284 г. Диоклециан е обявен за римски император от войниците си. Гай Аврелий Валерий Диоклециан е римски император до 1 май 305 г., когато абдикира.
Диоклециан произхожда от обикновено семейство на илирийци. Постъпва в армията млад, още тогава, след едно предсказание, заживява с мисълта, че е определен да стане император. Било му предсказано че ще стигне до върховната власт, след като убие глиган, затова постоянно ходел на лов.
В армията се издига до командир на преторианците, които го провъзгласяват през 284 г. за император. Получава властта след като убива префекта Апър (на гласки глиган), когото обвинява за смъртта на император Нумериан и собственоръчно го намушква с меч още на войнишкия сбор близо до Никомедия.
Признат за император от легионите на изток, Диоклециан трябвало да се сблъска с брата на Нумериан, император Карин, който все още властва на запад. В битката при река Морава в Мизия, вероятно близо до дн. Белград, Карин е победен и става жертва на собствените си войници, а Диоклециан разширява господството си над цялата империя.
Новият владетел заварва Римската империя в несигурно положение, разединена от въстания, граждански войни, разорена от чужди нашествия и икономически упадък. Осъзнал че само един император не е в състояние да управлява ефективно в трудните условия Диоклециан избира за колега своят съратник Максимиан, на когото дава владението на западните провинции и прозвището Херкулий.
За себе си Диоклециан запазва изтока и позицията на старши съ-император, като възприема названието Йовий. Така той свързва идеологически своя режим с римската религия, придавайки му божествен произход и характер. Правомощията на господаря обединяват функциите на висш главнокомандващ, върховен съдия, единствен законодател, закрилник на църквата и православната вяра.
Обезсиленият Сенат, загубил авторитет през отмиращата епоха на принципат, вече не представлява дори второстепенен фактор в императорската политика, а град Рим фактически престава да играе ролята на столица, изместена от провинциални градове намиращи се по-близо до границите като Трир, Медиолан, Никомедия, Антиохия, Сердика, Тесалоника и други.
1558 г. след смъртта на кралица Мария Тюдор на английския трон застава Елизабет I. Тя е петият и последен монарх от династията на Тюдорите. Дъщеря на крал Хенри VIII и Ан Болейн, тя е принцеса по рождение, но две и половина години след раждането й майка й е екзекутирана по обвинение в държавна измяна и Елизабет е обявена за незаконнородена.
Тя живее дълги години извън двореца и Лондон, като по време на царуването на сестра си, католичката Мери I (известна като Кървавата Мери), е заподозряна в подкрепа на протестантските бунтовници и дори е затворена в Тауър.
Още в първото си обръщение към поданиците, Елизабет обещава да управлява, като се консултира със съветниците си. Наистина, тя се уповава много на група доверени съветници, водени отначало от Уилям Сесил, барон Бъргли, а към края на царуването от неговия син Робърт Сесил. Във вътрешната политика подкрепя създаването на английска протестантска църква, като утвърждава върховенството на монарха над църквата.
Управлението на Елизабет I продължава 44 години и е съпроводено с нарастващо влияние на Англия по целия свят и с разцвет на английската култура. То става известно по-късно като Златен век на Елизабет или Елизабетинска епоха в историята на Англия. По това време пишат драматурзите Уилям Шекспир, Кристофър Марлоу и Бен Джонсън, философът Франсис Бейкън. Мореплавателят Франсис Дрейк става първият англичанин, обиколил света, а Уолтър Роли и Хъмфри Гилбърт поставят началото на английската колонизация на Северна Америка.
1800 г. провежда се първото заседание на Конгреса на САЩ във Вашингтон. Капитолият се нарежда сред най-знаменитите забележителности в американската столица.
Сградата се намира на Капитолийския хълм. Той е съединен с Паметника на Вашингтон и Паметника на Линкълн посредством 1800-метровата Национална алея.
Първият камък за строежа на Капитолия е бил положен от президента Джордж Вашингтон през 1793 г. Няколко поколения архитекти са се грижели за построяването на пищното здание в стил ампир. Още през 1800 г. в недовършената сграда за първи път е заседавал американския Конгрес.
През 1814 г. Капитолия е бил опожарен от англичаните и за възстановяването му са отишли още пет години. В периода 1820-1827 г. най-накрая южното и северното му крило са били съединени и над тях е бил издигнат купол. 30 години по-късно Капитолия бил признат за недостатъчно просторен и започнала работа по разширяването на сградата. При това било решено са се запази оригиналния му стар облик и стил, въз основа на който да бъде достроено зданието. На мястото на досегашния купол бил поставен нов, чугунен, с височина 87 м и тегло над 4000 т.
По настояване на президента Линкълн, желаещ да бъде подчертано единството на американската нация, Капитолия е бил дострояван по времето на Гражданската война, както в северна, така и в южна посока. През 1863 г. бил добавен и последния негов детайл - на купола била поставена 6-метрова статуя, изобразяващи алегорически свободата. От вътрешната си страна купола бил украсен с първата в САЩ фреска, на която бил изобразен „Апотеозът на Вашингтон”, в обкръжението на олимпийските богове.
