1211 г. цар Борил свиква в Търново църковен събор срещу богомилите. По нареждане на българския владетел решенията на събора са записани в т.нар. Борилов синодик. В него са осъдени богомилските водачи и тяхното учение е анатемосано.
Днес „Бориловият синодик” е един от основите исторически извори за българското Средновековие, тъй като в него са събрани изключително интересни и любопитни сведения за живота и тайнствата на богомилите.
Еретичното социално-религиозно учение възникнало в България през първата половина на 10 в. Учението получило широко разпространение във Византия, Сърбия, Босна, Италия и Франция (катари и албигойци).
Богомилите осъждали богатството, убийството на животни с цел прехрана и поклонението на кръста. Отхвърляли обредите и външността на църквата и били строги аскети. От тайнствата признавали само кръщението, което извършвали не с вода, а чрез възлагане върху кръщавания на ръце и на апокрифното евангелие на Йоан.
1809 г. американецът Робърт Фултън патентова парахода. Всъщност негов плавателен съд - „Норд ривър стимбоутъв Клермън”, задвижван с парна машина на Джеймс Уат, от две години вече изпълнявал регулярни комерчески рейсове.
Фултън успял да построи парахода благодарение на солидната финансова подкрепа от страна на свои приятели. Така още на 4 септември 1807 г. параходът започва редовните си рейсове по река Хъдсън между Ню Йорк и Олбани - главният град на щата Ню Йорк.
Парната машина на „Клермън” с мощност едва 18 к.с. върти две бордови гребни колела, всяко от които има по осем лопатки. Водоизместването на парахода е 79 т, дължината му 43,3 м, а скоростта му достига 4,6 възела.
Любопитен факт е, че в края на живота си изобретателят проектира военен кораб с парен двигател „Фултън Първи”, известен също така под името „Демологос”. Фултън пръв открива метода за взаимно обвързване на корпуса, машината и гребните колела. В историята остава известен действително като официален изобретател на парахода, но в интерес на истината първите плавателни съдове, задвижвани с пара, не са негова конструкция.
Революцията в корабостроенето, свързана с използване енергията на парата, започва да се подготвя далеч преди появата на сигурни парни машини. Счита се, че тази идея е повдигната от френския физик Дени Папен още 90 години преди появата на парната машина на Джеймс Уат. През 1707 г. Папен проектира съд с паров двигател и гребни колела.
Един от най-ранните регистрирани успешни опити да се използва механичната сила за движение на кораба е на Клод Жофроа д’Абан през 1783 г. в Лион, Франция. Плавателен съд, подобен на шлеп, дълъг 45 м и снабден с хоризонтална парна машина, която върти бордовите гребни колела, се оказва способен да се придвижва дори срещу течението на Рона.
По-голям успех има Джон Фич. През 1787 г. неговият трети парен катер „Иксперимънт” се движи със скорост 6,5 възела. В Англия първият параход се появява през 1788 г. Този плавателен съд е дело на Патрик Милър и Уилям Саймингтън. Катерът плава по шотландското езеро Далуингтън със скорост 5 възела.
Истинският успех на корабостроителите идва в началото на 19 в. През 1802 г. в Англия е построено парното корабче „Шарлота Дъндас” с дължина 17 м и мощност 12 к.с. - това е първият влекач и първият кораб с кърмово гребно колело. Този влекач, който плава по канала Фортъв Клайд, е построен от англичанина Уилям Саймингтън.
Първият рейс по море е извършен от парахода „Феникс” на американеца Джон Стивънс. През юни 1809 г. той преплава разстоянието между Ню Йорк и Филаделфия, а после дълго време поддържа линията по река Делауер между Филаделфия и Трентън.
По същество първите рейсове па параходите са били опитни. И едва през 1839 г., почти половин век след създадения от Фултън кораб, английският параход с гребни колела „Сириус” (с мощност 320 к.с.) прекосява с 40 пътници на борда Атлантическия океан при непрекъсната работа на парната машина.
1826 г. основан е Лондонският университетски колеж. Това е първият британски университет, организиран изцяло на светска основа.
Там се приемали студенти независимо от тяхната религия, за разлика от по-старите университети в Кеймбридж и Оксфорд, които са религиозни институции. Получава кралски статут през 1836 г. от крал Уилям IV.
