След предизвикалото голям интерес интервю с Борислав Аврамов Как родителите да предпазят децата от "болестта хомосексуализъм”, в което той представя книгата „Превенция на хомосексуалността - наръчник за родители” от д-р Джоузеф и Линда Еймс Николози, с Дарик Варна се свърза Диди. Той се заявява като „открит гей в интернет средите“ и не е съгласен с изложените тези. Диди от Hiken Shtiken, както предпочита да се представя, е на 24 години. Роден е в София, но от една година живее в Мюнхен, където се занимава с модна фотография. Диди пожела да изрази мнението си по спорния въпрос и Дарик му предостави тази възможност. Как да бъде представен, както и кои снимки да публикуваме, е негово лично желание. Публикуваме разговора с него без съкращения и редакторска намеса.
Диди, обърна се към Дарик заради интервюто с Борислав Аврамов, озаглавено "Как родителите да предпазят децата си от "болестта хомосексуализъм", в което се представя на книгата „Превенция на хомосексуалността - наръчник за родители” от д-р Джоузеф и Линда Еймс Николози. Може ли да има превенция на хомосексуалността?
Първо трябва да се изясни какво е хомосексуалност и какво е хомосексуализъм, защото двете са различни. Сексуалността не е „-изъм“, защото е биологично обусловена и не зависи от човека. „-Измите“ изискват да имат последователи, а сексуалността – тя просто е. Следователно хомосексуалността не може да бъде излекувана, защото тя е част от природния процес на един човек.
Т.е. човек се ражда такъв?
Абсолютно да.
Не може да има никаква превенция?
Защо трябва да има превенция на нещо, което по никакъв начин не наранява общността и не вреди на природата и човечеството. Природата има навика неестествените неща да отпадат с времето. За хомосексуалността и хомосексуализма чуваме разни неща от векове преди новата ера и не мисля, че има нещо неприродно и неестествено. Така че няма за какво да се лекува.
Ти самият кога разбра, че си се родил такъв?
Не е имало момент в живота ми, в който да съм смятал, че не съм. От момента, когато започнеш да мислиш, това е някаква част от теб, която в един момент започваш да разгадаваш и да разбираш повече за нея.
Правил ли си опити да бъдеш друг?
Да бъда не себе си?
Да го наречем така.
Не съм правил опити да съм хетеро. Винаги съм разбирал за себе си, че това не е нещо, което можеш да промениш, защото е част от природата ти. Може би е имало момент, в който не съм споделял с хората, защото съм се притеснявал, имайки предвид колко е хулено това в днешно време. Но да съм се опитвал да не съм – определено не е имало такъв момент. Цял живот съм се приемал като хомосексуален, защото това е истината за мен.
Твоите родителите опитваха ли да направят нещо, за да те променят?
Не, защото моите родители съзнават семантиката на това да си хомосексуален или хетеросексуален. Никога не е имало натиск и пресиране да съм нещо друго освен техния син. Моите родители ме обичат и знаят, че аз съм техният син - независимо дали съм хетеросексуален, или хомосексуален.
Става въпрос дали в детството ти е имало някакви опити от тяхна страна?
Не е имало наченки или опити да ме променят, защото не е имало причина да ме променят.
Родителите играят ли някаква роля да бъдеш хомосексуалист, или съответно човек да бъде хетеросексуален?
Родителите играят единствено роля тяхното дете да се възприема комфортно или некомфортно. В момента, в който едно дете започне да мисли и да се осъзнава, то разбира какъв човек е и как ще владее живота си напред. Предполагам, че родителите винаги усещат тези неща, но има два вида родители – които приемат децата си и които пресират децата си, вкарвайки им комплекси, че не са достатъчно добри. В днешно време има достатъчно хора, които се притесняват да бъдат себе си заради това какво ще кажат хората. Не смятам, че е редно хората да живеят в страх и притеснение заради сексуалността им.
Имаше ли някакво по-специфично отношение към теб от другите деца?
Никога не е имало по-специфично отношение. Предполагам, че в училищните години на всеки един човек е имало подигравки и закачки. Това обаче не е заради факта, че имам различна сексуалност от останалите, а защото децата са просто такива. Когато децата видят нещо различно, те го обосновават и вербализират – не е свързано със самата сексуалност.
С момичета или с момчета предпочиташе да играеш повече като дете?
Имал съм приятели и от двата пола, никога не съм разграничавал хората на момичета и момчета. Имало е хора, с които ми е харесвало да комуникирам и с които не ми е харесвало. Авторът на книгата (всъщност има предвид Борислав Аврамов – б.ред.) може първо да погледне книгата „Псевдонауката“ на Бен Голдейкър, за да разбере разликата между наука и ненаука, вместо да говори неподготвен в публичното пространство. Не бих искал да нападам абсолютно никого с моите твърдения и виждания, но е малко глупаво да обсъждаш хомосексуализма, без да си хомосексуалист. Все едно мъж да казва какво е чувството да раждаш. За всеки има място и време и смятам, че неговото място и време не е било подходящо. 