1855 г. шотландският изследовател на Африка Дейвид Ливингстън открива голям водопад на река Замбези. Той го кръщава на името на британската кралица Виктория. Местното им на водопада било Мози-оа-Туня (на един от местните езици означава гърмящ дим).
Уникалният водопад се намира на около 1000 м надморска височина, между горното и средното течение на река Замбези. Нарушава традиционните представи с това, че водната маса не набира скорост към ръба, а от ленива река равнината се превръща за миг в бучаща стихия. Това е началото на каньона, първите 1700 м от които са заети от Виктория. Другата особеност е липсата на езеро, което да поема над 500-те милиона литра вода, падащи всяка минута.
Ливингстън е един от първите бели, прекосили Африка в опит за прокарване на търговски пътища през Черния континент. Той пропагандира и идеята за създаване на трайни християнски мисии в централната част на Африка, които да налагат британските интереси. Според него ключът към успеха се крие в плаването по река Замбези.
За целта организира голяма експедиция, която продължава от 1858 г. до 1864 г., но тя не постига успех, тъй като се оказва, че по реката има твърде много бързеи. Въпреки това Ливингстън продължава пътуванията си и през 1866 г. се озовава в Занзибар и Танганайка в търсене на изворите на река Нил.
До края на живота си той изучава тази част от Африка и умира от малария и дизентерия през 1873 г. на южните брегове на езеро Бангвеули.
Виктория и площта около водопада е включена в два национални парка - „Гърмящият дим” в Замбия и „Виктория фолс” в Зимбабве. Той е част от списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Водопадът е също едно от Седемте природни чудеса на света.
1939 г. девет студенти от Университета на Прага, влключително лидерът на протеста Ян Оплетал, са убити от нацистките окупатори. Хитлеристки части в окупираната Чехословакия атакуват протестиращи студенти от Карловия университет в Прага. Над 1200 са изпратени в концентрационни лагери.
На същата дата студенти от Политехниката на Атина започват протест срещу военната хунта през 1973 г. Техният протест е смазан, а армията влиза с танкове в университета. В чест на този протест денят е официален празник в Гърция и се отбелязва като Ден на гръцките студенти. Пак на тази дата през 1989 г. отбелязването на деня с демонстрация в Прага дава началото на Нежната революция. Поради тази причина денят се чества в Чехия и Словакия и като Ден на борбата за свобода и демокрация.
1941 г. отбелязва се Международният ден на студентите. Датата е избрана от Международния студентски съвет в Лондон, където се е състояло първото честване в знак на почит към смъртта на чешкия студент Ян Оплетал и други деветима студенти през 1939 г.
1948 г. крайцерът „Аврора” е изведен от експлоатация. Същата година е обявен за паметник на революцията и превърнат в музей.
Зачислен е в списъка на флотата на 6 април 1897 г. Пуснат е тържествено на вода на 24 май 1900 г. по личната команда на император Николай II. Артилерийският крайцер първи ранг е бил в състава на бойния флот на Русия и СССР от 1903 до 1948 г. Крайцерът взима участие в Първата световна война. На 7 ноември 1917 г. оръдията му дават сигнал за щурма на Зимния дворец в Санкт Петербург.
Регистриран е в Министерството на културата като обект на културното наследство на Русия от федерално значение. Крайцерът в Санкт Петербург е един от основните символи на болшевишкия преврат от 1917 г.
От 1957 г. той има статут на кораб-музей. Закотвен е на вечна стоянка пред Зимния дворец. Образът на крайцера заема централно място в съветския орден „Октомврийска революция”. Изобразен е също в съветски пощенски марки и юбилейна монета, посветени са му филми, музика и стихове.
След прогниване на долната част на корпуса крайцерът е отправен на ремонт в Кронщат на 18 август 1984 г. Корпусът му е подменен, строи се фактически нов кораб, използвайки само малко добре запазени елементи от оригиналния съд. Корабът е докаран до вечната стоянка на легендарната „Аврора” за 70-годишнината на Октомврийската революция (1987).
1950 г. Тензин Гятсо - 14-ият Далай Лама, е ръкоположен за държавен глава на Тибет.
Тензин Гяцо (Джетсун Джамфел Нгаванг Лобсанг Йеше Тензин Гяцо) e роден на 6 юли 1935 г. в малкото селце Такцер в Североизточен Тибет и получил името Лхамо Дхондруб. През 1909 г. Далай Лама XIII посещава селцето Такцер и остава силно впечатлен от красотата на природата и изказва желание да се върне отново там някога.
През 1937 г. след смъртта на Далай Лама XIII Тубтен Гяцо в селото пристига група лами, които търсят неговото превъплъщение. След съответен изпит двегодишният Ламо Дондруп e признат за въплъщение на своя предшественик.
Далай Лама е обучаван по традиционната тибетска образователна система. Той има двама официални наставника - Линг Ринпоче и Триджанг Ринпоче. В програмата му на обучение са включени „петте големи науки”: логика, тибетско изкуство и култура, санскрит, медицина, будистка философия) и „петте малки науки”: поезия, музика и драматично изкуство, астрология и словесност.
