Как се краде църковна камбана
Как се краде църковна камбана / sxc.hu, архив

Храмът „Св. Рождество Богородично” във варненското село Момчилово за втори път през този век остава без камбана. Преди около 10 години е задигната камбаната, поставена още при построяването на църквата през 1935 г. Кражбата тогава остава неразкрита. Преди седмица има ново посегателство, като този път полицията задържа двама души от Провадия – съответно на 29 и на 25 години, които вече имат предишни присъди и криминални прояви.

Извършителите са влезли в селото с кола в полунощ на 2 февруари. С ножовка са отрязали металния профил, на който е била закачена 33-килограмовата медна камбана, и са я натоварили на автомобила. Според информацията на кметския наместник Пламен Петров и свещеника в храма Алексей Атанасов, извършители обаче са били трима.

„Камбаната се намира на височина около 2,5-3 метра от земята, като камбанарията няма стълби. Крадците са били качени един върху друг - един е рязал горе, после се е изморил, качил се е друг. Започнали са в полунощ и са приключили около 01:40 ч. Опитали са да предат камбаната на вторични суровини в Провадия, но не са успели. Тогава са решили да я нарежат, но са ги хванали светкавично“, разказва кмета Петров, който е благодарен на полицията за реакцията. Разследващите са успели да се доберат до извършителите благодарение на видеозапис. Камера на земеделската кооперация е заснела на колата на крадците. Това е бил единственият автомобил, който същата вечер е влязъл и излязъл в селото.

„Инициатор е бил доставчик на хранителни продукти, който често е идвал в Момчилово. Той е забелязал камбаната и е предложил на двама свои безработни приятели да я откраднат. Предложили са я за 200 лева в пункт за вторични суровини, но не им я приемат. Тогава я скриват в дома на едното момче, като полицаите я откриват под леглото му“, допълва свещеникът Алексей Атанасов. Той забелязва интересен знак в случая. 

„Странното в ситуацията е, че в деня преди кражбата в селото се е самоубил човек. Казах на клисарката, че тялото му не може да бъде вкарано в храма. Когато на 2 февруари процесията минава покрай църквата, решават да бият камбана и тогава забелязват, че я няма“, обяснява свещеникът.

Новата камбана струва 1200 лева и е купена с пари на църковното настоятелство, след като първата изчезва. Тя вече е върната на църквата и ще бъде монтирана така, че да не може да бъде отрязана за една нощ.  

Кражбата от църква носи нещастия за извършителите, твърди отец Алексей. Той е бил свидетел как се променил животът на свещеници, за които е имало съмнения, че вършат злоупотреби. „Една клисарка се разболя много тежко от болест на кръвта. На свещеник едното му дете е сакато, а другото е наркоман. На друг свещеник му починаха двете деца. Знам за свещеник, който психически не е добре“, разказва духовникът. Той се обръща към крадците на камбаната със съвет да размислят и да се променят в живота. „Трябва да се разкаят, да повярват в Бога и да станат по-добри. Самият аз някога съм бил лош човек и знам, че Бог може да помогне да се промени човек“, добавя отец Алексей. 

През последните години множество храмове във Варненска област стават обект на посегателства. В случаите, когато извършителите са разкрити, те са се оказвали цигани. Този път обаче крадците са българи. „Хората в селото са разочаровани. Как може българи да влязат в църковния храм и да откраднат камбаната – това е срам“, възмущава се кметският наместник. 

Пет камбани са откраднати през последните години от храмовете в селата Изгрев, Николаевка и Левски, за които отговаря свещеникът Димитър Кадийски. Той още тъгува за тях. 

„Имаха много хубав звън, но са били нарязани и предадени на вторични суровини в Провадия. Заради което още повече ме е яд, защото можеха да ги продадат, но да бъдат пак цели и някъде другаде да бъдат употребявани“, съжалява отец Димитър. Той добавя, че от няколко църкви са изчезнали и икони.

Кражбата от храма е кражба от Бога и той рано или късно намира начин да ти покаже правия път, пък ако искаш се вразумявай. Метафорично казано, бия ти един шамар, като не искаш – още един шамар, а накрая ти вече си знаеш какво следва“, завършва свещеникът.