Днес Лондонският университетски колеж е съставен колеж в рамките на Лондонския университет, намиращ се в Блумсбъри. Университетът е съставен от 31 филиала: 19 самостоятелни университетски институции и 12 изследователски институции, което го прави най-големия университет в Обединеното кралство по брой на студенти в редовно обучение.
През 1858 г. Университетът разширява ролята си, ставайки първият университет в страната, който предлага международни програми на кандидати извън колежите. За тази цел е построен нов ректорат в Бърлингтън Гардънс, който осигурява изпитни зали и офиси. През 1878 г. Университетът става първи по рода си по още един критерий: това бил първият университет, който приемал жени наравно с мъже.
Четири жени получили бакалавърска степен през 1880 г., а други две - през 1881 г. През 1898 г., в отговор на критиките, че университетите служат предимно за провеждане на изпити, Университетът се реформира, като поема отговорността да следи съдържанието на курсовете и академичните стандарти в самите институции.
1922 г. канадецът Фредерик Грант Бантинг обявява откриването на инсулина. Антидиабетният хормон е открит в Университета на Торонто от канадските лекари д-р Фредерик Бантинг (млад хирург) и д-р Чарлз Бест (студент по медицина) още през лятото на 1921 г. Откритието им е считано за едно от най-големите постижения на 20 в.
Всъщност още през 1889 г. Оскар Минковски и барон Йозеф фон Меринг забелязали, че ако се премахне панкреасът от куче, насекомите започват да се привличат от урината му. Това наблюдение било прелюдия към откриването на инсулина, защото демонстрира, че нещо, произведено от панкреаса, е съществено за метаболизма на кръвната захар.
Но истинското откриване на инсулина и извличането му се състояло именно през лятото на 1921 г. Тогава Бантинг и неговият екип в Медицинското училище към Университета в Торонто първи извлекли инсулин от човешки панкреас и го изпитали върху куче с цел да открият лекарство за диабет.
Двамата канадски изследователи д-р Фредерик Бантинг и д-р Чарлз Бест инжектирали екстракт, извлечен преди това от островите на животински панкреаси, на кучето Мърджъри, развило тежък диабет тип 1 поради отстранен оперативно панкреас. Животът на Мърджъри бил спасен в драматичната нощ срещу 30 юли 1921 г. и състоянието й бързо се подобрило само за броени часове поради овладяване на диабетната кетоацидоза.
Благодарение на екстракта с антидиабетен хормон, наречен по-късно инсулин, едно фатално заболяване се превръща в нарушение на обмяната, което може да бъде контролирано.
С помощта на д-р Джеймс Колип, Бантинг и Бест за първи път през януари 1922 прилагат на Леонард Томпсън - британско момче с диабет тип 1, достатъчно пречистен инсулинов екстракт от говежди панкреас. Неговата майка предприема дългото пътуване с кораб от Англия до Канада, защото е прочела, че е открито средство срещу диабета.
Едно денонощие след започването на инсулиновото лечение от д-р Бантинг, опасно високата кръвна глюкоза на Леонард спада до почти нормални нива и изхвърлянето на три до пет литра урина на ден намалява. Момчето се превръща в научна сензация и завинаги влиза в историята.
До този момент лекарите са назначавали почти пълен глад (прием на по-малко от 450 калории на ден) на своите пациенти с диабет тип 1 при пълно изключване на въглехидратите от храната. Но подобен аскетизъм е удължавал живота за известно време, но е бил много мъчителен за спазване.
През 1922 г. Университетът на Торонто дава разрешение на няколко фирми да започнат фабричното производство на инсулин. Лекарите Бантинг и Бест не са патентовали своето откритие, което би направило тях и техните наследници милиардери. Защо ли? Защото някои хора са толкова велики, колкото и техните открития, достойни за Нобелова награда (присъдена през 1923 г).
Новината за успешното лечение на диабета с инсулин се разпространява бързо и през 1923 г. Нобеловият комитет награждава Бантинг и Маклеод, които споделят наградата си с Бест и с Колип. Награждаването на Маклеод обаче предизвиква редица спорове, тъй като не всички са убедени в неговите заслуги. В действителност той играе важна роля в откриването на инсулина, защото подкрепя проекта още от самото начало и ръководи цялостната работа.
