И НАТО ще въведе мониторинг на България
И НАТО ще въведе мониторинг на България / снимка: БГНЕС

Въвеждане на мониторингов механизъм, какъвто до момента не съществува като практика в НАТО, се обмисля в централата му в Брюксел по отношение на България. Става въпрос за контрол на парите, които се отделят за модернизация на армията и как те се усвояват.

Това съобщава в. „Сега”, позовавайки се на високопоставени източници от алианса. Целта е София да спре да се размотава и да постигне възможно най-скоро оперативна съвместимост с останалите войски. Европейската комисия прави сходно наблюдение на правосъдието и вътрешния ред в България вече седма година, но то не дава резултат.

Въвеждането на мониторинга се налага, след като армията тотално се провали в модернизацията и постигането на оперативна съвместимост с другите страни. Армията от година отлага покупката на нов модел западни изтребители, изостава в модернизацията на радарите, военните летища и бронираната техника.

В същото време бюджетът за следващата година показва, че управляващите засега ще отложат изпълнението на „План 2020”, който предвижда увеличаване на парите за отбрана до 2% от БВП през следващите 6 години. В плана са предвидени и най-належащите проекти за модернизация.

Информацията за обмисления механизъм беше потвърдена и от външния министър Даниел Митов. Той присъства на срещата на външните министри на НАТО в началото на седмицата. Пред изданието той обясни, че е възможно алиансът на 6 месеца или една година да проверява какви пари се отделят за модернизация и как се използват.

Дипломат №1 намекна и за промяна във вижданията как ще се увеличава бюджетът за отбрана. Въпреки че в „План 2020” е предвидено двата процента от БВП да бъдат достигнати за шест години, управляващите са представили десетгодишни разчети за увеличаване на парите за отбраната. По неофициална информация те са посочили, че през следващата година няма да се вдигнат разходите за отбрана, но това ще стане от 2016 г. Така крайният процент ще бъде достигнат през 2024 г.

Може би това е причината засега от НАТО да не реагират остро на замразяването на проекта за нови изтребители до 2017 г. Миналата седмица правителството отказа да даде разрешение за държавно гарантиран заем от 800 млн. лв. за бойни самолети. Стъпките на кабинета обаче се следят много внимателно от алианса.

Новият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг все още не е решил дали ще включи България в първата си обиколка сред страните членки. Шефът на НАТО чака реформи, преди да дойде в София.

Преди да напусне поста си, служебният военен министър Велизар Шаламанов заяви, че очаква посещение у нас на генералния секретар на НАТО, но това може да стане, ако новото правителство възможно най-бързо покаже приемственост на това, което е започнато на срещата в Уелс. В крайна сметка последваха две срещи в София и Брюксел на военния министър с помощник генерален секретар на алианса, но не и със Столтенберг.

И в момента съществува процедура, с която Брюксел инспектира армията, но тя е насочена основно към реформата във въоръжените сили. В последния доклад експертите на алианса заявяват, че са притеснени, че България изостава с модернизацията на армията си, както и че отделя малко средства за отбрана. В документа се изразява загриженост, че очертаващата се неблагоприятна тенденция за ресурсно осигуряване може да застраши бъдещето изпълнение на плановете, а оттам и приноса към колективната отбрана на НАТО.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

България