1649 г. кралят на Англия Чарлз I е обезглавен. Чарлз І Стюарт, втори син на Джеймс I и Анна Датска, станал крал (1625 г.) по случайност, тъй като брат му неочаквано се простудил и умрял. Вероятно заради това той вярвал, че властта му е дадена от Бога и бил готов да отстоява кралския абсолютизъм с цената на живота си.
В периода от 1625 до 1629 г. Парламентът на три пъти е свикван и разпускан, но след това не е свикван 11 години и кралят управлява самостоятелно. Чарлз финансира управлението си чрез продажба на търговски монополи и такса, която се иска от морските градове, за това че допускат военни кораби в своите пристанища. Той разпуснал парламента за 11 години и управлявал самовластно.
Проблемите в Шотландия слагат край на 11-годишното лично управление на Чарлз и открива пътя за Гражданска война. Чарлз се опитва да наложи Общия молитвеник на шотландците, които въстават. Войските на Чарлз са слабо подготвени и екипирани поради липса на пари. Това кара Чарлз да свика Парламента отново през 1640 г.
Още на първото заседание обаче стават ясни непримиримите разногласия между членовете на парламента и краля и Чарлз отново разпуска парламента. Това заседание остава в историята като „Късия парламент”. Няколко месеца по-късно кралят е принуден отново да свика парламента, но този път парламентът успява да се наложи. Този парламент продължава да заседава до 1660 г. и е наречен… „Дългия парламент”.
Чарлз не приема предложените от парламента решения и конфликтът се изостря. През януари 1642 г. кралят се опитва да арестува някои членове на парламента, но не успява. В резултат на конфронтацията избухва Английската революция (известна и като Английска гражданска война).
Икономическите и религиозни въпроси разделят двата лагера. Висшата аристокрация се изправя срещу селяните и дребната аристокрация, които подкрепят бързо издигащата се средна класа и търговците, предимно пуритани. Северните и западните графства са на страната на аристокрацията, докато по-гъсто населените и икономически развити южни и източни графства подпомагат Парламентарните сили. Именно по-големият демографски и финансов ресурс предопределя победата на войските на Парламента.
Първата голяма битка е през 1642 г. при Еджхил - и двете страни твърдят че са победили. Две години по-късно се провежда битка при Марстън мур, където кралските сили са разбити от парламентарните. След тази битка Оливър Кромуел създава т.нар. New model army (организирана е първата тилова служба, чрез която се повишава боеспособността, по-бързо се снабдяват войските с боеприпаси и се оказва по-бърза помощ на ранените). В резултат от това през 1645 г. кралските сили са окончателно разбити в битката при Нейзби.
Година по-късно Чарлз се съюзява с шотландците, но те го предават на Парламента за 400 000 фунта стерлинги. През 1649 г. Чарлз е съден за държавна измяна и е признат за виновен с подписите на 58 от съдиите (специалният трибунал се е състоял от 135 съдии, от които само 68 са участвали в заседанията). На 30 януари 1649 г. с решение на трибунала Чарлз е екзекутиран.
1661 г. тялото на Оливър Кромуел, лорд-протектор на Англия, е ексхумнирано и е извършена формална екзекуция. Кромуел бил изваден от гроба си и тленните му останки били „обесени” на градската порта.
Оливър Кромуел се намесва в трайно в историята с избухването на Английска гражданска война, резултат от политическите конфликти между привържениците на краля (тогава Чарлз I) и Парламента, подкрепен от новосъздадена армия. Революцията завършва с успех на парламентаристите, като в хода на войната крал Чарлз I е екзекутиран, а синът му Чарлз II е изпратен в изгнание.
В началото на войната парламентарната войска има големи недостатъци. Болшинството войници никога не са воювали и при нападенията на кавалерията на принц Рупърт те често бягат от бойното поле. Командирите пък нямат сериозни намерения да победят краля, защото преценяват конфликта като „конституционен спор” и поради това не са в състояние да внесат прелом в хода на военните действия. Това обаче успява да направи един от офицерите на парламентарната армия - Оливър Кромуел.
Той е член на парламента, без военно образование, но като небогат земевладелец от Кеймбридж разбира от коне и обръща внимание на добрата организация на противника. Кромуел принадлежи към фанатичните пуритани и е убеден, че с една добре дисциплинирана армия, победата над кралската кавалерия е възможна. Той събира около себе си отряд от съмишленици и налага желязна дисциплина в поведението и подготовката им.
