Учени от Мичиганския университет са се опитали да разберат как трябва да се избира спътник в живота. Оказало се, че при вземането на важното и отговорно решение хората обикновено са склонни да се спират на максимално безопасния вариант, предаде Нюзру.
При предците на съвременния човек нещата са стояли по друг начин. На практика те са избирали първия срещнат.
Учените са използвали компютърно моделиране, за да оценят рисковете при избора на спътник в живота. В програмата са били заложени данните за няколко хиляди поколения организми, за да бъде открита зависимостта.
Оказало се, че върху поведението на организмите най-голямо влияние оказва размерът на общността. Ако тя наброява около 150 единици, както при първобитните хора, организмите избират първия попаднал им партньор.
"Примитивните хора са влизали в полов контакт с първите попаднали им партньори, които не са били идеални, рискувайки да родят не най-съвършеното от генетична гледна точка потомство. Ако човек е предпочитал да си намери идеалния партньор, се е появявал риск изобщо да не остави след себе си потомство", твърдят учените.
С нарастването на числеността на общността се е променяло поведението - някои особи са били готови да жертват времето си в търсене на идеала, рискувайки да останат сами. Целта е била да създадат съвършеното потомство. Същият риск да се обрекат на самота съществува и при съвременните хора. Затова, може би, няма смисъл да се преследват призрачни идеали, твърдят учените на Мичиганския университет в изследването си.
Източник: БТА
