Лютви Местан, председател на ДПС, в интервю за предаването „Годината” на Дарик радио:
Когато с колегите в Дарик радио обсъждахме политика на годината, ще ви призная, че едно от сериозно обсъжданите имена и сред топ номинациите ни бяхте и вие, защото предизвикахте политическото събитие на годината – изборите. Можехте да продължите да управлявате в предишната конфигурация, но вие се отказахте от това и предизвикахте предсрочните избори. Съжалявате ли сега, като видяхте какво стана?
Нека да оставя без коментар класациите. Смятам, че отдавна съм преодолял онова, което бихме могли да определим като суетата на политика. Инак във въпроса ви се съдържа теза, при това много вярна теза. Защото, въпреки много силния резултат на ДПС на изборите за Европейски парламент, ние реализирахме 4 от 17 мандата и бяхме много близо до втората политическа сила - БСП, ние направихме верен прочит на политическата ситуация. Имаме сериозен принос страната да тръгне по пътя на предсрочните парламентарни избори. Всъщност, ако имаше политическа сила, която да извлича от евровота основание да продължава да държи властта, то това беше ДПС. Ние обаче дадохме струва ми се не често срещан, да не кажа, безпрецедентен пример за това как една политическа сила, нерядко обвинявана в преяждане с власт, може да жертва власт в името на публичния интерес.
Да не би да очаквахте, че ще останете във властта? Или поне такива сигнали давахте - че сте готови да се преориентирате вдясно?
Уверявам ви, когато взехме решение за свикването на онази прословута пресконференция, на която изведохме тезата, че резултатите от евровота, не собствено на ДПС, а на основния субект на властта - БСП, правят невъзможно кабинетът „Орешарски” да изкара пълния си мандат, ние въобще нямахме предвид каквото да е тактическо съображение за бъдещо оставане във властта на ДПС. Имахме далеч по-отговорна цел - страната да върви към постепенен процес на нормализиране, на стабилизиране, защото истината е, че 2014 г. беше година на политически катаклизми и определено имаше нужда да се успокои тази обществена енергия. А това в условия на демокрация става чрез избори. За съжаление, обаче, днес констатирам, това не е съжаление за решението ни да се откажем от властта - тази уговорка е много важна, но днес констатираме, че нито едно от онези принципни положения, за които се договорихме при държавния глава, не се случва, не се изпълнява. Първо, ние казахме, че вървим към предсрочни избори в името на политическата стабилност. Не смятам, че днес се радваме на политическа стабилност. Второ, бяхме се договорили, че няма да се връщаме към отречени модели на управление. Това дори е записано в становището на Консултативния съвет към държавния глава. Под отречени модели на управление разбирахме безпринципните коалиции. Не само разноидеологически, но и ценностно несъвместими коалиции. Не смятам, че днешната коалиция покрива това изискване. Обратното - днес ни управлява коалиция, която е не само разноидеологическа, но и ценностно несъвместима. Всъщност напоследък обаче съм на път да направя една корекция за втората част – за ценностната несъвместимост. Първоначално си мислех, че няма как да са ценностно съвместими ГЕРБ, Реформаторският блок и АБВ, от една страна, и една антисистемна, откровено антиевропейска, антинатовска и ксенофобска партия, каквато е Патриотичният фронт. Последните събития обаче наистина ме карат да внеса лека корекция на тази теза за ценностната несъвместимост поне по отношение на Реформаторския блок, защото последните изяви не само на Валери Симеонов, но и на министри от Реформаторския блок, всъщност водят до извода, че май са си лика прилика. Съвсем са си съвместими ценностно в определения за цял един етнос като „скотове”, като „човекоподобни”. Оказва се, че ксенофобията не е изключително територия на Патриотичния фронт, че там много мощно газят и реформаторите. И това е един твърде опасен феномен. Крайно дясното не само опира, но влиза в територията на крайния националпопулизъм.
Опозицията ли сте, господин Местан? Опозиция ли е ДПС, когато при решаващи гласувания, като например това за пенсиите, пенсионната реформа, прехвърлянето на фондове, когато реформаторите, Патриотичният фронт, АБВ не са съгласни, ДПС спасява предложенията на ГЕРБ. Това опозиция ли е?
Да, това е опозиция. Явно има необходимост да дефинираме понятието „опозиция”. Ако ние имаме разбиране за опозицията от гледна точка на страстите балкански, част от които изглежда са и страстите български, независимо от членството на България в Европейския съюз, под опозиция да се разбира поведение против заради самата позиция против, против всяко решение на кабинета, независимо дали това решение съвпада с предизборните ангажименти на ДПС, заложени в платформата ни или не, извинете.
