Първите прояви на недоволство от пациенти в болниците заради орязаните бюджети се очакват около 15 март. Това съобщили от асоциацията на университетските болници пред в. „24 часа”. Дотогава вече ще има остра необходимост от листи на чакащите, а още няма нормативен документ как да се правят листите, обяснил д-р Дечо Дечев, директор на университетската болница „Св. Иван Рилски”.
Отлагането на медицинските дейности чрез листи на чакащите става неизбежно заради орязаните бюджети на болниците. През 2015 г. те са до 95% от платеното през миналата година. Сумата се намалява още веднъж и чрез най-новото условие на касата: надлимитната дейност за декември, януари и февруари също ще се плаща от бюджета за 2015 г.
„Това означава, че около 23-о число на месеца болницата започва да разходва от бюджета си за следващия месец. Оттук следва, че по около седмица от всеки месец остава неразплатена за болниците”, казва още д-р Дечев. Освен това февруари свършва, а болниците още не са получили месечния си лимит.
„Идеята, че листите на чакащите ограничават достъпа, е фалшива. Правим реално остойностяване на социално значимите заболявания и така ще създадем реален достъп чрез базовия пакет”, каза здравният министър д-р Петър Москов.
Рекорден брой лекари поискали да напуснат страната през 2014-а
Друг източник на напрежение се очертава и при четящите устройства на лични карти, които болниците са длъжни да купят и въведат от 1 април. От тази дата всеки пациент трябва да бъде приеман и изписван само след чекиране на личната му карта. Оказва се обаче, че четците приемат не само оригиналните документи, но и ксерокопия.
„Това обезсмисля целта на въвеждането на четците - подобряване на контрола. Ясно е, че с ксерокопия един пациент може да се окаже "хоспитализиран" по няколко пъти годишно или в няколко болници на един и същ собственик, без да знае”, обяснява д-р Дечев.
„Устройствата по 700 лв., които пуснахме експериментално по изискване на касата, чекират и ксерокопия. За да има ефект, те трябва да са като тези на митниците”, казва доц. Костадин Ангелов, директор на Александровска болница.
„Да, четат и ксерокопия, но това не означава, че са възможни измами. Всяко копие на лична карта се удостоверява с личен електронен подпис от администратора в болницата и той носи отговорност по НПК”, обяснили от здравната каса. Те са дали инструкции на болниците на какви технически изисквания трябва да отговарят устройствата, които са длъжни да купят. Цените били от 700 до 1200 лв., а някои стигали и 8000 лв. Бройките устройства определя болницата. Някои вземали по 40-50, а на други били нужни и по 100, за да няма опашки по клиники и отделения.
100 млн. лв. не достигат на Здравната каса за лекарства през 2015 г.
Списък на лекарства, за които държавата ще оказва по-строг контрол за паралелен износ готви здравното министерство със законова промяна, каза още д-р Москов. Той уточни, че документът ще бъде готов идната седмица и ще бъде съгласуван с европейските институции. Освен това става дума за бизнес с годишен приход 200-300 милиона, така че бъркаме в определени интереси, каза още здравният министър.
Той се застъпи за идеята страните от Източна Европа да формират цените на лекарствата, плащани с публични средства, по различна референтна система от тези в Западна Европа. Аргументът да започне такъв дебат на ниво европейски институции е, че възможностите на германската икономика и на българската да осигуряват здравни услуги са различни и в резултат възможностите да сме здрави са различни.