1929 г. Италия и Ватиканът подписват Латеранските споразумения. Съгласно тези документи Папската държава става независима.
Договорите са пaрафирани в Латеранския апостолски дворец от Бенито Мусолини, в качеството му на премиер на фашистка Италия, и от държавния секретар на папския престол кардинал Пиетро Гаспари.
С Латеранските договорености католицизмът е признат за единствена държавна религия в Италия, формално е признат суверенитетът на папската държава, включително и в сферата на междудържавните отношения. Първи държавен глава на Ватикана става папа Пий XI.
Исторически Ватикана е наследник на Папската област, съществуваща от 756 г. Тогава френският крал Пипин Къси подарил на папа Стефан II Рим и няколко провинции от Централна Италия. Това продължило до 1870 г. когато италианските войски, завършващи обединението на Италия, провъзгласили Рим за столица на държавата.
Папската държавa престанала да съществува като самостоятелна до подписването на Латеранските споразумения, според които се признавал суверенитет. Чак през 1984 г. е подписан и нов конкордат, според който италианците получават свобода на вероизповеданието.
1950 г. Маргарет Тачър печели място в градската управа на Дартфорд. Според английската преса по онова време основното й достойнство било, че е „хубавичка, женствена и не прилича на кариеристка”. Четвърт век по-късно - на 11 февруари 1975 г., побеждава бившия министър-председател Едуард Хийт в битката за лидер на Консервативната партия.
Пробивът е огромен, защото историята на Британската империя не познава подобен пример. Постът й разчиства пътя на Маргарет Тачър към премиерския пост след още седем години. Желязната лейди ръководи Англия три мандата. Като отплата за вярната й служба кралица Елизабет Втора я прави баронеса.
Маргарет Хилда Робъртс, както е рожденото й име, изплаква на 13 октомври 1925 г. в град Грантъм в семейството на бакалина Алфред Робъртс. Баща й е доста активен в политиката на местно ниво и дори е член на градския съвет. Официално минава за независим либерал, но на практика подкрепя консерваторите. През 1945 г., когато Маргарет тъкмо е навършила 20 години, Алфред не е преизбран в градската управа. Разочарованата му дъщеря обвинява либералите, защото те доминират в градския съвет, а не подкрепят баща й.
Пет години по-късно бъдещата първа дама на английската политика печели първата си битка - на изборите през 1950 г. побеждава в доминирания от либералите Дратфорт. По същото време пламва любовта й с Денис Тачър и двамата сключват брак. Понеже съпругът й е богат бизнесмен, я финансира да следва право.
Желязната лейди се калява с близнаци, преди да заплува във водите на голямата политика. През 1953 г., в която се квалифицира като съдебен адвокат, тя ражда децата си Керъл и Марк. Гледа ги сама и когато навършват шест, влиза в Парламента.
През 1975 г. Маргарет Тачър става и първата жена, избрана за лидер на Консервативната партия на Великобритания. Тя остава лидер на Консервативната партия до края на премиерството си, извежда консерваторите до три изборни победи и управлява 11 години - най-дългият период без прекъсване от началото на 19 в. Тачър е и първата жена министър-председател в Обединеното кралство. Тя заема поста от 4 май 1979 до 28 ноември 1990 г.
1990 г. Нелсън Мандела е освободен от затвора „Виктор Ферстер” в Република Южна Африка. До тогава той е прекарал 27 години като политически затворник.
Нелсън Ролихлахла Мандела започва да се занимава политическа дейност през 1944 г., когато става член на Младежката лига на Африканския национален конгрес (АНК). През 1952 г. оглавява кампанията за неподчинение на расистките закони, а година по-късно е избран за президент на АНК в провинция Трансваал.
През 1956 г. той попада в списъка на 156-те човека, обвинени в държавна измяна и арестувани от властите в ЮАР. От 1960 г. Мандела е в нелегалност, а от 1961 г. ръководи военната организация на АНК. През 1962 г. отново е арестуван и е осъден на 7 години затвор. През 1964 г. получава доживотна присъда.
