Цял километър пътеки подреди сам между три блока във варненския кв. "Възраждане" пенсионираният арматурист Илия Костов. От 7 години варненският Тимур, както го наричат шеговито комшиите му, облагородява междублоковите пространства на обществени начала и с всевъзможни материали. Пред входа на бл. 8, в който живее, няма кал - разбитите тротоари са закърпени с калдъръм от тухли, а блокът е опасан с гладко подредени тротоарни плочи. Полянката встрани от кооперацията бай Илия е превърнал в китна градинка с бордюрчета, която смята напролет да разшири. "От моя прозорец цветята не се виждат, но нямаше как - избрах мястото така, че отгоре да няма балкони, за да не хвърлят недобросъвестни комшии боклук върху лехичките", обяснява бай Илия пред вестник "Труд".
Благородното си дело той започнал през 2007 г., когато излязъл в пенсия. Искал да поработи още като пазач, но имал болежки в тазобедрената става. Нямал пари да си сложи изкуствена. Затова си останал у дома, но пенсионерският живот не му легнал на сърце. "Не пуша, ракийка пийвам рядко - по 20 грама и непременно със салата. Живея сам - синът ми Илия и семейството му са в руския град Орел, а жената Станислава почина отдавна. Не мога да стоя по цял ден пред телевизора, пък съм майстор. Затова реших да стегна района", разяснява бай Илия, докато показва инструментите си, скътани в килерче до входа на блока. Всичките си ги е донесъл навремето от СССР, където от 1976 до 1991 г. се трудил на различни строителни обекти. Там срещнал съпругата си. Синът му също е руски гражданин. Бай Илия гордо показва снимки на Илия-младши и внучето Кирил, скътани в джоба на работната му престилка. "Те са най-голямата ми ценност. Втората са тези сечива тук. Стари са, но са качествени. Грижа се много за тях, защото един истински майстор винаги трябва да е с наточен инструмент", пояснява бай Илия.
Най-ценна за работата му е руската тяпка, наричана у нас каластирка. С нея бай Илия стриктно изравнява терена, преди да постави поредната порция плочки. Материал намира където свари - търси по строителните сметища, носят му от районното кметство "Младост", а сега получава плочи "втора употреба" и от центъра, където старата настилка се сменя с клинкер. Макар и разнотипни, пътеките на Илия са идеално подравнени и няма риск по тях човек да се спъне. Майсторът е облагородил и две градинки между блоковете - направил импровизирани рампи за детски и инвалидни колички и циментирал пейките и кошчетата за боклук, за да не ги разхвърлят вандали. Струпал стотина плочки, които тепърва ще подрежда. За всеки свой план първо взема одобрение от кметството, защото е убеден, че всичко трябва да се върши по закон. Не спира да работи, дори когато навън ръми студен дъждец.
"Аз съм спортист, макар и вече само по дух", шегува се възрастният мъж. И разказва, че цял живот бил запален колоездач. Редовно пътувал от Варна до родното си с. Буховци, Търговищко, с колело. "Като бях по-млад, със стария си велосипед "Украйна" стигах за 6 часа. После си купих модерен, с 24 скорости, но годинките си казаха думата - последният път преди 2 години преодолях разстоянието за 9 часа и се отказах", спомня си майсторът, докато гордо показва най-дългата си пътека от цели 120 метра.
