1853 г. САЩ купуват от Мексико южната част на Аризона и Ню Мексико. Мексиканците откриват Аризона още през 1540 г.
След разгрома им през 1848 г. те са принудени да отстъпят на САЩ част от територията на щата. През 1853 г. американците купуват и останалата част от територията на Аризона. Десет години по-късно, след разгрома на армията на Конфедерацията през 1863 г., в рамките на Съюза е създадена „Територията Аризона”, която става щат на САЩ едва през 1912 г.
1907 г. създадена е играта бейзбол - популярна основно в САЩ, Венецуела, Куба, Панама и Япония.
Преобладава мнението, че съвременният бейзбол е северноамериканско изобретение, базирано на по-старата игра раундърс, популярна във Великобритания и Ирландия. Съвременни проучвания обаче показват, че бейзболът по-скоро възниква в Англия. Според тях раундърс и ранният бейзбол са само местни варианти на една и съща игра, чиито преки предшественици са английските игри стулбол и тътбол.
Най-ранното свидетелство за бейзбола е от издадената през 1744 г. от Джон Нюбъри детска книга „Малка хубава джобна книга”. Тя съдържа римувано описание на „base-ball” и гравюра, изобразяваща игрално поле, подобно на съвременното, но с триъгълна, вместо с квадратна форма, и със стълбове, вместо с бази на нивото на терена. Английският адвокат Уилям Брей описва игра на бейзбол в понеделник след Великден през 1755 г. в Гилдфорд. Тази ранна форма на играта, както и вариантът раундърс, изглежда е пренесена в Северна Америка от британски имигранти.
Първото известно споменаване на бейзбола в Америка е от Питсфийлд в Масачузетс, където градската управа забранява играта да се играе в близост до новата общинска сграда за събрания. През 1796 г. играта е достатъчно известна, за да бъде спомената в германска книга с популярни развлечения - според описанието на Йохан Гутсмутс английският бейзбол е състезание между два отбора, в което батиращият има три опита да удари топката от хоума, като за край на ининга е достатъчен само един аут.
В началото на 30-те години на 19 в. вече има множество свидетелства от цяла Северна Америка за различни игри с бухалка и топка, които могат да бъдат определени като ранни форми на бейзбол. Сред първите примери, за които е запазено подробно описание, е мач, игран през 1838 г. в Бийчвил, канадската провинция Онтарио.
През 1845 г. Александър Картрайт, член на нюйоркския клуб Никърбокърс, съставя правилник, станал известен като Никърбокърски правила. Той забранява практиката, обичайна за тогавашните игри с бухалка и топка, рънърът да бъде замерван с топки, което довежда до използването на по-малки и твърди топки. Някои други правила също доближават никърбокърската игра до съвременната, макар че топка, хваната при първия удар, продължава да води до аут.
Никърбокърс играят по новите правила още през 1845 г., но традиционно за първи официален мач в историята се приема срещата на 19 юни 1846 г. в Хоубоукън, когато Ню Йорк Найн побеждават Никърбокърс с 23-1 в четири ининга.
1922 г. образуван е Съюзът на съветските социалистически републики (СССР). Еднопартийната държава в северната част на Европа и Азия съществува до 1991 г.
В началото на 20-те години, и особено след смъртта на Владимир Ленин, в ръководството на страната започва ожесточена борба за власт. Йосиф Сталин се възползва от възможността за кадрови контрол, произтичаща от поста му на генерален секретар на ЦК на ВКП(б). Успява ловко да компрометира Лев Троцки, да го прогони от СССР и установява режим на еднолична власт.
Списъкът на съюзните републики на Съветския съюз се променя с времето. В последните години от съществуването си той се състои от 15 съюзни републики, но Съветска Русия (РСФСР) е далеч по-голяма от останалите и доминира в почти всяко отношение - площ, население, икономически потенциал и политическо влияние. Общата площ на Съветския съюз преди разпадането му е над 22,4 млн. кв.км.
