Покривът на Двореца на културата и спорта може да падне след ремонта на зала „Конгресна“. Такива притеснения има Пламен Колчев, който е син на автора на емблематичната за Варна сграда арх. Стефан Колчев и също е архитект. Според изпълнителния директор на Двореца Минко Христов такава опасност обаче не съществува. Уверения за това той е получил лично от конструктора на емблематичната за Варна сграда инж. Дочо Дочев, който сега консултира екипа, извършващ реконструкцията.
Покривът на Двореца на културата и спорта има формата на хиперболичен параболоид и е първата вантова конструкция в България. Заради бетона, който се излива в зала „Конгресна“ за трибуните, арх. Колчев се опасява, че конструкцията ще се натовари и това в крайна сметка може да доведе до освобождаване на стоманенобетонните въжета.
„Конструкцията, която ще държи седалките, е метална, но явно не могат да я захванат по по-лек начин и леят бетонни основи за нея вътре в залата. Когато една конструкция се натоварва допълнително тя може да падне, ако няма презапасяване – т.е да понесе повече, отколкото е необходимо. Обикновено инженерите се презапасяват, но дали там е така - не знам, не съм влизал вътре и ме е страх да вляза. Плочата е вързана с пространствените колони и когато тя поддаде, колоните тръгват навътре да се свиват. Щом се свиват колоните, горе се освобождават вантовите въжета и вече не са опънати по съответния начин, а провисват и оттам нататък всичко си върви“, излага притесненията си пред Дарик арх. Колчев.
Като търсене на сензации определя неговите твърдения директорът на Двореца Минко Христов. По думите му няма опасност да падне покривът на залата, като уверение от това е получил от неговия конструктор инж. Дочо Дочев. Той участва с консултации при ремонта, а синът му инж. Хрисимир Дочев е част от проектантския екип. Преди 9 години е правено обследване на покрива, като сега ще бъде извършено новo заради поставянето на окачения таван.
„Арх. Колчев може би търси сензация от цялата тази история, но аз вярвам на специалистите, които работят тук. Няма как нещо да се пропусне и сега да отреагираме на някакви думи, че нещо ще падне. След новото обследване конструкторите ще направят протокол, без който сградата не може да се въведе в експлоатация“, заяви пред Дарик Христов.
Другите опасения на арх. Колчев са свързани със запазването на акустиката след приключването на ремонта. „Акустиката е срината и няма да бъде възстановена. Технически е възможно, но не от екипа, извършващ ремонта. Баща ми е автор на театъра в Разград, за чиято акустика имаше цял екип от инженери-акустици. Докато тук видях една тънка папчица „Архитектурна акустика“, подписана от главния архитект“, добавя арх. Колчев.
По думите на Минко Христов акустиката в залата ще бъде запазена в максимална степен. Според него е нелепо да се коментират твърденията на архитекта, на когото препоръча да се запознае с проекта.
Арх. Стефан Колчев е главният проектант и ръководител на екипа, сформиран в тогавашната проектантска организация, който е реализирал Двореца на културата и спорта. След смъртта му преди няколко години синът му наследява авторските права върху проектите му. Тъй като никой не се е обърнал към него за разрешение преди започването на ремонта, той смята да се обърне към съда.
„Първо искам да признаят, че автор на този грандиозен обект е Стефан Колчев, а не разни самозванци да си приписват авторство. След това ще търся финансово обезщетение. При основен ремонт се пипа конструкцията, което означава, че трябва да има проект. Когато се изисква проект за ремонт, трябва да се използва основният проект, чийто автор е Стефан Колчев. Би следвало да се съгласува най-малкото с неговите наследници, които са носители на авторските права. Дори да е формално, трябва да има подпис“, твърди наследникът.
От ръководството на Двореца тази седмица са се запознали с претенциите на арх. Пламен Колчев и предстои юристите им да излязат със становище.
Ремонтните дейности в зала „Конгресна“ продължават и по график трябва да приключат до края на месец април. След реконструкцията нейният капацитет ще бъде разширен до 5000 места.