На 2 юли 1644 г. неговият отряд успява да нанесе поражение на краля в битката при Марстън Мур в Йоркшир. В резултат на тази победа цяла Северна Англия се оказва във властта на парламента.
След екзекуцията на Чарлз на 17 март парламентът обявява отмяната на английската монархия като „ненужна, обременителна и опасна за благото на народа“. Известно време преди това е разпусната също и Камарата на лордовете. На 19 май 1649 г. парламентът тържествено приема закон за обявяването на Англия за република, в който се постановява, че страната се управлява от парламента и назначени от него длъжностни лица. Формално като висш орган на властта е обявен Държавен съвет от 41 члена, ежегодно избираем от парламента.
Фактическата власт обаче принадлежи на армейската върхушка начело с Оливър Кромуел, подкрепени от радикалните пуритани - индепендентите.
През 1653 г. обаче Оливър Кромуел разпуснал Парламента и установил лична диктатура, като бил обявен за лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия. През 1658 г. обаче той починал, а синът му - Ричард, не успял да удържи властта. Така през 1660 г. синът на Чарлз І - Чарлз ІІ, възстановил монархията.
1790 г. изпробвана е първата спасителна лодка на море. На 30 януари 1790 г. на река Тайн в Северна Англия е изпитана първата специализирана спасителна лодка с брегово базиране. Тя е дело на Хенри Гритхед от Южен Шилдс.Лодката получава името „Ориджинал”. Нейната дължината е 30 фута (над 10 м) и е снабдена с 10 весла.
Независимо че морската история има незапомнено начало, лодката „Ориджинал” е първото специализирано плавателно средство, предназначено за спасяване на море. Всъщност лодката е създадена след печален инцидент, станал в реката през 1789 г. Кораб попада на плитчина по време не морска буря недалеч от устието на река Тайн в морето. И макар всичките 8 членове на екипажа да се виждат от брега, никой не се осмелява да се опита да ги спаси, защото това е равносилно на самоубийство.
След тази трагедия след английските моряци започва сериозно да се обсъжда идеята да се създаде средство за спасяване на хората на вода в буря. Към 1839 г. над 30 брегови станции на Британските острови са снабдени със спасителни лодки. А лодката „Ориджинал” е зачислена към бреговата станция в устието на река Тайн и за 40 г. „кариера” благодарение на нея са спасени стотици човешки животи.
Сега на стража за сигурността на хората, излезли в морето, се намират многобройни устройства и приспособления - от разделяне на съда чрез прегради на обособени части до оборудването му със спасителни лодки и аварийни радиопредаватели, подаващи сигнал при бедствие. Наличието на всеки от тях на борда на съда е задължително.
1847 г. град Йерба Буена в Калифорния е преименуван на Сан Франциско. Градът е кръстен така от испанските заселници поради изобилието на един храст, от който е идвало старото име.
Практически това наименование се е запазило, тъй като и днес има остров с това име, остров Йерба Буена, недалеч от града. Островът е свръзка между Оукланд и Сан Франциско чрез моста „Бей Бридж”. „Бей Бридж” е най-големият мост на територията на Калифорния.
Когато градът е превзет от американците през 1846 г., по време на Мексиканско-американската война, е преименуван на Сан Франциско. Тогава името било избрано от църквата „Мисия Свети Франциск от Асизи” (известна още като „Мисия Долорес”), която е най-старата сграда в града. Църквата от своя страна е кръстена на Свети Франциск от Асизи, монахът от който идва името на францисканският орден.
1856 г. в Свищов е създадено първото българско читалище. По този начин се поставя начало на читалищната дейност в България.
Читалището е учредено в дома на възрожденеца Димитър Начович. Другите учредители са учителите Емануил Васкидович и Георги Владикин и търговецът Христаки Филчов. Наред с инициаторите на събранието присъстват още 40-ина родолюбци. С основаването на читалището учителят Емануил Васкидович дарява 800 тома книги на различни езици, с които се поставя началото на Читалищната библиотека.
Още на първото си заседание основателите определят и програмата на читалището в четири точки: да се създаде градска библиотека; да се събират стари ръкописи на пергамент и хартия; да се подкрепят способни младежи да добият по-високо образование в чужбина; да се подпомагат български книжовници да печатат свои трудове и преводи.
През 1904 г. Кирил Аврамов прави щедър жест и дарява на свищовската община 200 000 златни лева за построяване на сграда за театър и читалище. Контактувал с европейски търговци, добил опитност и се издигнал културно с широк мироглед, той става просветен търговец. Днес в книгохранилището на библиотеката при читалището се пазят 12 ръкописа и над 600 старопечатни книги.