Мандела прекарва 18 години в затвора на остров Робън, през 1982 г. е преместен в затвор в Кейптаун, където остава още шест години, след което е хоспитализиран заради туберкулоза.
В продължение на дълги години по света се води кампания за неговото освобождаване. През 1985 г. той отхвърля предложението на президента Питер Бота да бъде освободен, но да се откаже от каузата си.
Освободен е на 11 февруари 1990 г., след като в системата на апартейд започва криза. Избран е за председател на Изпълнителния комитет на АНК през 1991 г. и за негов президент от юли 1991 г. През септември с.г. Мандела подписва национално споразумение за мир от името на АНК, уточнява процедурите за спиране на политическо насилие.
На 3 февруари 1992 г. в Париж, заедно с президента на ЮАР Фредерик де Клерк получава награда на ЮНЕСКО за мир „Хофу-Боани”. През 1993 г. отново с Де Клерк е отличен и получава и Нобелова награда за мир.
През 1994 г. е избран за президент на ЮАР в първите общонационални избори с участието и на чернокожото население. През 1996 г. под негово ръководство е разработена и приета новата конституция на ЮАР.
2013 г. завършва Кралската регата в Австралия. Тридневната Кралска регата в Хобърт, столицата на австралийския щат Тасмания, е едно от най-популярните ежегодни мероприятия и най-старото спортно състезание в Тасмания.
Регата преминава в три дни от събота до понеделник. Денят на завършването е обявен за национален празник. За времето на състезанието корабоплаването по река Дервент напълно се прекратява.
Първият старт на регатата е даден през 1838 г. от губернатора на Тасмания сър Джон Франклин. За да се оцени значимостта на събитието следва да се припомни, че първите каторжници са заселени в Австралия едва 40 години преди това (26 януари 1788 г.) на абсолютно пустия бряг на днешния Сидни, спохождан само от аборигени. А град Хобърт е основан едва през 1804 г.
Тогава губернаторът обявил вторият понеделник на февруари за официален празник и това е най-старият празник в Австралия, защото Денят на Австралия (26 януари) се чества от 1935 г.
Губернаторът Франклин осигурил безплатна храна и бира за всички зрители, като тази традиция закуските и напитките да са за сметка на организаторите се е запазила и досега.
Регатата се провежда на територия, известна като Regatta Ground. Сега там е разположен кенотаф (символичен гроб) - военен мемориал, посветен на загиналите тасманийци.
Традиционно на Кралската регата се стичат огромен брой зрители. Тя е любима и за участниците. Не на последно място причината е, че мероприятието е под егидата на Кралския флот на Австралия, който ежегодно изпраща военен кораб за флагман на регатата.
Кралските Военновъздушни сили също оказват подкрепа на събитието, като осигуряват не само снимки и репортажи от въздуха, но и представят прекрасно авиационно шоу.
Елитното военно подразделение на Австралия - Червените барети демонстрират чудесата на скайдайвинга (свободно падане при парашутистите). Самата регата включва ветроходно плаване, гребане, водни ски, състезания с лодки и преплуване на реката Дервент с ширина 1,6 км.
Любопитен факт е и напълно задължителното избиране на най-красивото момиче за „Мис Регата”. През последните годи към изявите на спортистите се прибавиха и многочислени развлекателни шоу за местните жители и туристите.
2015 г. Европа тества успешно минисовалка. Европейският прототип на космически минисамолет успешно завърши първия си полет, като се приводни в Тихия океан.
IXV (Intermediate eXperimental Vehicle) е дълъг 5 м апарат, който се управлява роботизирано и може да даде в бъдеще на Европейската космическа агенция собствена система за транспорт в близкия Космос. Основната задача на минисовалката за момента е да изследва как космически обекти падат на Земята.
Минисовалката е била изстреляна в 13.40 ч. (по Гринуич) от космодрум в Куру, Френска Гвиана върха ракета „Вега”. След отделянето си от „Вега” на височина 340 км, совалката продължила до 412 км. Тя е записала огромно количество данни от повече от 300 модерни и конвенционални датчици.
При повторно навлизане в атмосферата преди приводняването тя се е движела със 7,5 км/сек, а повърхността й е била нагрята до 1700 градуса по Целзий.
