и след месец, на 22 април се озовава на брега на Южна Америка, на територията на днешна Бразилия.
На 24 април слиза на брега, нарича земята Вера Крус и на 1 май 1500 г. тържествено я обявява за принадлежаща на Португалия, като издига на брега дървен кръст.
Съзнавайки значението на направеното от него откритие, Кабрал изпраща в Лисабон един от капитаните си Гаспар Лемуш, с послание до краля. След няколко месеца, през 1501 г., кралят изпраща за Вера Крус три каравели под командването на адмирал Гонсалу Куельо. На 2 май с останалите 11 кораба на Кабрал възобновява плаването си към Индия.
Любопитен факт е, че все пак за първият европеец, стъпил на земята, позната днес като Бразилия, е сочен испанецът Висенте Янйес Пинсон - на 16 януари 1500 г.
При пристигането на португалците през 1500 г. се смята, че сегашната територия на Бразилия (източния бряг на Южна Америка) е била обитавана от 2 млн. туземци, от север на юг. Местното индианско население е било разделено на големи нации, съставени от няколко етнически групи.
Колонизацията започва през 1534, когато португалският крал Жуау III разделя територията на дванадесет наследствени капитании, но скоро този режим започва да става проблематичен и през 1549 г. кралят назначава един генерал-губернатор за управление на цялата колония.
1831 г. в Алжир е създаден Френският Чуждестранен легион. В своята история Легионът се е сражавал из целия свят. От създаването си до ден днешен, през Чуждестранния легион са преминали 600 000 мъже от цял свят, като 36 000 са останали да лежат завинаги на чужда земя.
Заповедта за сформирането на Френският чуждестранен легион е подписана от краля на Франция, Луи Филип. Положението на краля по това време е несигурно и, за да закрепи властта си, той създава това международно формирование, чиято цел е да защитава интересите на Франция по света. Офицерите, които са призовани, са ветерани от армията на Наполеон. Вербуват се и войници от Оталия, Испания, Швейцария и други европейски страни. Сред войсковия състав на новата част, има и французи, опитващи се да се скрият от властите.
Първата голяма победа на легионерите е в битката с войските на султан Абд ел Кадир през 1836 г. в Северна Африка. През 1874 г. Легионът получава своя символ, който го отличава и до днес - пламтящата граната със седем лъча.
Легионерите във Френския чуждестранен легион са възпитани в дух на патриотизъм. Те имат една цел - да служат на Франция, колкото се може по-добре, като ако се наложи, изпълняват дълга си давайки своя живот.
Всички легионери носят специална униформа в червен и зелен цвят със син колан. Освен това имат бяло кепе - специална шапка, чиято цел е да защити легионера от африканската жега. Кепето има специално удължение за защита на шията. Легионерите носят още кожена престилка и брадва - наследство от миналите векове (бел.ред. днес се носят само по време на паради) и колан за патрони.
Личният състав на Легиона, днес се състои от 8500 подофицери, сержанти и редници. Той образува осем полка, една полубригада и един малък отряд.
Наемните щабове на легиона са пръснати из цяла Франция и работят дори в събота и неделя. След една година служба, легионера получава званието „легионер втори клас”, а ако се покаже като добър войник, след две-три години може да достигне и до капрал.
Легионерът има възможност да стане и офицер. Като елитен войник, легионерът може също така да се специализира в определена област: снайперист, парашутист, леководолаз, командос и др. Наред с военните специалности, легионерът може да получи и цивилна специалност в области като: мениджмънт, транспорт, строителство и др. Всеки легионер, прослужил 15 години, получава пенсия от Франция, изплащана му във всяка страна и във всякакъв вид валута.
1842 г. в театър „Ла Скала” в Милано е представена за първи път операта „Набуко” на италианския композитор Джузепе Верди. Първоначално операта носела името „Навуходоносор”. Под заглавието „Набуко” е изиграна за първи път през 1844 г. на представление в Корфу.
Роден през 1813 г. в Ла Ронколе близо до Парма, израснал през мрачната епоха на 19 в., младежът Джузепе се формира като буден, интелигентен, любознателен и чувствителен човек. В училището на йезуитите в малкото градче Бусето, той израства и е оценен като музикант, органист, диригент и композитор.
Без да се отчайва от това, че в Миланската консерватория не е приет като обещаващ пианист, младият мъж започва да взима уроци по композиция при Винченцо Лавиня. И макар първите му две опери да не се ползват с голям успех и също така да са съпътствани от трагедии в личния му живот, той не спира да мечтае за Скалата в Милано.
