Истинският чай е направен от някой, който го е грижа за теб... с леки джинджифилови нотки, поднесен с усмивка, любов и споделеност. Точно така ще ухае чаят в социалната чайна на Варна. Инициатор на тази чудесна идея са две момичета, които мечтаят да променят безразличието, което често изпитваме към онези с по-малко възможности от нас.
Представяме ви Мая Донева и Стояна Стоева, финалисти в социално-отговорната инициатива „Game Changers - Промяната", която си поставя за цел да подобри живота на децата, като открива и подпомага мотивирани социални предприемачи да осъществят своите идеи на практика. Двете момичета смятат, че истинският подарък за децата е когато им подариш внимание, дариш им частица от времето си, поднесеш им чай, с любов, грижа и внимание.
Представяме ви Мая и Стояна. А ако искате да ги подкрепите и да се запознаете и с останалите финалисти, посетете страницата на инициативата.
1. Кои са Мая и Стояна
Мая: Завършила съм журналистика и в момента уча МВА в International University College във Варна. Живяла съм около година и половина в Чехия и Полша като студентка и съм посетила над 15 страни, най-вече пътувайки на стоп или по доброволчески проекти. Работя като обучител за младежки, образователни и културни проекти от 7 години, като в последните три работя и като част от екипа на Варна - кандидат за Европейска младежка столица. Имам две чудесни деца - на 2 (Аделина) и 3 години Симеон) и прекрасен и всеотдаен мъж Тихомир, които ме подкрепят в работа ми, пътуват с мен, дават ми идеи и най-вече сила. Те са една от причините да искам да променя света - виждайки колко е обикновен света за едно дете, няма как да не опиташ да го запазиш такъв и за възрастните .
Стояна: Завършила съм философия в Софийския университет. Работила съм в неправителствени организации, издателство, агенция за пазарни изследвания като изследовател, преводач на свободна практика, консултант на проекти. Доброволец. Имам емигрантски опит. Свирила съм на пиано, за съжаление не достатъчно Имам семейство и дъщеря на 3 години и половина - Вихра. Обичам да пътувам винаги, когато мога.
2. Защо социална чайна/кафе и като цяло, откъде ви хрумна тази идея?
Мая: Странното е, че идеята ни е хрумнала независимо една от друга. Чайна, защото се асоциира с време, спокойствие и хармония - нещо, което отчаяно търсят всички забързани хора. Чайна, защото все повече и повече аз, моето семейство, моите приятели, техните приятели и т.н, нямаме място, което да наречем „нашето място" във Варна. Чайна и защото пиенето на чай е тайнство, носещо доверие, споделяне и усещания, за които все повече сме изтръпнали.
Стояна: Защото обичам чай И кафе. Преди повече от 10 години с една приятелка си представяхме как ще си направим чайна някой ден. Тогава тези места в България се срещаха много рядко. Представяхме си уют и миризма на чай и домашни сладки. После години по-късно, когато се срещнахме с Мая и се случи приключението „Розови очила", се оказа, че това е нещо, което всеки си е представял по някакъв начин. Беше лесно. Още по-лесно е, когато нямаш подобно място наоколо. Тогава си го представяш. Място, в което да се срещаш с приятели, на което да провеждаш работни срещи или да споделиш събитие - музика, книга, представяне.
3. Според вас, по-лесна ли е интеграцията, когато човек се намира в неформална обстановка тип заведение?
Мая: Да се интегрираш някъде означава, че ти не си от това някъде, а от другаде, или от никъде. Децата от институции не са от нашите градове или села - те са си от институции и това е много тъжен и видим факт. Дали е лесно - със сигурност не е лесно, но е възможно.
Стояна: Разбира се. Затова след официалната среща или конференция, обикновено се организират коктейли и вечери.
4. Какво ще се случва във вашата чайна?
Мая: На кратко казано - събития. Литературни вечери, дни на Испания, седмици на Азия, вечери на акустичната китара, изложби, дискусии и събирания на хора по интереси в креативни лаборатории: например, младите инженери, опитните архитекти и учещите ИТ-та. Чайната ще бъде леко и ненатрапчиво място за контакти.
Стояна: Извън правенето на кафе и чай, това ще бъде място за различни събития - организирани и неформални. За музика, прожекция, представяне на книги, тематични събития, игри. Място за учене - на младежите, които работят там и провеждане на срещи с по-малките от институциите. Отворено за всякакви добри идеи, които можем да случим или да подкрепим.