На 8 декември 1991 г. ръководителите на Беларус, Русия и Украйна обявяват прекратяването на Съюзния договор на СССР след тайна среща в Беловежката гора между бъдещите президенти Борис Елцин, Станислав Шушкевич и Леонид Кравчук. С разпадането на СССР се подписва Споразумение за създаване на ОНД. Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан и Украйна се присъединяват към общността с декларация (21 декември с.г., Алма Ата), в която заявяват съпричастност към целите и принципите от Споразумението за създаване на ОНД.
1924 г. Едуин Хъбъл оповестява съществуването на други галактики. Докато изследва небето с огромен телескоп, той открива, че звездите и галактиките се отдалечават една от друга. Откритието му изцяло преобръща тогавашните схващания.
До този момент в научния свят се считало, че Вселената има постоянна структура и съществува още от вечността, въпреки че в началото на 20 в. руският физик Александър Фридмън и белгиецът Жорж Льометр изчислили, че Вселената се намира в непрекъснато движение и би трябвало да се разширява. Пръв това явление наблюдава Едуин Хъбъл. Той забелязва, че според това колко са отдалечени звездите, те излъчват сияние, доближаващо се до червения цвят.
Според физичните закони спектърът на светлините, които се придвижват към точката, от която се извършват наблюденията, се изменя от виолетово към аленочервено, с отдалечаването им от тази точка. Хъбъл открива, че сиянието на звездите се изменя към аленочервено, което недвусмислено показвало, че те се отдалечават. И то не само спрямо Земята, но и една спрямо друга. Това дава повод да се смята, че Вселената се разширява постоянно и така възниква теорията за Големия взрив.
Любопитен факт е, че Хъбъл посвещава голяма част от последните години на кариерата си в опит да направи астрономията част на физиката, вместо да бъде разглеждана като самостоятелна наука. Основната му цел е да могат астрономите, включително и той, да бъдат „разпознати” от международния Нобелов комитет за техния значителен принос към астрофизиката. Кампанията му не се увенчава с успех до края на живота му, но скоро след смъртта му Нобеловият комитет решава, че постиженията в областта на астрономията попадат под критериите за връчване на Нобеловите награди по физика.
1927 г. открито е метрото на Токио - първото в Азия. Изпълнител на проекта е частната компания Tokyo Underground Railway Company. Нейният собственик Норицугу Хаякава решил, че градът се нуждае от този вид обществен транспорт, след като посещава Лондон през 1914 г. и остава впечатлен от метрополитена на града.
Първата линия на токийското метро е дълга 2,2 км и свързва станциите Асакуса и Уено. Японците са толкова впечатлени, че чакат на двучасови опашки, за да се разходят с подземната железница.
По времето, когато в Токио е открита първата линия на метрото, жителите на града са 5 млн. души. Само пет години по-късно населението вече е нараснало с 1 млн., което провокира трескаво строителство и линията на метрото е удължена с още 1,7 км, за да свърже и търговския квартал Гиндза. Днес тази линия е дълга 14,3 км и има 19 станции. Тя обслужва административните и търговски райони на Токио.
Освен тази историческа линия, метрото в Токио има още 12, а дължината им е над 300 км. Всички 290 метростанции в Токио са построени от частни компании.
1927 г. руският химик Сергей Лебедев за първи път публикува метод за получаване на синтетичен каучук. Естественият каучук се съдържа в сока на дървесния вид Бразилска хевея, както и в около 500 други тропически растения.
Естественият каучук е полимер, получен при коагулация на латекса от каучуконосни растения с основна съставна част полиизопрен. Суровият естествен каучук при стайна температура е мек и еластичен, но при температури под 15 градуса става твърд, при по-нататъшно охлаждане и крехък.
При вулканизацията предварително смесеният с определено количество сяра каучук се загрява за няколко минути до 130-180 градуса. След нея естественият каучук придобива постоянна еластичност в много широк температурен интервал, което позволило и масовата му употреба.
Естественият каучук след вулканизация притежава ценни свойства, но добивът му е ограничен. Затова химиците създават различни видове синтетични каучуци, които се произвеждат от широкодостъпни, евтини суровини. Първият масово произвеждан синтетичен каучук е бутадиеновият. По-късно са създадени изопренови, хлоропренови, бутадиенстиренови, бутадиеннитрилови, бутилови, силиконови, полиуретанови и др. След вулканизация със сяра те придобиват същите свойства като вулканизирания естествен каучук.