През зимата на 1841 г. Верди се среща със своя стар познат Бартоломео Мерели - антрепреньор на „Ла Скала”. Той предлага на Верди да напише опера по прекрасното според него либрето на младия поет Темистокле Солера. Верди с неохота приема да прегледа стиховете. Но после е запленен от историята.
Вдъхновен от библейската история за цар Навуходонор, написва третата си опера - „Набуко”, и е признат за новия музикален гений на Италия. Действието се развива в Йерусалим и Вавилон през 586 г.пр.н.е. и описва тежкото положение на евреите, след като са нападнати и превзети, а впоследствие заточени извън родината си от вавилонския крал Набуко (Навуходоносор II).
След първия т.нар. революционен период („Набуко”, „Атила”, „Ломбардци в първия кръстоносен поход”) Верди създава знаменитата триада „Риголето”, „Травиата” и „Трубадур”.
Посред това най-огромно нещастие, той е принуден да композира комична опера. „Мнимият Станислав, или крал за един ден” претърпява провал, публиката грубо освирква произведението и композитора. Сега Верди е твърдо убеден, че няма да композира повече.
1923 г. Владимир Ленин получава инсулт за трети път и остава прикован на легло. Вождът на Болшевишката революция в Русия умира на 21 януари 1924 г. на 53-годишна възраст. Тялото му е балсамирано и положено в мавзолей на Червения площад в Москва.
Първия инсулт, довел до частична парализа и загуба на речта, Ленин получава на 26 май 1922 г. След това той над година и половина е във вилата си в Горки в безпомощно състояние, прекъсвано от кратки ремисии.
Любопитен факт е, че Ленин е единственият съветски лидер, чието физическо състояние не е било пазено в тайна. Редовно са били публикувани медицински бюлетини. Освен това съратниците му до последно са уверявали, че вождът ще се оправи.
Аутопсията установява, че причината за смъртта са увредени съдове на главния мозък. Имало е слухове, че развитието на заболяването е било провокирано от неизлечим сифилис, но доказателства за това няма.
1945 г. американската авиация извършва най-мащабната бомбардировка на Токио. Разрушени са голяма част от сградите в града, загиват над 80 000 души.
Всяка година на тази дата се състои традиционна траурна в мемориалното гробище Тидоригафути в центъра на града. Там се намират останките на кремираните неидентифицирани жертви на нападението на 334 стратегически бомбардировачи Б-29. В рамките на операцията под наименованието „Молитвен дом” всеки самолет хвърлил над Токио по няколко тона запалителни бомби и напалм.
Напалмът е име, с което са наричани голям брой запалителни течности, използвани за военни цели, които най-често са някакъв вид желиран бензин. „Напалм” всъщност се нарича сгъстителят в тези течности, който, смесен със бензин, образува леплив запалителен гел.
Разработен е в САЩ през Втората световна война от екип Харвардски учени, ръководени от Луис Физер. Името произлиза от химикалите, първоначално добавяни към запалителната течност, за да се превърне тя в гел - алуминиеви соли на нафтеновата и палмитиновата киселина.
1953 г. на церемонията по погребването на Йосиф Сталин заради паника загиват стотици. Ако се вярва на четиримата мъже, наследили властта му, Сталин бил покосен от фатален удар, докато е бил сам в стаята.
Лежал безчувствен с часове, защото бодигардът му, семейството и управниците, след 27-годишно желязно управление, се страхували да чукат на вратата му. Когато се осмелили да влязат в покоите му, го открили легнал на килима и облечен. Видимо изненадани и разтревожени, Маленков, Хрушчов, Булганин и Берия дошли от своите къщи и видели Сталин да лежи на дивана ненормално притихнал. Докторите били повикани и двама по двама, заедно с други членове на Президиума, колегите се редували да стоят при него, чертаейки планове за неясното бъдеще.
На 4 март Сталин внезапно се събудил. Докато сестрата го хранела, той немощно показал картина с агне, хранено от млада жена. Скоро след това, той започнал да се задушава, гледайки сърдито в скупчените си последователи и издъхнал.
По-рано този ден 800 милиона в съветската империя научили за пръв път, заедно с останалия свят, че вождът е сериозно болен. За да отхвърлят всяко подозрение, лекарите пуснали необичайно дълго обяснение на състоянието и усложненията. На 6 март по радиото обявили, че сърцето на Сталин е спряло в 22.10 ч. предната нощ. Прочетен бил пълен доклад от аутопсията, за да се види, че всичко възможно е било направено, за да бъде спасен.