Можеш ли да се поставиш на мястото на един родител?
Абсолютно мога. Това, че съм хомосексуален, не означава, че нямам старомодни виждания за семейството. Определено бих искал да имам семейство, деца, бялата къща с кучето.
Как и къде си го представяш това?
Представям си го по абсолютно същия начин, по който всеки нормален човек си го представя. Всеки иска да има семейство, да бъде обичан и да се чувства на сигурно място със семейството си. Просто сигурното място с моето семейство ще бъде с мъж, а не с жена.
Детето как си го го представяш да се появи?
Има толкова много методи гей двойка да има деца – изкуствено осеменяване, сурогатни майки, осиновявания.
Имаш ли предпочитания каква сексуална ориентация да има детето или децата ти?
За мен това не е е от значение, аз ще ги подкрепям независимо какви са. Ако са хетеросексуални – супер за тях, ако са хомосексуални – отново супер за тях. Не искам да натоварвам децата ми с неща, които са натоварвали мен, когато съм бил малък. И определено не бих искал да живеят в социум, в който да не се чувстват достатъчно добри. Независимо от тяхната сексуалност аз ще ги обичам безкрайно.
След като можеш да се представиш в ролята на родител и искаш да имаш деца, можеш ли тогава да се поставиш на мястото на един хетеросексуален родител, който освен всички естествени страхове за детето си – дали то ще попадне в лоша среда, дали ще пуши, дали ще пие, дали ще се учи добре – се притеснява и дали детето му няма да стане хомосексуалист? Може ли заради подобни страхове един родител да бъде осъждан и да му бъде натяквано колко е изостанал?
Единственият страх, който родителят може да има, ако детето му е хомосексуалист, е че неговият живот ще бъде по-труден от този на останалите. Независимо че има много гей хора на този свят, те са едва 10-20 % от населението. Преди години червенокосите и левичарите са ги смятали за децата на дявола, а в днешно време това е абсолютно нормално и не ги смятаме за екзотични и странни. Не смятам, че един родител трябва да се страхува за детето си за такова нещо – това зависи от възпитанието и от средата. Определено не мога да говоря от името на родител, защото не съм, но мисля, че един родител трябва да се притеснява дали детето му е щастливо.
В реда на нещата ли е гей общността да казва на хетеросексуалните как да възпитават децата си? Например, да им казва – не четете този наръчник и оставете децата си да бъдат такива, каквито са.
Един родител трябва да предостави информация за абсолютно всичките страни от човешкия живот и да показва хубавото и лошото в целия свят. Изолирането на един човек от дадена тема не го обогатява. Аз съм отраснал в семейство на пушачи (не бих казал, че родителите и брат ми пушат и пият кой знае колко много, предполагам, че е в рамките на нормалното), но аз никога не съм пушил или пил. Независимо, че съм бил в обстановка, в която това е било прието и нормално.
Сравними ли са нещата?
Защо да не са сравними. Пушенето и пиенето са нещо нормално от нашия живот - в годините назад да видиш тийнейджър да пие и пуши е било нещо супер ненормално, а в днешно време колко от тийнейджърите пушат. Но определено това (хомосексуалността – б.ред.) не е нещо за притеснение. Това е част от живота на един човек и той не трябва да бъде хулен и сочен с пръст за подобно нещо.
Николози твърди, че книгата му е базирана на спомени на бивши хомосексуални мъже и жени. Ти бивши познаваш ли?
Не, имам доста гей приятели и познати и никой досега не ми е споделял – хей, знаеш ли, един ден се събудих и вече не съм гей, защото ми правиха електрошокова терапия и съм си потискал истинските нужди.
Ако можеш да смениш пола си, то тогава не можеш ли да смениш ориентацията си?
Смяната на пола и хомосексуализмът са две различни неща. Има хомосексуализъм и хомосексуалност, има и себеприемане в друг пол. Ако един мъж се приема за жена и целият му живот е ориентиран да се чувства в чуждо тяло – това няма общо с хомосексуализма. Това е човек, който има различна полова идентичност.
Гей общността в България, която стои зад организацията на гей парадите и други събития, не поставя искания за разрешаване на гей браковете, за осиновявания на деца, а поставя искания за някакво абстрактно уважение.
То е част от нормалната комуникация между хората. Много хора си комуникират, без да знаят каква е сексуалността на другия. В момента, когато това се разкрива, има отдръпване, защото хората като че ли не са достатъчно осведомени. Хомофобията не е обвързана с това, че някой мрази друг заради нещо. Не вярвам, че на някого му е провален живота, защото друг мъж е гей или друга жена е лесбийка, така че хомофобията не е обоснова спрямо това. Ако хората комуникират по-открито за сексуалността си и това се приема по нормален начин, ако хората са осведомени какво преживяват хомосексуалистите – не би имало объркване и толкова крайни реакции.
Цялото интервю с Диди може да чуете в звуковия файл.
Интервюто с Борислав Аврамов Как родителите да предпазят децата от "болестта хомосексуализъм” може да прочетете и чуете ТУК