1946 г. в СССР е включен първият ядрен реактор.
1953 г. в САЩ е пуснат в продажба първият цветен телевизор. Първият патент с предложение за цветна телевизионна система е внесен в Германия още през 1904 г. 20 години по-късно Владимир Зворикин подава патент за напълно електронна цветна телевизия. И двата опита обаче се оказват неуспешни. Първите, които успяват успешно да пуснат комерсиално цветна телевизия, са американската компания RCA на 17 декември 1953 г.
През 1940 г. екип инженери от CBS, начело с Питър Голдмарк изобретяват механична цветна телевизионна система, базирана на дизайните на Джон Беирд. Тя е одобрена и наложена като национален стандарт през октомври 1950 г., но е нестабилна и несъвместима с по-ранните чернобели телевизори. До тогава обаче вече са продадени над 10 милиона чернобели телевизора и доста малко цветни.
По това време американците се включват в Корейската война и поради ниските продажби, системата на CBS се проваля. Това дава на RCA нужното време да разработи по-добра цветна телевизия, базирана на работата на Алфред Шрьодер. Получават одобрение в края на 1953 г. и продажбите започват още на следващата година.
1972 г. след заповед на американския президент Ричард Никсън се прекратяват бомбардировките на Виетнам.
Равновесното положение, в което навлиза войната, става ясно на Вашингтон в началото на 1968 г. след офанзивата „Тет” (виетнамската нова година), когато комунистическите партизани завладяват по-голямата част от провинциалните столици на страната и оперират в района на американското посолство в Сайгон. И въпреки че американците успяват да си върнат частичния контрол върху загубените територии от чисто психологическа гледна точка става ясно, че трябва да се върви към преговори.
Американската стратегия за измъкване от конфликта се реализира от новия американски президент Ричард Никсън. Американското командване решава като последно средство да засили въздушните операции, като в същото време предприеме масирано изтегляне на сухопътните войски. За три години Никсън намалява американските сили от 550 000 на 20 000 души и така намалява загубите, които наброяват 150 американски войници на седмица.
През 1969 г. започват преговори с южновиетнамската левица за окончателно споразумение. През 1973 г. в разговорите се включва и Северен Виетнам. На мирната конференция в Париж от 26 февруари до 2 март 1973 г. южновиетнамското население получава правото на самоопределение, като американците се задължават да напуснат Южен Виетнам.
След мощна офанзива на комунистическата партизанска армия през пролетта на 1975 г. сайгонският режим е свален със падането на Сайгон на 30 април. Установява се Временно революционно правителство. През 1976 г. Северен и Южен Виетнам се обединяват в една държава под комунистическо управление. След общи избори за страната управлението поема Комунистическата партия на Виетнам, в Лаос и Камбоджа се установяват ляворадикални режими.
1985 г. астрономът Стивън Синот открива Пък - спътник на Уран. Той използва снимки, заснети от космическия апарат „Вояджър 2”.
Пък е шестият по големина спътник на Уран, с размери и орбитално разстояние между тези на Миранда и Порция. Спътникът е единственият, открит от „Вояджър” достатъчно рано, за да бъде възможно детайлното му заснемане от апарата.
1999 г. в Лондон маниак атакува с нож Джордж Харисън и съпругата му. „Тихият бийтълс”, както наричат Харисън, е въвлечен в свирепа схватка от 33-годишния Майкъл Ейбрам. Нападателят от години страда от ментални проблеми, непрекъснато „чува гласове” и, за да ги заглуши, не сваля слушалките на уокмена от ушите си.
В декемврийската нощ той чупи прозореца на Джордж и съпругата му Оливия в имението им „Фрайър парк” в Хенли. Влиза в дома им и с виковете си събужда двойката. Джордж слиза от спалнята да провери какво става. Оливия се обажда в полицията, взема ръжена от камината и отива при съпруга си.
Но Джордж вече е съборен във вестибюла, а Ейбрам продължава да му нанася удари с 18-сантиметров кухненски нож. Оливия запазва хладнокръвие и започва да налага с ръжена непознатия мъж. Удря го поне 15 пъти, но той не пуска оръжието си, а се обръща и насочва агресията си към нея. Въпреки че е ранен сериозно, Харисън се изправя и успява да се притече на помощ на жена си.