Ковчегът с тялото на Сталин е бил изложен в Колонната зала в Дома на съюзите в Москва. Да се поклонят било позволено и на обикновените хора, което всъщност се превръща в трагедия. Властите нямали голям опит при управлението на потоци от хора. На подходите към центъра на града организаторите на погребението избрали много объркан маршрут, като очевидно не са очаквали толкова голям наплив (бел.ред. над 2 млн. души).
Властите се опитали да организират ред на опашката, заграждайки улиците с камиони. В резултат обаче настъпила ужасна блъсканица, от която никой не можел да се измъкне. Тези, които били изгубили съзнание, били носени нататък от тълпата, а падналите били стъпкани.
По различни данни тогава са загинали около 1500 души, макар че точният им брой така и не е установен. Телата на загиналите са откарани с камиони извън града, където били погребани в братска могила.
Любопитен факт е, рязкото разграничаване от налагания години наред „култ към личността” на Йосиф Сталин. Само две седмици след погребението му, пресата вече не го цитирала. „Сталинската конституция” става „Съветска конституция”, даже думата сталинист е изхвърлена от официалния руски речник.
Всъщност Ленин е искал да остави властта на Троцки. Дори в политическото си завещание Владимир Илич заявява, че Сталин е твърде безогледен и трябва да бъде махнат от поста генерален секретар. Но след смъртта му в началото на 1924 г. Сталин успява да потули Лениновото завещание. Той се съюзява с Лев Каменев и Григорий Зиновиев, двама важни членове на Политбюро, с които образува триумвират. С общи усилия те успяват да разгромят Троцки и последователите му.
След това Сталин се обръща срещу Зиновиев и Каменев и също ги съкрушава.
Разгромил в борбата за власт „лявата опозиция” (Троцки, Каменев, Зиновиев и последователите им), Сталин продължава напред и възприема някои от най-важните им политически предложения. Скоро след това се нахвърля и върху водачите на дясното крило в комунистическата партия - негови довчерашни съюзници - и разгромява и тях.
В началото на 30-те години той вече е единственият диктатор на Съветския съюз.
От тази силна позиция започва в 1934 г. нечувани политически чистки. Събитието, което формално слага началото им, е убийството на Сергей Киров, висш комунистически функционер и един от съветниците на Сталин, на 1 декември 1934 г.
В течение на няколко години много видни комунистически функционери от революцията през 1917 г., служили при Ленин, са обвинени от Сталин в измяна и са екзекутирани. На големите публични процеси повечето от тях правят открити самопризнания.
Освен в партията, чистките от средата на 30-те години се разпространяват и в съветските въоръжени сили. Те не са насочени предимно срещу антикомунисти или контрареволюционери. (Повечето от тях са премахнати по време на Лениновото управление.) Сега те са срещу самата комунистическа партия.
С безогледно използване на тайната полиция, с произволни арести и екзекуции и продължително заточаване в трудови лагери на всеки, който, макар и плахо, критикува неговото управление, Сталин успява да постави в безропотно подчинение целия народ. Към края на 30-те години той вече е създал най-абсолютната диктатура в наше време - управление, което се меси в живота на всеки и за всичко и не признава никакви граждански свободи.
1959 г. куклата Барби е показана за първи път в Ню Йорк на Международния панаир на играчките. Идеята за появата на Барби е приписвана на Рут Хендлър, чийто съпруг Елиът е един от основателите на известната компания за детски играчки „Мател”.
През 1938 г., когато е основана компанията, те дори не са мислели да произвеждат играчки. Всъщност стартират като производители на рамки за картини и едва по-късно започват с производството на мебели за кукли.
Елиът Хендлър имал дъщеря - Барбара, която много обичала да си играе с кукли. При едно пътуване до Европа той открил в Германия кукла, наречена Лили. Любопитен факт е, че всъщност Лили изобщо не била предвидена за игри за момичета, а по-скоро за подарък-шега за млади ергени.
Когато Хендлър се върнал у дома, Лили станала любимата кукла на Барбара. Така той решава да купи правата за производство на Лили, но я прекръстил на Барби.
Първият вид на куклата е на манекен от модния подиум в тийнейджърска възраст, с пълно име Бърби Милисънт Робъртс, и се е продава на цена 3 долара. Барби веднага се превръща в пазарен хит.
