Едно много разпространено по света хоби - отглеждането на мравки в домашни условия, бавно си пробива път и у нас през последните години. Ако мирмекологията (наука за мравките) е широко практикувана в страни като Германия, Франция, Англия, Русия, Канада и САЩ, колекционерите на мравки в България са по-малко от 200 души.
Един от тях е 17-годишният ученик от Пловдив Игнат Георгиев. "Интересувам се от мравките още от съвсем малък. Обичах да ги наблюдавам как събират храна, с годините започнах да ги разпознавам - коя е царица и коя не и как създават колонии", разказа Игнат. Намира мравките за домашната мравеферма в природата, тъй като в България няма откъде да се купят. "Чакам пролетта и лятото, и когато излязат цариците-майки ги събирам и те си снасят яйца", казва младежът. Неговите мравки живеят в аквариум с почва и той им пуска отгоре храна - хляб, насекоми, семки, сладко, мед.
Един от първите българи, които започват да се занимават с необичайното хоби, е 27-годишният Ясен Добрев - инженер, който в момента прави докторантура в катедра по радиоелектроника в Германия. Ясен се запалва по колекционирането на мравки през 2006 г. като тийнейджър. Идея му дава телевизионният герой Алф, който си има мравеферма. Ясен търси информация по интернет и опитва да отглежда мравки в буркан, но първите му стъпки в това занимание не са особено успешни. Заради оскъдните данни за мирмекологията в глобалната мрежа, той решава сам да създаде сайт за български колекционери, който нарича www.antday.com.
Свързва се с любители на мравките от чужбина и постепенно събира ценна информация - за нова колония от мравки, за кастите при тях, за годишните цикли, за комуникацията и видовете мравки. Постепенно пълни сайта с полезна информация - как да се създаде нова колония или как да се направи от гипс мравеферма. Постепенно Ясен събира още знания за мравките - благодарение на мирмеколожката в БАН д-р Вера Антонова и колегата й д-р Ерхард Девес от Германия. С него младият българин пътува, за да изследват заедно мравките в различни области. Оказва се, че по света са познати близо 17 000 вида, а в България те са 163, каза Ясен Добрев.
Тъй като у нас няма специализирани магазини за колекционерите на мравки, любителите на мирмекологията трябва сами трябва да си направят мравеферма. Тя трябва да е изработена така, че да хареса на мравките и те да си свият гнездо в нея. В същото време, трябва да дава възможност за наблюдение. Класическата мравеферма се прави от тънка кутия със стъклени стени. Пълни се със смес от пръст и пясък, което е естествената среда на мравките и те сами копаят вътре камери и тунели. Може да се използва и тухла от Ytong, в която колекционерът сам да изкопае тунели. Покрива се със стъкло, но недостатъкът е, че не е подходяща за дребните видове мравки.
Една от най-лесните за изработка мравеферми се прави от гипс, който може да се излее във всякаква форма и размер. Друг вариант е мравките да се поставят в терариум, наполовина пълен с пръст, или пък в корк или фазер да се издълбаят тунели и съоръжението да се покрие със стъкло.
В момента Ясен има пет колонии от около 1000 мравки. Макар че първоначално сам е направил мравефермата си, младият инженер сега възнамерява да автоматизира поддържането на постоянна температура и влажност в нея. Друго въведение е интегрираното отопление и електрическата ограда, която не позволява на мравките да избягат. Обикновено "охраната" им става чрез обграждане с воден ров, казва Ясен.
Малко известен факт е, че преди създаването на нова колония, мравките имат сватбен полет. Целта е мъжките да оплодят женските и да започне заселването на нови територии. Полетите на мравките от един вид са по едно и също време, за да може да се смесят гените. Тези от различни видове летят по различно време, за да се предотвратят междувидовите кръстоски.
Иначе яйцата не могат да се излюпят. По време на сватбения полет една принцеса, както се наричат младите женски, бива оплодена от десетки мъжки. По този начин тя си осигурява доживотен запас от сперматозоиди, съхранявани в т. нар. сперматека. Мъжките след оплождането умират, а принцесата вече се превръща в царица, като с помощта на задните си крачета откъсва крилата си или ги отчупва чрез търкане в камък.
Създаването на нова колония става като царицата остава при люпилото си и храни мравките с хранителните си резерви, или пък излиза многократно навън, за да търси храна. Комуникацията при мравките се осъществява чрез антените, чрез миризмите и феромоните. Когато мравка намери много храна, която не може сама да пренесе, тя оставя следа от феромони до вътрешността на мравуняка. Така другите мравки следват дирята и намират храната. Мравките от всяка колония отделят различни феромони, а при среща се разпознават една друга, изследвайки се чрез антените си, разказват колекционерите на мравки. У нас те обикновено са тийнейджъри и млади хора.
Най-много последователи на екзотичното хоби в България има в София, Пловдив и Варна.
Източник: БТА
