7 февруари: С Договора от Маастрихт се създава Европейският съюз

1857 г. в Русия е издаден указ за създаване на първата железопътна мрежа. Още през 1837 г. е открита първата опитно-показна отсечка между Петербург и Москва. А към 1861 г. дължината на железопътните линии в Русия вече е около 1600 км.

Днес вече железопътните линии на Руската Федерация са с обща дължина от 87 157 км, на второ място в света след САЩ, като над 44 000 км от тях са електрифицирани, което поставя Русия на първо място в света. Държавната железопътна компания (Российские железные дороги) е една от най-големите в света с над 1,2 милиона служители, и е монополист в жп транспорта.

Най-известната железопътна линия в Русия е Транссибирската, която прекосява седем часови зони. Най-дългите жп-маршрути в света - Москва-Пхенян (10 267 км), Москва-Владивосток (9259 км), Киев-Владивосток (11 085 км). Чрез влакове Русия има връзки с Финландия, Естония, Литва, Латвия, Полша (през Калининград), Беларус, Украйна, Грузия, Азербайджан, Казахстан, Монголия и Северна Корея.

Има предложение за изграждане и на директна връзка и с Норвегия, през Финландия и Швеция. Обмисля се построяване на връзка между Русия и САЩ (Аляска) под Тихи океан.

1922 г. Мария Кюри става член на Френската академия на науките. Френската физичка и химичка от полски произход е пионер в областта на радиологията и първият носител на две Нобелови награди.

Тя е и единствената жена носителка на Нобелова награда в две различни области на науката - физика и химия. Любопитен факт е, че нейният съпруг Пиер Кюри, дъщеря й Ирен Жолио-Кюри и зет й Фредерик Жолио-Кюри са също носители на Нобелова награда.

Родена е във Варшава, но през 1891 г., на 24-годишна възраст, се премества в Париж, Франция, за да изучава химия и физика в Сорбоната, където по-късно става първата жена преподавател.

Там тя среща Пиер Кюри и се омъжва за него. Двамата заедно изследват радиоактивните вещества, по-точно урановата руда уранинит, която притежавала свойството да бъде по-радиоактивна от урана, съдържащ се в нея. До 1898 г. двамата вече имат логично обяснение: уранинитът съдържа минимално количество радиоактивен елемент, който е много по-радиоактивен от урана. От 1898 до 1902 г. двамата учени преработват 8 тона уранова руда и успяват да отделят само няколко грама от новия елемент радий (от латински radius - лъч, защото е много лъчист т.е. радиоактивен). По-късно така е открит и полоният, наречен на родината на Мария Склодовска - Полша.

След смъртта на съпруга си през 1906 г., Мария поема неговата катедра в университета в Париж. През 1910 г. тя успява да отдели чист метален радий, а не само негови съединения, каквито резултати са били постигнати по-рано. Тя определя атомното тегло на радия и мястото му в таблицата на химичните елементи. По този начин тя завършва 12-годишен цикъл на изследвания, който доказва, че радият действително е нов химичен елемент.

По време на Първата световна война заедно с дъщеря си Ирен, Мария Кюри организира около 220 подвижни и стационарни рентгенови лаборатории за преглед на ранени войници, от чиято помощ са се възползвали над 3 милиона пациенти. Тя организира и курсове за рентгенолози и техници на рентгенова апаратура.

Натрупаният опит обобщава в монографията „Радиология и война” през 1920 г.
През 1921 г. заедно с дъщеря си отива в САЩ, за да събере средства за нови изследвания на радия. Тя се връща отново там през 1929 г. Кюри става член на 85 научни дружества по целия свят и получава 20 почетни степени.

1992 г. е подписан Договорът от Маастрихт, който води до създаване на Европейския съюз. Подписан е между 12-те страни, членуващи в Европейската икономическа общност след отделни преговори за образуване на икономически и валутен и политически съюз.

Маастрихтският договор влиза в сила на 1 ноември 1993 г. Той води до създаването на Европейския съюз и еврото. Този договор е основата на т.нар. „структура на трите стълба”. Първият стълб обхваща съществуващите Общности и функционира чрез общите институции на основата на т.нар. „метод на Общността” - общото упражняване на националния суверенитет. Вторият стълб обхваща общата външна политика и политика на сигурност, а третият стълб - сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешния ред. Тези два стълба функционират чрез междуправителствено сътрудничество с участие на Комисията и консултиране на Парламента.

Договорът регламентира дейността на органите на Европейския съюз (Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Съд на Европейските общности, Сметна палата на Европейския съюз и други) и определя минималните компетенции на Съюза в областта на културата, здравеопазването, защитата на потребителя, трансевропейски мрежи, индустриалната политика и други.

Този договор увеличи значително правомощията на Европейския парламент. Чрез въвеждането на процедурата на съвместно вземане на решения, Парламентът се превърна в равностоен партньор в законодателния процес. Той придоби и право на вето върху важните области от законодателството на Европейския съюз.

