Родители успяха да намерят дъщеря си, след като 7 години я смятаха за мъртва. Детето е родено с толкова тежки увреждания, че по думите на родителите лекарите са ги посъветвали да го оставят, защото не могат да се грижат за него. Оказва се, че това не е единичен случай.
Половината от семействата с деца в домовете за младежи с увреждания не са знаели живи ли са те, сочат данни на Агенцията за закрила на детето, цитирани от Нова телевизия.
Това е установено, след като агенцията преди 4 години започва да издирва родителите на всички близо 2000 деца в тези домове.
Причината - в повечето родилни отделения родителите не са били консултирани от психолог и им е съобщавано, че детето им няма да живее дълго. Последствията от това са истории като тази.
Годината е 2003 г. В семейството на Цонка и Теньо от сливенското село Бяла, след три момчета, най-накрая се ражда момиченце. Самата Цонка едва оцелява, а за детето никой не дава шанс.
„Дойде после докторката до мен и каза, че детето е много увредено. Очаквах, че даже докато съм там, ще стане нещо, те я сложиха в кувьоз, то беше мъничко - 2 кг и нещо", спомня си Цонка Георгиева - майка на Теодора.
Оказва се, че с подписа си майката и бащата на Теодора се отказват от родителски права. Месец по-късно те решават да потърсят момиченцето си.
Няколко месеца след опитите да потърсят детето си Цонка и Теньо заминават за Гърция. В същото време Теодора е едва на 20 км от тях в Дом „Майка и дете". И така седем години до 2010 г. Тогава стартира проект на държавната Агенция за закрила на детето да бъдат намерени родителите на всички близо 2000 деца с увреждания в домовете.
„Данните показаха, че над 50% от родителите искат да поддържат връзка с децата си, но те не са знаели, че са живи", разказва Цветелина Георгиева, експерт в ДАЗД.
Междувременно, родителите на Теодора получават писмо със следното съобщение:
„Детето е вече голямо за Сливен и трябва да го преместят в Кермен", разказва Цонка.
Първото, което правят, е да отидат в Кермен. Именно там бащата вижда за първи път детето си. А майката за първи път го докосва.
„Кръвта вода не става. Като го пое майка му, прегърна я, стиска я за врата и не я пуска, иначе не може да се мърда, ама ръцете си движеше... Прегърна майка си... Ще кажеш, че усеща, че му е майка...", разказва бащата на Теодора Теньо Георгиев.
„Веднага казаха с бащата, че ще го вземат, независимо колко е увредено", обясни Събина Славова, директорка на дома в Кермен.
Теодора е едно от 61 от децата в домове за увреждания, които се връщат при истинските си родители. Но някои последици са необратими. Според специалисти един месец в дома забавя развитието на едно дете с няколко месеца.
Източник: NovaNews.bg