1912 г. шведският писател Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература. Поради преждевременната смърт на Славейков обаче (28 май 1912 г.), предложението на шведския професор не е разгледано от Нобеловия комитет.
В първите години на 20 в. Пенчо Славейков става любим български поет и приятел на Алфред Йенсен, за което говори кореспонденцията между двамата, намираща се в личния архив на Йенсен в Кралската библиотека в Стокхолм. Йенсен с тревога следи здравословните и други проблеми на Славейков, интригите в българските литературни и академични среди относно представянето на кандидатурата на Пенчо Славейков за Нобеловата литературна награда, напразно очаква от България да пристигне писмено предложение и подкрепа.
Тогава, „за първи и вероятно за последен път”, както пише самият Йенсен, Нобеловият комитет решил да му бъде предоставено правото да предложи кандидат от свое име. Така се стига до предложението на Алфред Йенсен от 30 януари 1912 г., съпроводено от обширна мотивировка с анализ на творчеството на Пенчо Славейков.
През същата година Алфред Йенсен издава в Швеция стихосбирките на Славейков - „Коледари” и „Съдби и поети”, превежда много други стихове, както и поемата „Кървава песен”, за която пише: "Шведската академия се намира пред щастливи и съвсем необикновени обстоятелства, да може да представи на Европа един безспорно голям поет, при когото може да се констатира наличието на поетически шедьовър - „Кървава песен”.
Любопитен факт е, че в България Алфред Йенсен бил за първи път през 1890 г., когато пристигнал с кораб по Дунав. Още следващата година в Швеция излиза очеркът му за Христо Ботев, който съдържа, наред със спомени и разкази на съвременниците, преводи на стихове на Ботев.
1932 г. във Финландия е въведен „сух режим”. Всъщност той официално е отменен след референдум, но мнозина са убедени в продължаващото му и до днес практическо действие, заради ограниченията през финландската граница да не се пренася повече от 1 л концентрат, 3 л вино, 32 л бира и 200 цигари.
Заради мярката обаче, през 50-те години на 20 в. широко са били разпространени т.нар. „винени купони” (съществували чак до 1971 г.). Те били нещо като разрешение да се купува алкохол в точно определен квартален магазин, а едновременно с това служели и за контрол кой колко купува.
През 1969 г. бил приет по-осъвременен „алкохолен закон”, който разрешава масовата продажба на бира по магазините и заведенията, включително и по селата - нещо, което преди било немислимо. Целта на този революционен закон била да преориентира финландците от употребата на „твърди” напитки към бирата. Пивото наистина станало много популярно, но не и за сметка на водката - просто през следващото десетилетие трикратно се увеличила консумацията и на двете питиета. Този закон действа в страната до 1995 г., когато Финландия влиза в ЕС и й се налага да се съобразява с нормите на Съюза.
Любопитен факт е, че продажбата на напитки, които са по-силни от 4,7 градуса, и до днес продължава да е разрешена само в специализирани магазини за алкохол.
Ограниченията превръщат финландците в запалени туристи. До края на 80-те години най-популярният маршрут води към разположения точно срещу Хелзинки - на другата страна на Финския залив - Ленинград. Всеки петък препълнени фериботи докарват в града жадни тълпи, които през уикенда не излизат от местните заведения.
Според многобройните истории по темата ленинградските таксиджии били свикнали да прибират в неделя вечер неспособните вече да артикулират гости и да ги откарват директно към потеглящия обратно ферибот. В горния джоб на всеки такъв неконтактен клиент таксиджията намирал предварително приготвената сума за курса до пристанището
1933 г. Адолф Хитлер е назначен за канцлер на Германия. 12 години по-късно на същата дата Хитлер прави последното си публично обръщение по радиото.
След поемането на поста, Хитлер започва да натрупва влияние и ефективно променя ролята на канцлера. След само два месеца начело на правителството и след пожара в сградата на Райхстага, парламентът приема „Упълномощителния акт от 1933 г.”, които дава на канцлера пълни законодателни права за период от четири години - т.е. канцлерът може да приеме какъвто и да е закон без консултация с парламента.