Има ли в платформата ви да се вземат парите например от частните фондове и да се дадат в НОИ?
Такъв запис няма. Доколкото в една платформа не биха могли да намерят отражение абсолютно всички конкретики на едно управление или на една политика. Но нека ви дам много показателен пример, който е заложен в предизборната платформа на ДПС. В нашата платформа е ясно записано, че ДПС ще отстоява приемствеността в данъчната политика. И затова, когато при приемането на данъчните закони от БСП предложиха закон за отмяната на Плоския данък и замяната му с прогресивно данъчно облагане, и управляващата коалиция се пропука, защото две от партиите - Патриотичният фронт и АБВ подкрепиха проекта на БСП, към тях се присъедини и Българският демократичен център - май така се казва вече партията на Бареков, ДПС трябваше да вземе важно решение - дали да гласува по самоцелен опозиционен рефлекс в съгласие за това разбиране за опозиция - да гласуваш на инат щом се предлага от управляващите - „против”. Такъв беше стилът на ГЕРБ, между впрочем, в миналия парламент. Ние в ДПС, избираме да бъдем една наистина модерна и отговорна опозиция. Ние не можем да бъдем опозиция на собствения си договор с избирателите.
А каква е мотивацията ви и в казуса на тази седмица с пенсиите? Защо подкрепяте да се вземат пари от частните фондове и да отиват в държавния?
Отново от чисто либерални позиции. Защото в края на 90-те години Международният валутен фонд и Световната банка поискаха в четири държави - три от Централна Европа - Чехия, Полша и Унгария, и една от Югоизточна Европа - България, да се въведе задължение за всяко осигурено лице да внася 5% от осигурителните си вноски в частен пенсионен фонд, във втория стълб - универсалните пенсионни фондове, тогава идеята беше да се укрепи и вторият стълб, но забележете, това стана за сметка на едно, според мен, противоречащо на законните принципи, законово ограничени пред гражданите. Те бяха лишени от право на избор. Те бяха принудени, всички - аз също съм роден след 1959 г., да внасяме 5% от вноските си в частните пенсионни фондове. Честно казано, аз днес направих едно много опасно за един политик признание пред ваш колега. Срам не срам. Аз не знам в кой частен пенсионен фонд внасям 5-те процента осигуровки. Това означава, че аз този частен пенсионен фонд не го виждам. Сега, какво прави предложението, ако разбира се, бъде гласуван след малко.
Да, правим запис в петък, тъй като ще го чуем в събота.слушателите този разговор.
Нека да бъдем честни пред слушателите - правим запис днес, и в момента текат разискванията в Народното събрание точно по тази тема. Ако предложението бъде прието, ще отпадне задължението осигурените лица да внасят 5-те процента от вноските непременно в частните фондове.
Но ще бъдем повече либерали, г-н Местан. Истинският либерализъм би означавал да оставите хората, който иска в частен, който иска в държавен. Защо насила да се осигуряваш в държавен?
Извинете, точно това прави предложението.
Не го прави.
Не, извинете, в света винаги, когато говорим за пенсии, има един първи стълб, който е солидарния. Нищо по-добро не е измислено. Макар че по отношение на частните пенсионни фондове правим точно това - даваме право, и то в продължение на една година, осигурените лица да решат…
Това е ясно. Опитах се да ви обясня, че либералните движения настояват още по-далеч да се стигне - хората да бъдат оставяни - който иска в държавен който иска в частен. Ако е толкова добре в държавния, сигурно много хора ще искат, ето, вие казвате, че ви харесва да сте в държавния, да са в държавен.
Нека кажем, че в перспектива един либерален политик може да бъде отворен и за подобно развитие на пенсионната реформа, но това става особено трудно в посттоталитарни държави, в посткомунистически държави, в които нямаше отделни пенсионни фондове - всичко се субсидираше от бюджета. Така че държави като България, Чехия, Унгария, Полша, Словакия няма как да не минат през този етап на трите стълба на пенсионното осигуряване. Но нека да продължим по тази тема, защото по нея от десния политически субект в лицето на Реформаторския блок, чуваме страшно много спекулативни тези: че гражданите били лишавани от право на избор. Днес аз имам право да се откажа от частния си пенсионен фонд и да прехвърля партидите си в друг частен пенсионен фонд. Ако до края на 2015 г. реша да не прехвърлям 5-те си процента в НОИ, това право на избор ми се съхранява. Какво обаче ще промени това решение? Ще направи много по-отговорни частните пенсионни фондове, те ще заявят себе си, ще трябва да предприемат една много сериозна, отговорна рекламна кампания, да обяснят ползите от частния пенсионен фонд, и трябва да се борят за доверието на всяко едно осигурено лице. Ив този смисъл, ние наистина не виждаме драма в решението. Затова консолидирано ще го подкрепим. А вече кой какви политически избори ще прави от това за договорки ГЕРБ-ДПС е вторична тема. Честно казано, на мен вече взе да ми писва от тези спекулации.
