Първата „Хлебна къща" в София, която ще работи с незрящи хора и други уязвими групи, отваря врати днес . В ефира на Дарик създателят на т.нар. Хлебно движение в България Надежда Савова-Григорова съобщи, че амбицията на екипа е фурната „НадЕжко" към хлебната къща да започне да функционира и като вид социално предприятие, което с приходите от омесения и изпечен хляб да започне да се самоиздържа, осигурявайки работа и възможност за интеграция на хора с увреждания и сираци.
Къщата в София е седмата поред в България от мрежата от „Хлебни къщи", които проектът има амбиция да отвори в страната. Стартът е сложен преди пет години в Габрово. Столичната хлебна къща ще бъде отворена днес от 11 до 19 часа - в съботния следобед възрастни и деца ще могат да се включат в „Театъра на трохите", като ще месят вкусни кукли от тесто.
„Обичам да казвам, че идеята дори не е моя, а по-скоро Божия, защото се роди реално във Витлеем, когато разбрах, че Витлеем означава „дом на хляба" или „хлебна къща. Името създава едно усещане за мир, спокойствие, дом и уют, а същевременно този град в момента е символ на конфликт. Та си казах същото е и в България, макар да нямаме гражданска война, имаме постоянни конфликти между самите себе си, песимизъм и лоши чувства - защо да не се събираме заедно просто, за да правим нещо приятно, което ни изпълва с радост и любов - и веднага ми изникна пред очите месенето на хляб", разказа за идеята на Хлебните къщи Надежда Савова-Григорова.
През 2009 г. решава да експериментира в къщата на прабаба си в Габрово. Започват да канят хора от институции - деца, лишени от родителска грижа, старческият дом, центрове за хора с увреждания. Стана токова хубаво, че някак си вдъхнови и други градове и вече наистина го наричаме Мрежа Хлебни къщи, каза още Надежда.
Габровската „Хлебна къща" е официално читалище, другите са социално-културен център и в някакъв момент мечтата е да станат всичките самоиздържащи се фурни, за не разчитат на проектно финансиране или само на доброволци, допълни тя.
Надежда Савова е категорична, че месенето на хляб е много добра арт-терапия. „Не само самото докосване на тестото като тактилно изживяване, защото то е топло, меко, приятно, яде се - т.е. има вече елемент при който знаеш какъв ще бъде плодът на твоите усилия и че ще можеш да го споделиш", обясни тя. Разказва, че е имало много случаи, при които хората веднага като усетят мириса на хляб, си спомнят за някакъв много мил детски спомен, момент, в който баба им, майка им са месили хляб.
Убедена е, че децата задължително трябва да израстват с месене на хляб в къщи. „Това за тях не е само като игра с пластелин - когато от малки се заквасят с това чувство, да създадеш нещо с любов и след това ще го споделиш с друг, това е ценен урок", казва Надежда Савова.
Плановете са в столичната Хлебна къща да работят незрящи. В началото ще ги въведат в работата с вечерни занимания, при които ще събират зрящи и незрящи. На всички искаме да създадем едно изживяване вечер, на тъмно, като просто забравим очите, които съдят и които критикуват, обясни Надежда.
Ще месим с много метафори, разказва още с усмивка тя. Процесът на месенето на хляб ще бъде начин да отвори мисленето на хората как това им напомня на собствения им живот - как биха искали да се омесят от брашното до тестото, поясни създателят на Хлебното движение. Всеки всъщност ще меси сам себе си с това по какъв начин си пожелава да се промени той, домът му, работата му, обществото.
От екипа планират да заделят по 70 хляба на седмица, които да даряват на домове за възрастни хора, защото квасеният хляб е полезен за хора с диабет и хора с увреждания.