Лице в лице с нападателя Оливия грабва лампа и започва да удря насилника по главата. Мик обаче сграбчва кабела на уреда и го омотава около врата на жената. Тя успява да се измъкне от хватката и се втурва да вземе отново тежкия ръжен. В това време Ейбрам напада Джордж и го удря по главата с лампата. Изтощен музикантът може единствено да вдигне краката си, за да се предпази от ударите. Ейбрам оставя Харисън в безпомощно състояние и тръгва да търси Оливия. И той обаче е изтощен от битката и припада на балкона, където го открива полицията.
Цялата атака продължава близо 15 минути. И жертвите, и нападателят са откарани в болница. Джордж Харисън е с прободен бял дроб, седем порезни рани по тялото и наранявания на главата. Нападателят получава 22 шева на главата. Експертиза установява, че Ейбрам е със сериозно психично разстройство, затова е задържан в подходящо за състоянието му лечебно заведение. Изписан е през 2002 г.
2006 г. в Ирак е екзекутиран бившият държавен глава Садам Хюсеин. Екзекуцията е извършена на секретно място извън зелената зона на Багдад, в присъствието на седем представители на иракското правителство, духовници и съдии. Документирана е от оператор и фотограф.
Саддам, който управлява с желязна ръка от 1979 г. до падането на режима си през април 2003 г., е осъден на смърт чрез обесване на 5 ноември. Той е обвинен за убийството на 148 селяни шиити в Дуджаил, ликвидирани като отмъщение за покушението срещу него през 1982 г. Апелативният съд отхвърли обжалването на присъдата на 26 декември.
Иракската държавна телевизия и арабски телевизионни канали показаха кадри от екзекуцията на Саддам Хюсеин, на които той отива към бесилото. На видеозаписа се виждат маскирани палачи, които му връзват черен шал, след което поставят въжето около врата му. По етични причини моментът на смъртта на бившия иракски президент не е показван никога.
В България:
1963 г. е открит нефтохимическият комбинат край Бургас. Той е най-крупният промишлен център на тежката органична химия в страната.
С Разпореждане №1340 от 17 август 1959 г. на Министерския съвет на НРБ е определено Нефтопреработвателният завод да бъде построен в Каменското поле край Камено. Нефтохимическият комбинат е проектиран и построен с активната помощ на Съветския съюз. Първата копка на завода е направена на 5 ноември 1960 г.
Комбинатът е свързан с нефтопристанището чрез тръбопровод, по който тече суров нефт. На 4 август 1963 г. танкерът „Антон Иванов” доставя в пристанище „Дружба” първия съветски нефт. На 2 септември с.г. с общите усилия на български и съветски специалисти инсталацията за атмосферна дестилация на нефта произвежда първия бензин в Нефтопреработвателния завод.
1967 г. е въведена петдневна работна седмица. С развитието на индустриалното производство през 19 в. заетостта на работната сила от традиционните десетина часа за селскостопанските и занаятчийски работници нараства до 12-18 часа на ден и то при тежки жизнени условия. Това предизвиква появата на обществени идеи и социални движения за урегулиране положението на населението, полагащо наемен труд.
В Европа на 20 януари 1934 г. Адолф Хитлер като държавен закон установява с трудовото законодателство 40-часова петдневна работна седмица при нормиран трудов ден и платен годишен отпуск от 12 до 21 дни за работниците. След това във Франция на 7 юни 1936 г. също е установена петдневна работна седмица от правителството на Леон Блум.
В България на 30 декември 1967 г. е издаден Указ на Президиума на Народното събрание за постепенно въвеждане на петдневна работна седмица, с което ръководената от Тодор Живков държава започва въвеждането на петдневната работна седмица.
С Постановление на Министерския съвет и Централният съвет на Българските професионални съюзи от 13 март 1973 г. „за въвеждане на намалено работно време и петдневна работна седмица през шестата петилетка (1971-1975)”, процесът приключва и в 1974 г. е факт за всички работещи в цялата страна.
