Първото в историята на човечеството кацане на комета, осъществено от Европейската космическа агенция /ЕКА/, безспорно ще остане най-запомнящото се събитие в космическата сфера през 2014 година.
Уникалната операция започна през 2004 година с изстрелването на сондата "Розета". През август, след дълго пътуване, тя достигна кометата "67З/Чурюмов-Герасименко", на чиято повърхност спусна апарата "Фила".
Учени разглеждат успешното кацане на "Фила" на повърхността на кометата като третото епохално събитие в покоряването на космоса след полета на Юрий Гагарин и кацането на американски астронавти на Луната. Те смятат също, че това е "най-дръзкият проект" в историята на непилотираната космонавтика. Един от специалистите го сравнява с уцелването на бактерия с карабина от голямо разстояние.
През 2014 година следихме с огромен интерес първите успехи на китайските и индийски национални програми по изследване на Луната и Марс. Още в началото на януари Индия изстреля първата си ракета-носител с криогенен двигател и стана петата страна в света, разполагаща с тази технология. През септември страната влезе в космическата история като изпрати сонда на Марс. Още от първия си опит нискобюджетната марсианска орбитираща мисия "Мангалиан", която струва около 74 милиона долара или три четвърти от бюджета на филма "Гравитация", достигна Червената планета. А с такова постижение не може да се похвали нито една друга космическа агенция в света.
Сондата "Мангалиан", която ще кръжи около Червената планета поне 6 месеца, ще търси метан на Марс, ще проучва марсианската метеорологична система и какво се е случило с водата, която някога е съществувала в големи количества там.
Годината обаче беше белязана и с някои неуспехи. На 28 октомври след старта се взриви ракетата "Антарес". Тя трябваше да изведе в орбита товарния кораб "Сигнус" на частната американска компания "Орбитъл спейс". На 31 октомври над пустинята Мохаве в Калифорния се взриви суборбиталният космоплан "Спейсшип 2" на компанията "Върджин галактик", собственост на милиардера Ричард Брансън, предназначен за туристически полети. Катастрофата бе тежък удар за сектора на космическите полети за търговски цели.
"За тези 45 години повече от 100 наши космически прибора и апаратура бяха изведени в космоса", съобщи директорът на института проф. Петър Гецов. През последните пет години учени от института са участвали в над 100 проекта, сред които и такива с практическа насоченост - например за дистанционно изследване на Земята.
Разработва се трето поколение българска космическа оранжерия "Свет", в която ще може да се отглеждат ряпа, салата, пшеница. Освен че ще осигурява свежа храна, космонавтите ще получават по време на продължителни полети кислород, отделян по време на фотосинтезата на растенията. Български оранжерии вече са използвани по време на руски и американски космически полети. Извършват се два нови важни експеримента, свързани с космическата радиация и въздействието на условията в открития космос.
През март екип астрономи, ръководен от българския астрофизик Веселин Костов, откри с помощта на данни от космическия телескоп "Кеплер" клатушкащата се екзопланета Кеплер-413b. Тя се върти около оста си като детски пумпал. За откритието на завършилия Софийския университет млад българин, който сега е докторант в университета "Джонс Хопкинс", САЩ, писаха всички водещи научни издания по света.
Източник: БТА
