Област Разград продължава да е сред петте административни региона в страната, които са графата „много лошо социално-икономическо състояние”. Това сочи най-актуалното проучване на Института за пазарна икономика „Регионални профили: Показатели за развитие 2013”. Неочаквано обаче оптимизъм личи в отговорите на предприемачите в региона относно бъдещите инвестиции и перспективи пред бизнеса. Всяка трета анкетирана фирма (33,4%) смята, че инвестициите ще се увеличат през следващите 12 месеца (юни 2014 – май 2015) г.), а 41,7% смятат, че приходите на фирмите им ще нараснат. Родните предприемачи обаче не смятат да наемат нова работна ръка.
Като „добро“ изследването на ИПИ определя състоянието по критерии „Данъци и администрация“ и „Околна среда“, „средно“ е в „Инфраструктура“, „незадоволително в „Демография“, „Образование“ и „Социална среда“, а „слабо“ – в „Икономика“ и „Здравеопазване“.
Ето дългият вариант на анализа на ИПИ за област Разград:
„Област Разград понесе сериозни негативи от световната финансова и икономическа криза, но през 2010 г. започна да се възстановява, при това с по-бързи темпове от средните за страната. Структурата на икономиката продължава да се отличава от общата за страната, като земеделието играе значителна роля за местната икономика, сравнено с повечето области в страната. Област Разград е една от областите с най-много изплатени европейски средства на общините като бенефициенти по оперативните програми, но високата безработица и ниската заетост остават предизвикателство. Областта се отличава с това, че 100% от пътищата първи клас са в добро състояние, въпреки че качеството на настилката на пътищата от втори и трети клас не е класифицирано като добро. В сферата на образованието могат да се отбележат ниските оценки на учениците на матурите и сравнително малкият дял на лицата с висше образование. Сериозен проблем в областта на здравеопазването е острият недостиг на кадри.
Брутният вътрешен продукт на човек на населението в област Разград през 2011 г. е 6307 лева. След първоначалния икономически спад през 2009 г. областта започва да излиза от негативите на кризата и БВП отново започва да расте. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи също нарастват, достигайки 1363 лв. на човек от населението през 2012 г. при 2614 лв. на човек средно за страната. След като до 2010 г. чуждестранните преки инвестиции (ЧПИ) се увеличават, през 2011 г. се наблюдава лек отлив на инвестиции. През 2012 г. отново има по-висока инвестиционна активност и ЧПИ в предприятията от нефинансовия сектор в област Разград достигат 2017,9 евро на човек с натрупване към края на годината (за страната този показател е 3005 евро/човек). Структурата на икономиката се отличава значително от тази в страната. Услугите създават по-малко от половината от брутната добавена стойност в областта през 2011 г. (48,2%), индустрията – около една трета (32,8%), а аграрният сектор – 18,9%. Безработицата в областта продължава да бъде предизвикателство. През 2013 г. единствено в областите Силистра и Шумен безработицата е по-висока. Средногодишният коефициент на безработица на населението на 15 и повече навършени години в област Разград е 20,7% при 12,9% средно за страната. Коефициентът на заетост също показва проблемите на трудовия пазар в областта – за 2013 г. той е 39,9% (при 46,9% за страната). Притеснително е, че докато на национално ниво заетостта бавно се повишава през последната година, тази в област Разград продължава да спада. 2013 г. е изключително добра година по отношение на изплатените средства по оперативни програми към общините в област Разград. Към 31 януари 2014 г. като бенефициенти на европейски средства общините в областта са получили 558,1 лв. на човек, което е доста по-високо от средното за страната – 379,8 лв./човек. Това поставя област Разград на шесто място в страната по най-много изплатени средства на общините като бенефициенти по оперативните програми към началото на 2014 година. Най-добре се представят общините Лозница (1758,5 лв. на човек, или общо 16 млн. лв.) и Кубрат (1094,5 лв. на човек, или общо 20 млн. лв.).
Оценката на област Разград в категорията „Данъци и администрация” е добра. Работата на областната и общинската администрация според бизнеса е на средно ниво – 3,3 (по скала от 1 до 5), което е малко над средното за страната (3,1 през 2014 година). Бизнесът оценява по-високо в сравнение с другите области отзивчивостта, бързото обслужване и квалификацията на служителите, както и ясните изисквания при работата с администрацията. Нивото на корупция и качеството на предоставяните електронни услуги също са оценени по-добре от средното за страната. Всяка трета анкетирана фирма (33,4%) смята, че инвестициите ще се увеличат през следващите 12 месеца (юни 2014 – май 2015) г.), а 41,7% смятат, че приходите на фирмите им ще нараснат. Очакванията на фирмите по отношение на заетите в тях обаче са по-малко оптимистични. Докато средно за страната 30% от анкетираните предвиждат увеличение на заетите в следващите 12 месеца, този процент за област Разград е далеч по-скромен - 8,4%. Размерите на местните данъци и такси са около средните стойности за страната.Оценката за прозрачност на органите на местното самоуправление на неправителствената организация „Програма достъп до информация” за област Разград е 47,3 от максимум 82,4 точки. Все пак този резултат е над средния за страната от 44,1 точки.
