Увеличение от близо 279 милиона лева в разходите на държавата за тази година е заложено в извънредно гласувания от правителството проект за актуализация на бюджет 2014. Най-много допълнителни средства се насочват към системата на МВР - близо 126 милиона лева, а най-скромен е ръстът на разходите в Министерството на външните работи - 3 милиона лева.
Размерът на общия дефицит достига 3.7 процента от брутния вътрешен продукт, което излага страната ни на риск от стартиране на процедура за свръхдефицит, но правителството поема този риск, за да се разплати с бизнеса, обясни финансовият министър Владислав Горанов.
Законопроектът предвижда още отпускане на заем до 2 милиарда лева на Фонда за гарантиране на влоговете, за да бъде решена кризата с КТБ.
Пари за допълнителни разходи получават социалното министерство - 50 милиона за социални плащания, Държавният фонд „Земеделие" - 70 милиона за болестта „син език" и доплащанията на животновъдите, здравното министерство - 24 милиона за неотложни дейности, с възможност за освобождаване на още около 22 милиона от резерва на ведомството, а за поддържане на пътищата регионалното министерство получава 13 милиона лева.
Министър Горанов обясни, че има натиск върху правителството за вместване в бюджетен дефицит от 3 процента, но това означава неразплащане с бизнеса и прехвърляне на дефицита в 2015-та година: „За това осъзнаваме, че е възможно да бъде стартирана процедура срещу България за свръхдефицит. Ние ще обясним на нашите колеги в Брюксел какво се е породило и ще предприемем необходимите стъпки максимално бързо националните публични финанси да бъдат вкарани в рамката на трите процента, което договорът за функциониране на ЕС изисква".
Горанов акцентира върху нужните спешни реформи в сферите с непропорционално растящи разходи, каквато е здравеопазването: „28 нови болници чакат да бъдат лицензирани. Построени, готови и чакат да се окачат на здравната каса. Не искам да свалям нивото на комуникацията, но за мен болниците са като фотоволтаиците - гарантирано някой плаща, всеки строи и се връзва в системата и после някой трябва да плати сметката. Трябва здравна карта, преценка на реалните потребности от медицински грижи и овладяване на харчовете в системата".
Във връзка с временното изчерпване на ресурса от Фонда за гарантиране на влоговете, заради КТБ, Горанов посочи, че не е подходящо да се увеличава размерът на вноската, която банките правят за захранването му. Колкото до изплащането на средства от него, това ще става чрез повече от една банка и след решение на правителството.
За вложителите, които са използвали преференциална лихва, и смятат, че намаляването й през лятото ги прави обезпечени от Фонда, се въвежда нов законов текст.
„Преценката по отношение на това кои лица имат право и дали те са ползвали преференциална лихва се насочва към датата на квестурата, а не към датата на отнемане на лиценза", заяви Горанов.
Законопроектът вече е внесен в парламента.