При създаването си Парламентът е просто място за дискусии под сянката на т.нар. „Върховен орган”. Тогавашното му наименование е Обща асамблея на Европейската общност за въглища и стомана, която е със съвещателни и надзорни правомощия. Названието „Европейски парламент” става официално през 1986 г. с подписването на Единния европейски акт, който освен това разширява и законодателните пълномощия на тази европейска институция.

До 1979 г. членовете на Парламента се определят от съответните национални парламенти измежду състава им. Първите преки избори за европейски депутати се провеждат през юни 1979 г. и оттогава се организират на всеки пет години.

1998 г. в Нагано, Япония, се откриват 18-те Зимни олимпийски игри. Това е втората зимна олимпиада в Япония след домакинството на Сапоро през 1972 г. Другите градове, кандидатирали се за домакинство, са Аоста, Хака, Йостершунд и Солт Лейк Сити.

Игрите в Нагано бележат рекорд по броя на участващите страни - в Япония пристигат състезатели на 72 държави (с 5 повече от игрите в Лилехамер). За пръв път участват Азербайджан, Кения, Македония, Уругвай и Венецуела.

За първи път в програмата на Игрите влизат кърлингъти сноубордът. Сноубордистът Рос Ребелиати печели златен медал, въпреки че веднага след състезанието е дисквалифициран заради употреба на марихуана. Дисквалификацията е отменена два дни по-късно.

Любопитен факт е, че в Нагано Международният олимпийски комитет позволява на професионалните хокеисти от Националната хокейна лига да участват, което прави турнира по хокей на лед едно от главните събития на Игрите. На финала Чехия побеждава Русия с 1:0. Забележително е, че чешкият вратар Доминик Хашек пуска само две шайби във вратата си за целия турнир - първата е вкарана от американците на 1/4 финала, а другата - от канадците на 1/2 финала.

Освен това за първи път е включен и хокей на лед за жени. На финала САЩ побеждава Канада с 3-1. Така женският хокеен отбор на САЩ завършва турнира без загуба, докато мъжкия печели само една победа срещу Беларус.

На игрите в Нагано България е представена от 17 състезатели, като Мария Димова се пуска в дебютиращия в бялото семейство сноуборд. Именно в Япония България постига най-големият си успех на Зимна олимпиада. Екатерина Дафовска печели златен медал в биатлона на 15 км, а Павлина Филипова е 4-а в същата дисциплина. Дафовска е единствената ни шампионка и едва втората медалистка след Иван Лебанов от игрите в Лейк Плесид през 1980 г.

2000 г. България и Румъния се договарят в Брюксел за изграждане на втори мост над Дунав при Видин и Калафат. Проектът е част от паневропейски транспортен коридор 4 и има ключово значение за цялата Югоизточна транспортна ос на Европа и на Трансевропейската транспортна мрежа с възможностите за комбиниран транспорт и за прехвърляне на определени обеми трафик от шосе на железница.

Още от 80-те в България започва обсъждането на идеята за по-пряка и бърза връзка на Видин и страната с Централна и Северна Европа чрез алтернативен път през Видин, която да замени действащата от десетилетия железопътна и (по-късно) автомобилна фериботна линия Видин - Калафат с комбиниран мост.

Плановете за строителството на втори мост над река Дунав в участъка между България и Румъния датират от края на 90-те, когато транспортните връзки между Централна Европа и Близкия Изток са затруднени от ембаргото и военните действия в Югославия.

Според договора мостът ще е с дължина 1971 м, като включва по две пътни ленти във всяка посока, единична електрифицирана железопътна линия и велосипедна алея. Работите по инфраструктурата включват изграждане на нова товарна железопътна гара и 7 км нова железопътна линия, реконструкция на съществуващата пътническа гара и строителство на четири пътни възела на две нива.

На 26 юли 2004 г. Министерския съвет одобрява финансирането на проекта. На 18 февруари 2005 г. министърът на финансите и координатор на помощта от ЕС Милен Велчев и Димитрис Куркулас, ръководител на делегацията на ЕК в България, подписват меморандум за финансиране строителството на Дунав мост 2 на стойност 225,8 млн. евро, от които 70 млн. евро са безвъзмездна помощ по програма ИСПА.

През септември 2005 г. е ратифициран финансов договор с Европейската инвестиционна банка за пусков срок декември 2009 г. На 24 януари 2007 г. Народното събрание ратифицира споразумението между България и Румъния за изграждане на нов мост над река Дунав.

В Румъния са планирани 8-километров път, 3 км магистрала и 3,5 км железопътни линии. Изграждането на път и жп линия в северната ни съседка са финансирани с 57 млн. евро от ЕС и 12 млн. евро от държавата им.

Строителството напредва значително през 2012 г. На 14 юни 2013 г. в присъствието на еврокомисаря Йоханес Хан мостът е открит официално, като от 15 юни 2013 г. е в редовна експлоатация.