Как мюсюлманите разбират, че на карикатурите е изобразен пророкът Мохамед, след като рисуването му е забранено, а хората които са го виждали са отдавна мъртви. След като никой не знае как изглежда, те трябва да са против всяко изображение на мъж с брада, защото то може да е на Мохамед.
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
Напълно логичен въпрос, макар и малко странен. Карикатуристите не рисуват просто някакъв човек с брада, за който мюсюлманите да си търсят повод да се заядат, те рисуват именно Мохамед и то съвсем целенасочено. Работата не е в точното изобразяване на лицевите характеристики на пророка, което разбира се е загадка, точно както и с Исус, а в желанието да го нарисуваш. Както християните веднага разбират кога е нарисуван Исус, макар да нямат и най-малка идея как е изглеждал приживе, така и мюсюлманите, макар да нямат също така идея, но не искат да бъде рисуван по никакъв начин, при това именно той, а не който е да е с брада. Темата обаче е доста по-дълбока.
Първо, обърнете внимание, Коранът никъде не забранява да се рисуват илюстрации на Мохамед. И логично, ако в него имаше и една дума по тази тема, това щеше да е много по-обидно от всичко останало. Там не се казва може или не може да бъде рисуван, което води до сериозен диапазон на свободна интерпретация в самия ислямски свят. Сунитите твърдо вярват, че каквото и да е изображение на пророците е забранено, защото би имало нещо общо с поклонничеството. В този смисъл те са и против рисуването на Исус. Това е голяма религиозна борба, която ние отдавна сме загубили, след като се кланяме на какви ли не икони. Но това е друга тема. Така че сунитите са твърдо против. Шиитите обаче не са. Те не само в исторически план са рисували Мохамед, но например в Иран и до ден днешен могат да се намерят картички, които го представят като младеж с тюрбан. Въпросът за шиитите е с каква цел се използва образът на пророка? Ако е с образователна или илюстративна, може. И през ум не им минава да е с друга, разбира се, камо ли с цел шега. Но принципно не е забранено. Има дискусии, при това на високо богословско ниво, но не е забранено. Всъщност до XVI век лицето на Мохамед е можело да се срещне в доста илюстрации от ислямския сват, но това днешните радикали не го знаят. Те си нямат и най-малка идея за културната традиция на исляма, която е изключително богата и изобщо не се изчерпа с разни дреболии. Но, уви, и това е друга тема. Гледаме да се придържаме към въпроса.
В ислямската традиция шегите не са забранени, дори е известно, че самият Мохамед е обичал шегите и игрите на думи. Въпросът е, че никой не трябва да се обижда от тях. И понеже това е много тънка материя, в исляма просто не се шегуват с религията, което е техен избор, не висше предписание. Но тук отваряме една скоба за всички онези, които днес се хвърлят да защитават обидените мюсюлмани. Европа има много дълга традиция с шеги на гърба на исляма и Мохамед, много преди "Шарли Ебдо" или датските карикатури. Вижте само Данте как описва Мохамед в „Божествена комедия" и по-късно що за илюстрации има. Съвременните карикатури са едно нищо в сравнение с това. Ренесансът доста се е закачал с Мохамед, защото това всъщност е било вид свобода. А и християнската църква е допускала това и изобщо не се е интересувала някой дали е обиден.
Така че рисуването на Мохамед има дълга традиция и в ислямския сват, а и извън него. Някои от образите са сериозни, други не са, но самият Коран мълчи по въпроса. А кой от какво се обижда и къде открива символика, това вече е човешко, твърде човешко. Съвсем не е божествено.
Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
Питанка има и видео канал във VBOX7, където можете не само да четете и да слушате, но и да гледате