Първата кукла била гримирана с молив за очи, носела перлени обеци, била облечена в бански костюм с шарка тип зебра и обувки на висок ток. Всички оригинални дрехи на Барби били ушити ръчно. Като допълнение към куклата се продавали и екип за американски футбол, рокля за тенис, сватбена рокля и къса поличка за балет. Идеята на Рут била куклата да притежава повече дрехи, за да може всяко дете да избере индивидуалност за своята играчка.
Гардеробът й бързо набъбнал през годините с най-различни шикозни и ежедневни облекла. Скоро тя се сдобила с всякакви аксесоари - къщи, коли, мебели и дори домашни любимци. За да не е самотна само година след появата й по рафтовете в магазините се появява и Кен. Кръстник на приятеля на Барби става… синът на господин Хендлър - Кенет.
През 1961 г. образът на Барби е леко променен. Чертите на лицето й стават по-меки, очите й вече са сини, изписани вежди и прическа като тази на Джаки Кенеди. Играчката е официално показана в Европа през 1963 г. „Мател”веднага сключва договори за производство на играчката в Англия, Франция, Германия, Южна Африка, Италия и Мексико. Така куклата се превръща в любимата играчка на всички момиченца по земното кълбо.
Самата Барби пък многократно влиза в различни роли - от колежанка, през олимпийски шампион дори чак до морска сирена, астронавт, военен медик, гмуркач, педиатър и дори кандидат за президент.
1985 г. е извършен атентат на гара Буново. Бомбата е поставена във вагон за майки с деца на влак№ 326 от Бургас за София. Това е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите.
Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21.31 ч. на гарата, а не в тунела.
На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда - кой и кога си е закупил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.
В атентата загиват седем души. Ранени са тежко девет души, сред които две деца. Мотивът са действията на държавната власт по това време, които са обединени под термина „Възродителен процес”.
Същият ден избухва бомба в кафе-сладкарницата на хотел „Сливен” в Сливен. Широко разпространено е мнението, че атентатите са дело на членове на нелегална организация, наречена Турско национално-освободително движение в България, въпреки че тя е създадена няколко месеца по-късно.
2006 г. е открита течна вода на луната Енцелад, спътник на Сатурн. Енцелад е един от най-ярките обекти в Слънчевата система. Интересът към шестия по големина спътник на Сатурн се прояви сред астрономите, след като покрай планетата-гигант прелетяха апаратите на НАСА „Вояджър”.
Данните за наличието на атмосфера обаче бяха донесени не от учените на „Вояджър”, а от сондата „Касини”. Камерите й заснеха в южния полярен регион на Енцелад необичайни разломи, получили названието тигрови ивици.
Четири огромни пукнатини с дълбочина около 500 м и ширина около 2 км, се простират на 130 км. През 2006г. Американската геологична служба USGS дори даде имена на тези разломи - сега ивиците се наричат Александрия, Каир, Багдад и Дамаск.
Точно над района на „тигровите ивици” са заснети гейзери, които изхвърлят воден лед, пара и смеси от други вещества, издигащи се на височина до 500 и повече километра. „Касини” наблюдава около 30 струи. С наслагването на инфрачервена карта и такава във видимата светлина, учените доказват, че пукнатините са източник на струите.
Астрономите предложиха две хипотези. Според първата причината за образуването на фонтаните са съседите на Енцелад, Сатурн и/или Мимас. Освен това, Енцелад има резонанс 2:1 с орбиталното въртене на луната Диона. Поради гравитационното взаимодействие с тях, повърхността на Енцелад периодично се деформира - такова явление е получило названието приливно взаимодействие. При това вътрешностите на луната се нагряват, а пукнатините на полюса се разширяват.
Под въздействието на топлината, ледената кора на Енцелад се топи и се събира по стените на тигровите ивици. Когато гравитационното влияние на Сатурн и другите спътници размества разломите, ледът изригва от тях. Но според последните оценки на мощността на приливната сила, тя е приблизително с два порядъка по-ниска от необходимата за наблюдаваната активност.
Поддръжниците на втората хипотеза настояват, че под ледената повърхност на Енцелад е скрит течен океан. Крейг О’Нийл от австралийския университет, Мак Къори и Френсис Нимо от Калифорнийския университет построиха и проиграха на компютър подробен модел на вътрешността на Енцелад и неговата тектоника на плочите.
Последното прелитане на сондата „Касини” над този регион на спътника беше на 13 август 2010 г. Следващото прелитане, което ще позволи съставянето на подобна карта ще се състои не по-рано от 2015 г.