През 1949 г. комунистите на власт в Китай отхвърлят независимостта на Тибет и изпращат свои военни и идеологически части, за да освободят населението на робството на теокрацията. През 1950 г. 15-годишният настоящ Далай Лама става глава на правителството. През следващите девет години, той търси мирно решение на кризата, но е принуден да потърси убежище в Индия, където в Дхармасала установява тибетско правителството в изгнание.
От изгнание Далай Лама Тензин Гяцо изобличава политиката на Китай и воюва последователно и неуморно, но с мирни средства за връщането на автономията на Тибет. На 9 март 1961 г. той отправя апел към Обединените Нации в полза на възстановяването на независимостта на Тибет. Дън Сяопин през 1979 г. заявява, че освен независимостта всичко друго може да бъде обсъдено. От тогава Далай Лама настоява не за независимост, а за реална автономия на Тибет, като се позовава на китайската конституция.
Делото на 14-тия Далай Лама Тензин Гяцо за освобождаване по мирен път на Тибет се подкрепя от многобройни политици, видни личности и институции по цял свят.
1953 г. след смъртта на Сталин и поставянето на балсамираното му тяло в Мавзолея на Ленин в Москва, сградата е открита като Мавзолей на Ленин и Сталин.
Първоначално мавзолеят е построен от дърво във формата на куб само за шест дни след смъртта на Владимир Ленин за неговото погребение. В сегашния си вид - от железобетон, с тухлени стени и облицовка от гранит, мрамор, лабрадор и порфир, е построен през 1929-1930 г.
От построяването му мавзолеят е използван като трибуна, на която се появявали ръководителите на Съветската държава и са наблюдавали тържества, шествия и паради на Червения площад. До октомври 1993 г. на входа на мавзолея е бил Пост №1 на почетния караул, сменящ се всеки час по камбанения сигнал на Кремълските куранти.
1970 г. СССР приземява на Луната „Луноход 1”. Това е първият апарат с дистанционно управление, достигнал повърхността на друго космическо тяло.
„Луноход 1” е първият от два спускаеми апарата, изпратени с цел изследване на нейната повърхност по програма „Луноход”. Космическият апарат, доставил апарата на повърхността на Луната, е „Луна 17”.
Апаратът е изстрелян на 10 ноември в 14.44 ч. (по Гринуич). „Луна 17” е изведен от паркова околоземна орбита към Луната и влиза в окололунна орбита на 15 ноември 1970 г. Осъществено е меко кацане в района на Морето на дъждовете на 17 ноември.
Основният отсек на апарата има цилиндрична форма, покрит е с голям изпъкнал капак. Висок е 1,35 м, с дължина от 2,15 м. Отсекът има осем колела с електродвигатели с независимо захранване. В горната част на корпуса е монтирана конична антена, винтова антена с насочено излъчване, четири телевизионни камери и устройства за измерване на различни характеристики на лунната почва. Оборудването включва още рентгенов спектрометър, рентгенов телескоп, детектори на космически лъчи и лазерна установка.
„Луноход 1” функционира в продължение на 11 лунни дни (10,5 земни месеца) вместо първоначално предвидения срок от три лунни дни. Официалната дата на прекратяване на мисията е 4 октомври 1971 г.
1991 г. Събранието на Република Македония гласува първата конституция на суверена и независима Република Македония. На 8 септември с.г. в бившата югославска република е проведен референдум и над 95% от гласувалите се обявяват за създаването на отделна държава. Преди това - на 25 януари, македонският парламент приема Декларация за независимост.
Формално независимостта е обявена на 18 септември 1991 г., когато парламентът приема Декларация. Новата Конституция на Република Македония е приета на 17 ноември.
Част от албанската етническа общност отказа участие в референдума и подкрепа за новата конституция на младата държава. Десет години по-късно албанците подкрепиха конституционните промени, които бяха постигнати след въоръжения конфликт от пролетта на същата година.
България бе първата държава, която призна независимостта на Македония. Последваха Турция, Словения, Хърватия, Русия и Босна и Херцеговина. На 8 април 1993 г. Общото събрание на ООН прие Македония като 181-вия пълноправен член на световната организация.
2003 г. започва мандатът на холивудския актьор Арнолд Шварценегер като губернатор на Калифорния.
Губернаторът на Калифорния е най-висшият пост на изпълнителната власт в щатското правителство, чийто задължения включват ежегодната реч за състоянието на щата, внасянето на щатския бюджет и следене за спазването на щатските закони.
Службата на Губернаторът на Калифорния е създадена през 1849 г. преди Калифорния да стане щат на САЩ, когато е била част от Мексико.
Актьорът Арнолд Шварценегер, като кандидат на Републиканската партия, е избран за губернатор на щата след предсрочни избори на 7 октомври 2003 г. с мандат до 8 януари 2007 г. мандатът му започва на 17 ноември с.г.
На редовни избори на 7 ноември 2006 г., Арнолд Шварценегер е преизбран отново за поста.