Гъстотата на пътната мрежа в област Разград е малко над средната за страната, въпреки че делът на пътищата, чиято настилка е в добро състояние, е по-нисък – 34,5%, при 39,6% средно. По-ниското качество на пътната настилка се дължи на недоброто състояние на пътищата от втори и особено на тези от трети клас, докато всички пътища от I клас (общо 56,2 км) са с добро състояние на настилката. Трябва да се отбележи, че това е единствената област в България със 100% добро състояние на пътищата от първи клас. Относителният дял на домакинствата с достъп до интернет е 51,2%, а относителният дял на лицата на възраст между 16 и 74 години, използвали интернет през последните 12 месеца, е 51,5%. Средните стойности за страната са по-високи: съответно 53,7% и 56,2%.
Състоянието на демографската ситуация в област Разград е оценено като незадоволително. Причините за негативното състояние са ниският дял на градското население (47,2% при 73% общо за страната) и съответно по-малката гъстота на населението (917,2 души на кв. км в населените места при 1578,2 души/кв. км средно за страната), както и бързото намаляване на населението. За периода 2000-2013 г. населението в областта е намаляло с над една четвърт, или над 40 хиляди души. Коефициентът на естествен прираст е -7‰ при средно за страната -5,2‰, а коефициентът на механичен прираст е -5,9‰. Все пак през последните три години се наблюдава забавяне на намаляването на населението в областта.
Област Разград продължава да е под средното ниво за страната по отношение на коефициентите на възрастова зависимост, въпреки че през последните години показателите се влошават в унисон със застаряването на населението в цялата страна. Коефициентът на демографско заместване (съотношението на населението на възраст 15-19 г. към това на възраст 60-64 г.) показва значително по-добър резултат спрямо този за страната – съответно 69,8% и 55,6%. Това означава, че всеки 100 души, които ще напуснат пазара на труда през следващите няколко години, ще бъдат заместени от 70 младежи. По този показател област Разград се нарежда на четвъртото най-добро място в страната след Сливен, Търговище и Пазарджик.
Оценката на категорията „Образование” в област Разград я определя на незадоволително ниво. Въпреки че нетният коефициент на записване на населението в V-VIII клас е 86% и е над средния за страната от 79,7%, относителният дял на отпадналите от основното и средното образование е 3,3% при средни стойности за страната 2,3%. Оценките на учениците също отреждат ниски места на областта спрямо средното за страната. През 2014 г. слабите оценки по български и литература са най-много именно в област Разград – 10,8% от оценките са под среден 3, докато делът им в другите области е 4,8%. Средният успех от матурите по български и литература за страната е 4,3, а в област Разград – 3,9. В България 25,6% от хората на възраст 25-64 г. са с висше образование, докато в област Разград завършено висше образование има едва 13,7% от населението. Това отрежда последното място на областта по този показател. През годините като цяло не се забелязва подобрение на тези индикатори. Положителни са оценките за броя на преподавателите в основното и средното образование (77 на 1000 ученици при 72 средно за страната) и броя на населението на едно училище (1927 души при 2848 души средно за страната).
Ниската оценка на област Разград в категорията „Здравеопазване” е обусловена от острия недостиг на медицински персонал в областта. Докато в страната броят на населението на един общопрактикуващ лекар е 1589 души, в Разград е 2528 души. Това е най-сериозният недостиг на общопрактикуващи лекари в България. При специалистите картината потвърждава проблемът с липсата на кадри. Един специалист по „Вътрешни болести” в област Разград се грижи за 7586 души (при 5775 души средно), а специалист по „Кардиология” – за 20 230 души (при 5945 средно). Анкетните карти показват, че на 36,5% от анкетираните на област Разград им се е наложило да пътуват извън областта, за да получат здравни услуги. Като основна причина за това (60,2%) гражданите са посочили именно липсата на специалисти в областта.
Състоянието на околната среда може да се окачестви като добро в сравнение с общото за страната. Емисиите на въглероден двуокис в атмосферата са 39 т/кв. км при средно за страната от 346,3 т/кв. км през 2012 година. В плана за развитие на Северен централен район като замърсители на въздуха в област Разград са посочени и неорганизираните депа за битови отпадъци в селата.
Продължава да е малък делът на населението с достъп до канализация, свързано с пречиствателни станции за отпадъчни води – 41,9%, и делът на населението в селища с обществена канализация – 41,9%. За сравнение стойностите на тези два показателя средно за страната са съответно 56,1% и 74,3%. Нещо повече – Разградска област е областта с най-нисък достъп на населението до обществена канализация. През 2010 г. цялото население на област Разград вече е водоснабдено. В периода 2005-2009 г. делът на обслужваното население от системи за организирано сметосъбиране се увеличава от 62,7% до 100%.”