Случаят „КТБ” - събитие на годината в нашата класация. Сигурно сте чувал това по-просто разказване на историята: Делян Пеевски - вашият депутат, се скарва с Цветан Василев и се случи този огромен финансов трус.
Обидно елементарно обяснение за фалита на КТБ, обидно елементарно. Ако една-две медийни публикации са в основата на фалита на КТБ, ще трябва да се съгласим, че вестниците на Кръга „Капитал” са предизвикали фалита на КТБ. Аз обаче, нямам такова твърдение, защото онова, което с месец-два закъснение във вестниците, които се твърди, че са собственост на семейството на г-н Делян Пеевски е копи-пейст на това, което вече четохме в „Капитал”. Аз обаче,твърдя, че много от разкритията и одита и онова, което научихме от всички анализатори, показва, че КТБ никога не е функционирала като банка в същинския смисъл на тази дума. И в този смисъл, тук важи принцип: Едно зло, колкото по-рано го предотвратиш, толкова по-добре. Смятам, че в тази ужасна криза, която засяга интересите на стотици хиляди български граждани, може би единствената добра новина в плана на английския черен хумор е, че истината за КТБ се прояви, слава Богу, през тази година, защото неизбежно щеше да гръмне тази банка предвид всички факти, на които вече сме свидетели. И си представите това да беше се случило след две години. Аз мисля, че е твърде наивно и е в плана на митологемите да се обясни краха на банката с публикации в „Капитал Дейли” или в „Монитор” или „Телеграф”. Мисля, че това е категоричният отговор за отношението на политици от ДПС за краха на тази банка. Това е толкова вярна, колкото е вярна и тезата, че КТБ е банката на ДПС. Аз няма да влизам в обяснителен режим. Политическият ми отговор е много категоричен. Това е законът, с който настояваме да падне банковата тайна за публичните фигури. И г-н Вълчев, много ми е любопитно защо останалите политически сили, които между впрочем, може би от свян във временната комисия в 43-то Народно събрание подкрепиха за първо гласуване законопроекта, сега не събират сили този закон да бъде приет и на второ четене. Заявяваме във вашето студио - готово сме да се съгласим с критиките за конкретните текстове, отворени сме, ще подкрепим всички предложения между първо и второ четене, които ще направят този закон непреодолимо работещ. Нека да имаме такива редакции на текстовете, такава окончателна редакция на закона, която да ни отведе, включително и чрез фирми за международно финансово разследване, до дъното на истината. Искам да стане ясно за българските граждани кой стои в основата на КТБ, които са политическите фигури, свързани с КТБ. Ако сред тях има такива от ДПС, те ще си понесат отговорността. Но ако изскочат други злокобни фигури, които пак повтарям, може би имат нужда от мита за банката на ДПС, за да се крият зад този мит и да скриват реалната си ангажираност с КТБ, от връзките си с тази банка. Аз за сетен път ще кажа - аз съм председател на партията, който не познава собственика. Може би съм единственият председател на партия, който не е виждал на живо въпросния Цветан Василев. Не знам дали другите лидери могат да кажат това за себе си. Второто нещо, което искам да призная, че имам дъщеря от първия брак, нямам памет обаче, тя да има консултантски договор с КТБ, по който да получава по 30 000 евро месечен хонорар, и то в продължение на много години. Ако тръгнем да изчислим само колко са хонорарите, платени на въпросни дъщери и други членове на семейството, и получим едни огромни суми, къде ще отиде митът за банката на ДПС. Дали ако законопроект на ДПС бъде приет, няма да се срещнем с множество факти, които да обосноват в пъти по-голяма степен тезата за КТБ като банка на други политически сили или лидери. Т.е. аз съм застанал пред вашата широка аудитория с ясен ангажимент да отговоря на всички въпроси, в това число и най-неудобните за ДПС, но ще настоявам да говорим с езика на фактите, а не с езика на митологемите. Крайно време е да говорим с езика на фактите. И по отношение на КТБ, с внесения закон, ДПС казва това - Принципът: Необходимо е да се знае стои по-високо от банковата тайна. Освен това, в този конкретен случай, струва ми се, че е малко трудно да говорим за банкова тайна, защото няма банка в собствения смисъл на думата.
