Специалист: Умишлено се стопира въвеждането на критерии за спешните пациенти
Специалист: Умишлено се стопира въвеждането на критерии за спешните пациенти / снимка: Sofia Photo Agency, архив
Специалист: Умишлено се стопира въвеждането на критерии за спешните пациенти
77067
Специалист: Умишлено се стопира въвеждането на критерии за спешните пациенти
  • Специалист: Умишлено се стопира въвеждането на критерии за спешните пациенти

В продължение на много години умишлено се стопира въвеждането на критерии, които да разграничат пациентите, които наистина се нуждаят от спешна помощ, от останалите, които просто търсят услугите й.

Така системата на спешната помощ се използва като буфер за безплатно обслужване на пациенти, сред които и неосигурени. Мнението е на проф. Стоян Миланов, председател на Българското дружество по спешна медицина и изпълнителен директор на „Пирогов".

По информация на специалиста поверената му болница харчи между 1,5 млн. лв. и 2 млн. лв. годишно за спешно обслужване на неосигурени пациенти. Едва 20 % от тези средства се възвръщали чрез фондове или по други механизми.

400 пациенти на ден преминават през спешното приемно отделение в „Пирогов". От тях наистина спешни са между 5 и 7 души. Не повече от 40 пък са тези в по-леки, но все пак животозастрашаващи състояния, уточни Миланов.

„Всички останали пациенти, мога да кажа, че са гранични, част от тях се хоспитализират, останалата част се освобождават след наблюдение в спешно приемно отделение.

Обвинението ми тук е и към здравни министри, и към политически сили, които умишлено стопираха тази система, за да може да се намери някой, който да обслужва този огромен пациентски поток. Давам ви пример - ако вашият личен лекар ви изпише инжекция, която трябва да се прави мускулно в 20 часа вечерта примерно, кой може да го направи? В момента единствените места в България, в които е възможно да го направят, са спешните центрове или филиалите. Данните са потресаващи. В Благоевград за миналата година има 65 000 повиквания и 65 000 амбулаторни прегледи и терапия. Т.е. те работят не като спешни центрове, а като едно неотложно обслужващо звено, което трябва да обслужва пациенти със съвсем различни нужди", каза още специалистът.

Според Миланов системата за спешна медицина е използвана като патерица, поемаща неблагополучията в извънболничната и болничната медицинска помощ. Това би могло да се промени, ако се въведат ясни критерии, които да разграничат спешните случаи от тези, които позволяват отлагане.

Подобни критерии са заложени в настоящата Концепцията за развитие на спешната помощ, заради което 3900 спешни медици от цялата страна са сложили подписите си в защита на настоящото ръководство на Здравното министерство.