5. На какво искате да научите децата, които ще работят в нея?
Мая: Децата ще участват в менторската програма от 15-годишни, а младежите, които ще работят в чайната, ще са над 18 години. Всеки един от тях ще има нужда от личен подход и отношение. Работата в чайната е социален трамплин към по-добра среда, по-добра работа, повече увереност и повече доверие към хората. Менторската програма ще съдържа модули както за чисто практически неща като „отговорности и задължения на работа", така и модули за симулационни игри за умения за учене, игри за екипност и упражнения за емоционална интелигентност.
Стояна: В нея ще работят млади хора, които излизат от институции. Там ще имат възможността да приложат на практика наученото в рамките на менторската програма. Но преди всичко - самоуважение, уважение към другите, чувствителност, смелост - да мечтаят, да се борят и да отстояват себе си. Включително чрез съвсем практически неща.
6. Знаете ли дали в други държави, западноевропейските, например, има подобен тип „социални заведения"?
Мая: Този модел има много приятели из целия свят. Комбинация „бизнес с кауза" се приема добре и от институциите, и от бизнеса, и от обществото. В свят, в който социалните процеси са много динамични, социалните заведения са медиатор между различни хора, култури и субкултури. В нашия контекст чайната подхожда към проблеми за социалното включване, които се случват и в Германия, и във Великобритания, и в САЩ. Дали групата са бежанци, имигранти, деца без родители или възрастни без работа, социалните заведения дават нов вид решение за проблеми, които институциите са доказали, че трудно решават.
Стояна: Съществуват много подобни примери в различни страни. В Европа - Холандия, Англия, Шотландия, насочени както към хора от уязвими групи, в това число такива със специални нужди, така и към такива, които просто имат нужда от временна подкрепа. Те се различават по методология и организация, но в крайна сметка си приличат по това, че дават възможност на хората да участват пълноценно в различни ежедневни дейности, които събират хората на едно място, за да прекарват времето си заедно и да се чувстват добре. Пазаруването в магазин или сядането в кафе или ресторант може би не е нещо, на което ежедневно отдаваме някакво внимание, но всъщност това може да бъде чудесен повод за социализиране в положителен смисъл - било то ползването или доставянето на дадената услуга.
7. Разкажете ни повече за вашата доброволческа група „Розови очила"? С какво се занимава тя и как помагате на децата в нея?
Мая: „Розови очила" е отговор на Коледната благотворителност. Питал ли си се какво става с децата от институции след Коледа? Когато се раздадат торбите с плюшени мечоци и шоколади? Започва очакването на следващата Коледа. Няколко приятели от Варна си споделихме, че искаме да организираме група от хора, които да споделят времето си с децата от институции. Да не носят подаръци, а да подаряват времето си, да мислят устойчиво и да не бъдат „еднократни посетители", а да станат каки и батковци, които ги е грижа. Вече три години успяваме да поддържаме сплотена и загрижена група от момичета и момчета, които всеки четвъртък прекарват по два часа, рисувайки комикси, правейки оригами, играейки футбол или гледайки филми. Искаме да направим „Розови очила" и в други градове, защото моделът ни работи и сме готови да го споделим с всеки, които има желание да работи по него.
Стояна: Доброволческата група съществува от 3 години. Аз самата съм в нея втора година. Работим с деца от институции социални услуги. Това са деца от непълноценна семейна среда. Липсата на адекватно внимание, занимания и дори агресията не са им чужди. Правим ежеседмични ателиета, често пъти диктувани от собствените им интереси и нагласи. Миналата година, например, имахме поредица от занимания, които имаха за цел да запознаят децата с различни професии. Хора, които ги упражняват, им разказваха и им даваха възможност да опитат нещата, които правят. Една от нашите доброволки, която е сладкар и има собствен цех в дома си, беше организирала едно от занятията. Никога няма да забравя заряда в очите на децата и ентусиазма, който изпитваха от нещо толкова обикновено като месенето на тесто, правенето на сладки и украсяването. В техния живот липсват тези малки ежедневни неща, които ние останалите правим с децата си. Съвместното правене на неща задава различно ниво на общуване. Както е с всеки човек.