Впрочем, кога научихте фактите около Христо Бисеров, заради които се разделихте с него?
Аз отговорих на този въпрос и в разгара на скандала. Фактите ги научихме от прессъобщението на прокуратурата.
А не знаехте предварително, за да го изключите заради това?
Не бихме могли да знаем. Ние не сме изключили г-н Бисеров.
Той сам поиска.
Точно така. И ние не можем отговорност за неговите решения. Разбира се, бяхме изненадани от подаденото заявление и малко по-късно, разбира се, направихме опит да си го обясним. Но показателното на ДПС по този казус е, че нямаше и намек за разпъване на какъвто и да е политически чадър. Обратно, казахме, въпросът е от компетенцията на прокуратурата, на разследващите органи. Ние няма да бъдем съдници на никого. Още по-малко на колегата Бисеров. И затова казахме, че окончателната ни политическа оценка за това ще даде след приключване на разследването, от което между впрочем, очакваме да видим, ако има някакви факти, които не са със съзвучие със закона, за кой период става въпрос - след идването или преди идването му в ДПС. Аз не знам, защото е факт, че г-н Бисеров беше изграден политик, когато дойде в ДПС, той имаше предишна биография, много впечатляваща. Той беше едва ли не вторият човек в СДС след Иван Костов. Затова по темата „Бисеров” вие ще чуете окончателната ни политическа оценка след като приключи разследването.
Общи въпроси, които задавам на всичките си гости - на кое беше сложено начало, на кое беше сложен край през 2014 г.? Например, бихте ли пуснал мисълта си в посока на потоците - край на „Южния”, начало на „Турския поток”, както го нарече Ердоган, или ще предпочетете други акценти?
Безспорно през 2014 г. поставяхме точка на управлението на Пламен Орешарски, за да се сдобием с управлението на Патриотичния фронт в съюз с Реформаторския блок, АБВ и ГЕРБ. Нарочно поставям акцент върху участието на Патриотичния фронт, защото смятам, че прякото участие в коалицията на тази политическа сила е първият сериозен ценностен отстъп на България, първото отклонение от цивилизационния избор да се развиваме като евроатлантическа страна. Според мен, това е най-притеснителният факт, който отбелязва 2014 г. И от тази гледна точка смятам, че за 2015 г. трябва да си пожелаем нещо много по-просто - управление на България без ксенофоби и без морален абсолютизъм. Защото оказава се, че моралният абсолютизъм на Реформаторския блок и ксенофобията на Патриотичния фронт образуват един изключително здрав съюз, който е воденичният камък на г-н Бойко Борисов. С този воденичен камък аз не бих прогнозирал успешно управление. Затова, независимо, че в навечерието на Коледа и на Нова година като правило сме по-оптимистични, аз изразявам много силния си песимизъм, че управлението на страната би могло да бъде стабилно, че би могло да бъде успешно. Не, няма как да се получи, защото нестабилността се генерира от самия кабинет, от сгрешената властова формула на кабинета. Това няма как да бъде и кабинет на реформите.
Искате ли ДПС да замени воденичния камък с щастливия му амулет на верижка на врата на Бойко Борисов, който да бъдете вие, вместо Патриотичния фронт?
Не, нямаме такава амбиция непременно. Смятаме обаче, че ако г-н Борисов като основен субект на властта, като основен носител на властта, не проумее необходимостта да се освободи от товара на Патриотичния фронт, управлението му е обречено на неуспех, аз бих избрал и по-силна дума - на провал. И тогава едни предсрочни избори през 2015 г. ще бъдат по-скоро необходимото решение на политическата и ценностната криза, в която изпада българската политика при това управление.
Простата аритметика изисква някой да замени броя депутати, които подкрепят правителството от Патриотичния фронт. Това вашата пария ли ще бъде?
Нека да кажа, че предвид и на обществените настроения, предвид на необходимостта да не се върви директно към предсрочни избори, за да не се задълбочи още повече и икономическата криза, заради казуса „КТБ”, ние заявихме отговорно, че сме готови да подкрепим едно правителство с ясен евроатлантически профил, без да поставяме каквото и да е условие за участие в този кабинет.
Като Патриотичния фронт. И те правят същото.