2008 г. е осъществен първият полет на Автономния товарен кораб. Това е непилотиран снабдителен кораб за еднократна употреба, разработен от Европейската космическа агенция (ЕКА).Предназначението му е да снабдява Международната космическа станция (МКС) с гориво, провизии и др. Той може също да издига станцията в по-висока орбита чрез двигателите си и да я задвижва при маневри за избягване на сблъсък с космически отпадъци.
От май 2008 г. са изстреляни успешно три товарни кораба - „Жул Верн”, „Йохан Кеплер” и „Едоардо Амалди”. Европейската космическа агенция има договор с доставчиците за производството на още два кораба преди 2015 г. На 2 април 2012 г. ЕКА обявява, че възнамерява да прекрати програмата след полета на петия Автономен товарен кораб през 2014 г.
„Жул Верн” е първият космически кораб от серията АТК. В серията се означава с номер 001 (АТК-001), но е наречен на името на френския писател-фантаст Жул Верн.
На 14 февруари 2008 г. корабът е прехвърлен в помещението за сглобяване, където на 18 февруари е монтиран на ракета-носител Ариана 5 ES ATV - специализиран вариант на „Ариана 5”. Това е първият й, пробен полет. На 7 март ракетата заедно с кораба е изкарана на стартовата площадка на космодрума.
След няколко отлагания изстрелването е извършено на 9 март в 4.03.04 ч. (по Гринуич). 1 час, 6 минути и 41 секунди след изстрелването корабът се отделя от ракетата-носител, като след това навигационните му системи биват активирани. Два дни по-късно, на 11 март, четирите му главни двигателя са задействани за първи път.
Докато изчаква космическата совалка „Индевър” да се отдели от МКС, корабът изпълнява серия маневри и проби на системата за автоматично скачване. На 3 април 2008 г. е започната процедурата по скачване. В 13.33 ч., корабът достига точка S3, на 250 м от станцията. Там ориентирането чрез GPS е изключено и е включено ориентиране чрез видеометри. В 14.15 ч. е достигната точка S4, на разстояние от 19 м до станцията, където корабът остава в продължение на 20 минути.
В 14.38 ч. той се приближава на 11 м, и започва заключителният етап на стиковката. Когато корабът доближава на 3 м от станцията, на наблюдаващия приближаването Юрий Маленченко е предадено, че може да прекрати наблюдението, тъй като от това разстояние корабът вече не може да се оттегли безопасно.
На 3 април 2008 г. в 14.45.32 ч. е осъществен контакт с руския модул „Звезда” и в изцяло автоматичен режим е започната процедурата по скачване. В 14.55 ч. е осъществен механичен захват, а няколко минути по-късно скачването е завършено.
След скачването астронавтите влизат за малко в „Жул Верн” и поставят въздушен филтър - устройство, което да пречисти въздуха в кораба от летящи прашинки и нежелани газове, натрупали се през едномесечния му престой в космоса. Люкът е затворен за един ден, докато филтърът свърши работата си. След това е отворен наново и пренасянето на товарите започва.
Любопитен факт е, че товарът за МКС съдържа и два оригинални ръкописа на Жул Верн и екземпляр от първото илюстрирано издание с твърди корици, на френски език, на романите на писателя „От Земята до Луната” и „Около Луната”. Корабът остава скачен до 5 септември, след което се отделя и изгаря на 29 септември в атмосферата над Тихия океан.
2015 г. задвижван с енергия от Слънцето самолет тръгна на околосветско пътуване. Швейцарски самолет, захранван със слънчева енергия, излетя от Абу Даби, поставяйки началото на първия опит за полет около света без използване на гориво.
Самолетът е управляван от основателя на проекта „Слънчев импулс” Андре Боршберг, който ще си разменя пилотирането с другия основател Бертран Пикар по време на пътуването, предвидено да се осъществи на етапи в продължение на няколко месеца.
Самолетът „Слънчев импулс 2” е усъвършенствана версия на прототипа, който летя за първи път преди пет години. Размахът на крилете му е 72 м - повече от този на „Боинг 747”, но теглото му е почти колкото на кола - около 2300 кг.
Предвижда се от Обединените арабски емирства самолетът да стигне до Оман, оттам към Индия, Китай, Мианма, после да премине над Тихия океан, след това през САЩ, да прелети над Атлантическия океан, да мине през Южна Европа или Мароко и да завърши отново в Абу Даби.
Очаква се околосветското пътуване да приключи в края на юли или дори август.