Постът набира още повече власт през август 1934 г., когато действащият тогава президент Паул фон Хинденбург умира. Тогава Адолф Хитлер позовавайки се на „Упълномощителния акт” слива постовете на канцлер и президент в нов пост - фюрер. И въпреки че постовете се сливат, официалният адрес към Хитлер е „фюрер и райхсканцлер”. Това означава, че държавният глава и министър-председателския пост се запазват, но се заемат от един човек. Показателно за това е, че през април 1945 г., самият Хитлер дава инструкции след смъртта му, постът фюрер да се закрие и да се създадат президент и канцлер.
В последните дни от Втората световна война, когато Червената армия настъпва към Берлин, Хитлер премества щаба си в Берлин. В бункера, изграден под градината на канцлерството, прекарва последните си дни. Сред лакеите си нацисткият диктатор изиграва последното действие на своя живот. Той прекарва часове пред огромни военни карти, премествайки цветни карфици, обозначаващи несъществуващи вече бойни части. Хитлер е в състояние на пълно нервно изтощение - здравословното му състояние след грижите на съмнителни лекари дори се влошава още повече.
В ранните часове на 29 април 1945 г. той се жени за метресата си Ева Браун и веднага след това диктува личното си и политическото си завещание, в които се опитва да оправдае живота и дейността си. На следващия ден се оттегля в апартамента си и се самопрострелва, а Ева поема отрова. В съгласие с нарежданията му телата им са залети с бензин и изгорени в градината на канцлерството.
Съгласно завещанието му за кратко е наследен от Йозеф Гьобелс. След като и Гьобелс се самоубива, властта се поема от гросадмирал Карл Дьониц в качеството на президент. Дьониц избира консервативния Люц Граф Шверин фон Крозиг за глава на правителството с титлата министър-председател. Именно Дьониц и фон Крозиг официално преговарят в капитулацията на Германия през Втората световна война.
1994 г. 14-годишният Петер Леко става най-младият гросмайстор за времето си. През 2001 г. унгарският шахматист става и първият световен шампион по Фишер шах.
Леко побеждава гросмайстор Майкъл Адамс в осем партии Фишерандом, мач игран като част от Маинц фестивала. Тази титла обаче не е официално призната, тъй като не е имало квалификационни мачове.
Леко участва на пет шахматни олимпиади. Изиграва общо 55 партии, постигайки в тях 17 победи и 35 ремита. През 2002 г. Леко участва в мача „Русия срещу останалия свят”, известен още като „Мач на новия век”. Той участва във всичките 10 кръга. Записва 2 победи и 7 ремита, губи единствено от Анатолий Карпов.
2003 г. Белгия официално узаконява еднополовите бракове. Според историците макар данните за официално сключвани подобни бракове в Древна Гърция да са оскъдни, с положителност може да се твърди, че още Древна Елада и Древен Рим е съществувала форма на обвързване между хомосексуалните партньори.
Увеличаващото се влияние на християнството, обаче, наложило възприемането за брака единствено като съюз между мъж и жена, с което се повишила и нетолерантността към хомосексуалните връзки.
Днес пълна брачна равнопоставеност има само в няколко страни: Испания, Белгия, Холандия, Норвегия, Швеция, Канада, ЮАР, Португалия, Исландия, Аржентина, Дания и Франция.
Хомосексуалните контакти между възрастни са легални в Холандия от 1811 г. През 1993 г. е забранена дискриминацията на база сексуална ориентация. От 1998 г. на еднополовите двойки е дадено правото на фактическо съжителство, а от 2001 г. Холандия става първата страна в света, която разрешава гей браковете.
Белгия е втората държава, в която се разрешават хомосексуални бракове. Аржентина е първата латиноамериканска държава, в която еднополовите бракове са разрешени.
2007 г. Microsoft пуска следващата си операционна система - Windows Vista. При старта на Vista обаче едва 15% от компютрите в света изпълняват новите изисквания на системата - минимум 512Mb RAM, процесор 800Mhz и 15Gb хард диск.
Microsoft насочи усилията си да превърне операционната система в най-сигурния Windows на всички времена. Затова компанията въведе редица изменения в системата за управление на потребителски профили, регулирания достъп до файлове и папки, както и вградена система за борба със спайуера и спама.
Vista притежава нов режим на изчакване, при който може да бъде стартиран за секунди от изключено положение. В този случай софтуерът съхранява съдържащото се в оперативната памет върху твърдия диск и го възстановява след рестарта. Същата система сработва и при внезапен токов удар.
В новата операционна система Microsoft оптимизира и процесът за работа на паметта. Операционната система е с новия Windows Search, който подобно на Google Desktop индексира в реално време файловете на компютъра.