Не, те не правят същото. Принципната разлика тук е, че по настояване на Реформаторския блок, Патриотичния фронт е официално част от коалицията, от управляващата коалиция. И участва в тази коалиция със своя програма със свои идеи, откровено ксенофобски, за които твърди, че 70 на сто са част от управленската програма на Кабинета „Борисов 2”. Ние подобни условия не поставихме. Единственото, не толкова условие, а очакване беше, това правителство да бъде с ясен евроатлантически профил и, че подобно правителство може да разчита на безвъзмездната подкрепа на ДПС за един доста продължителен период от време, за да може и да осъществява реформите. Искам да ви уверя, че този кабинет няма да бъде кабинет на нереформите. Това ще бъде управление на говоренето за реформи, а не управление на реформите. Защото това, което очаквам да се случи непрекъснато е следното: първоначално вие ще чувате г-н Горанов - министърът на финансите, да защитава твърдо онова, което трябва да се направи. Например отпушваме пенсионната реформа, увеличаваме възрастта за пенсиониране, ще наложим политика на финансови рестрикции, за да не влошаваме макроикономическите показатели на страната. Той в продължение на една седмица ще говори твърдо и убедено за това, което трябва да се направи. Ще бъде искрен в тезите си. И там ще прочетете реформаторското. След няколко дена обаче ще последва силна реакция от АБВ заради идеологическата несъвместимост на участниците в коалицията, след което ще има още по-силна съпротива със заплаха: напускаме коалицията и сваляме кабинета, ако вдигнете възрастта за пенсиониране, от страна на Патриотичния фронт. И тогава ще се появява фигурата на господин Бойко Борисов, който като същи президент, не толкова като премиер, ще помири страните и ще каже: не, отлагаме, от догодина. И така това ще бъде управление на говоренето за реформи, а не управление на реформите. И затова час по-скоро трябва да се изясни профилът на кабинета, ако искаме да продължи мандатът на 43-то Народно събрание. Ако ли не, неизбежният изход през 2015 г. ще бъдат предсрочните парламентарни избори.
Може ли да формулирате в едно изречение някаква по-предметна цел за България през 2015-а? Както аз бях през миналата седмица в Конго, конгуанският президент казва: целта е 3,5 милиона деца да тръгнат на училище, защото не ходят на училище. И в Конго ще измерят какво са успели да направят. А в България има ли нещо измеримо, което може да бъде направено следващата година и да бъде наша цел?
Има, разбира се. Слава Богу няма да ни се налага да си поставяме за цел 3,5 милиона да бъдат... защото ги нямаме наистина, за съжаление. За съжаление ги нямаме. Но с целта съм съгласен. И аз ще я формулирам много простичко – всички деца на училище. Нали ви звучи достатъчно клиширано, нали банално дори може би ви звучи? Това въобще не е банално. Това е проблемът на проблемите на България, проблемът на интегритета на малцинствата. Само че, господин Вълчев, аз имам достатъчно солидни изследвания, които показват, че кучето не е заровено в училищното образование, а преди това - в предучилищната степен. Защото знаете ли кои деца от малцинствата отпадат от училище? Тези, които не са минали през детски градини, през предучилищни форми на обучение и предварителна подготовка. Ако едно дете не е попаднало във форми на предучилищна подготовка, за да усвои екзистенс минимума официален език, ако не е култивирал в себе си екзистенс минимум образователни навици, той постъпва в първи клас и стига до пети, защото така или иначе от първи до четвърти не може да повтори класа. Но в пети клас...
Да формулирам с едно изречение целта на Лютви Местан - през 2015-а всички деца в България на детска градина.
Колкото и тривиално да ви звучи, това е най-отговорната политическа цел. Но, за съжаление, тъжна е картината в определени квартали с преобладаващо малцинствено население. Проверил съм. Вижте колко детски градини има в квартала в Сливен, вижте колко детски градини има в други квартали с преобладаващо ромско население. Тъжна картина. И после проверете колко от подлежащите за детска градина деца успяват да намерят място в другите детски градини от градските центрове. И накрая стигате до още по-тъжния извод, че от училище отпадат само деца, които не са минали през детската градина. Тоест проблемът с интеграцията на децата, собствено, проблемът с интеграцията на ромите минава през училището. А преди това от предучилищната степен, от детската градина. Там трябва да се построят детските градини, да бъдат обхванати децата. И това е трайното решаване на проблема с интегритета на българското общество.
Накрая един предмет, една вещ, която символизира 2014-а?
Честно казано, затруднявам се да синтезирам, да сведа 2014 г. до един конкретен предмет, до един конкретен образ. Може би по-скоро това ще е една картина на хаоса, която представя хаоса.
