Парад на красотата в народни носии. Така са изглеждали първите конкурси за красота в страната. Въпреки родолюбивия характер, този вид надпревара дълго време е бил заклеймяван от обществото. В наши дни едва ли има момиче, което да не мечтае поне веднъж в живота си да сложи на главата си корона от конкурс за красота. Докато желаещите за подобни начинания са много, както и мераклиите да гледат дефилиращите прелестни дами, по- запознатите с историята на състезанията са твърде малко.
„Не е за вярване, но през 30-те години на 20 век парадът на хубостта у нас се дирижирал от популярни централни вестници и списания. Инициативата принадлежала не на родните журналисти, а на техните френски колеги, които се славят като тънки ценители на красивите жени”, разказа Тодорка Недева от Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Във връзка с организирането на конкурса „Мис Европа” французите се обърнали към събратята си по перо у нас да открият най- красивата българка, която да защити честта на родината ни в Париж и да се състезава за авторитетния приз наред с другите световни хубавици.
В България не всички възприели идеята с особен възторг. Вестникът на Българския женски съюз категорично я е отрекъл: „Като че всичката е наред, та остана тази грижа- да търсим първенството в красотата. Отечеството плаче и стене за честни, работни и сериозни гражданки , а ние си уреждаме зрелища. Каква обида и гавра с морала, добродетелта и дарованието!”.
Независимо от гневните реакции, в редакциите на някои столични издания започнали да пристигат снимки на хубавици, дръзнали да покорят с прелестното си излъчване Стария континент.
В първите години на състезанието журналистите поканили авторитетно жури. Сред имената се открояват Елин Пелин, Добри Немиров, проф. Асен Златаров, Борис Митов, Никола Маринов и Александър Божинов. Единствените жени удостоени с тази чест са оперната певица Констанца Кирова и обичаната актриса Катя Спиридонова.
Въпреки авторитетния състав на журито и многобройните публикации в пресата в защита на конкурса, търновци посрещнали инициативата на нож. Това е изненадващо, защото старостоличани са имали самочувствието на отдавна поевропейчени българи. С възмущение окачествили тези надпревари като вредни слободии. Някои търновци дори съзирали в конкурсите за красота една от основните причини за упадъка на нравите. Те отбелязвали, че състезанията вървели паралелно с другите пороци.
В пресата се появили коментари, че тези надпревари уронват авторитета на търновката, която по цял свят била известна с хубостта, целомъдрието и добросърдечието си. Като цяло обаче конкурсите за красота имали родолюбив характер, обясни Тодорка Недева. „Дамите не са се обличали в бански костюми или оскъдно облекло. В регламента се включвало дори да дефилират в национални носии, характерни за техния регион”, каза музейната уредничка.
Въпреки заклеймяването на конкурса през 1931 година търновци организирали надпревара без аналог в страната, а дори и в света. Той имал за цел да покаже красотата на местните слугини. Конкурсът гордо носел името „Мис Чешма”. Спечелила напета търновска слугиня.
