Каква е историята на знака & в английския език, който замества понякога съюза „и"? Прилича на наклонена осмичка, но сякаш малко разплетена в долния край. Как се е появил този символ и защо?
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
Разплетена осмичка, казвате. Интересно описание на амперсанда. Предполагам, че не знаехте, че този символ се нарича амперсанд. Всъщност никой не му вика така в разговорния език. Викат му and и би трябвало да съществува във всички езици, използващи латиницата, но не е така. Ето каква е историята му.
Погледнете клавиатурата на компютъра си. Точно над 7-та е. Амперсанд. Тази звучна дума е съчинена сравнително късно и значи and per se and , което буквално значи, че символът сам по себе си е „и". Доста засукано, нали. Буквално като осмичката, ама разплетена. Всъщност не трябва да говорим за символ, а за буква. Не просто някаква абстрактност. Буквата амперсанд би трябвало да е последната в азбуките, базирани на латинския език. Например в англоезичната азбука след X, Y, Z. Към 1837 година амперсанда е последната буква. Обаче проблемът му е, че не съответства на никакъв звук. Така че малко по-късно е премахнат, ама пак си има статута на буква, само че не от азбуката. Усещате ли колко е особен?
Нещата се коренят в латинския език, където е било пълно с лигатури. Сега ще изясним какво е лигатура. Римският курсив от първи век е много странен. Ние сме свикнали да си представяме римляните да пишат с едни големи печатни букви е си мислим, че всичко е изглеждало така- писма, документи, какво ли не. Но това, разбира се, не съвсем вярно. Имало е ръкописен латински, използван в текстове и кореспонденции. Та в стария римски курсив буквите Е и Т понякога са се пишели слято. Например в Et cetera .Това е така, защото еt се е употребявало често в смисъл на „и" като добавка, като плюс нещо. Например
Duo et duo - две и две или Et tu, Brute - И ти ли Бруте. Така че в тези случаи et се е пишело директно слято, като отделна буква. Това са нарича лигатура-две букви да се пишат слято и да образуват нов символ. В новия римски курсив това слято изписване на „е" и „t" продължава, но до IV век има доста разновидности. Тоест не е фиксирано как трябва да изглежда и можете да го срещнете по различни начини. Един от начините, който се налага по-късно, е изписване то на „е" и „t" слято, което води от една страна до приликата с осмичка, за която вие ни пишете, но ченгелчето на „t" създава усещането за разплетеност, по вашето определение.
Използването на тази буква до днес има няколко възможности. Когато нещо е равнопоставено, тогава се пише тя, а не просото изброено. Например при съдружници- този, този и този. Или фирмата се казва ... енд ко. По същият начин, ако на един етаж, да кажем в музикален магазин, е хип-хоп и блус, и рок, и метъл, понеже те заедно някак си не образуват цялост, а трябва да са равнопоставени, много и-та стават при изреждането. Така че едно апмерсандче винаги е добре дошло. Това му е тайната на въпросния символ. А вие, освен че можете да го използвате когато и където си поискате, вече знаете и какво е официалното му наименование - амперсанд. Макар че според вас е разплетена осмичка.
Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
Питанка има и видео канал във VBOX7, където можете не само да четете и да слушате, но и да гледате
