Как вампирите са толкова стилни, щом нямат отражение в огледалото?
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
Вампирите или упирите, омпирите са същества от славянската митология. Те стават популярни на Запад сравнително късно. В оригиналeн вариант, по нашите земи, упирът е немъртъв или по-скоро съживен труп, който има някакъв проблем с умирането, поради душевните терзания или някакви чисто технически причини. И за да поддържа живота си на умрял, трябва да пие кръв. Последният проблем на упира е дали е елегантен и вчесан. Сигурно е имало вежливи, добре изглеждащи упири, но славянската традиция не се интересува от тях. Вампирът е страшно същество и за да не вампирясва трупът са били извършвани различни ритуали, като отрязване на главата, кол в сърцето и все такива весели практики. Историята с упирите и изобщо с немъртвите същества във вярванията е любопитна.
Упирите имат прабългарски корен в славянските вярвания, но ние сега няма да се впускаме в тези подробности. Понятието вампир влиза в западните езици през Австро-Унгария и по-точно населените със сърби северни региони, после стига до Германия, а оттам и до Англия. Защо западняците нямат такива същества? Защото църквата там преследва подобен народен паганизъм и не допуска концепция за немъртви. В някои вярвания, не във всички, но в някои, вампирът няма сянка или отражение в огледалото, за да се илюстрира по този начин липсата на душа. Обаче на истинския вампир не му пука особено за външния му вид и изобщо не му е до оглеждане в огледала.
Литературният вампир обаче е друга работа. Появата е в средата на XVІІІ век, но бумът е в началото на XІX, когато се наблюдава истинско нашествие на вампири в литературата. Ако ви прави впечатление, това съвпада с романтизма. Душата е подвластна на красотата и най-вече на любовта. А вампирите нямат душа, следователно са я загубили. Как? От любов. Ето защо вампирът в западната традиция става всъщност синоним на неосъществилия любовта си, лутащия се, търсещия се съпричастност. Да не говорим, че веднъж гарантирано му това право плюс традиционно екзотичен произход, вампирът има позволение да практикува повече заместители на любов, тоест секс. И постепенно от страховито чудовище в народните вярвания, вампирът се превръща в евфемизъм за секс в литературата. Нещо повече. Вече сме споменавали за мотива за лесбийките вампири. Това е в романа „Кармила" на Джоузеф Шеридан Ле Фаню. Как иначе да пишеш за еднополов секс през 1872 година? Вампири ли са обаче героите? Може.
И така, какво имаме? Екзотичен произход, любовни търсения, липса на душа, пиене на кръв, което е всъщност обмен на телесни течности. Е как тогава в тази мрачна, но романтична обстановка вампирът ще е грозен? Невъзможно е. Той винаги е сексуално атрактивен, макар и страшен. Фройд има много интересни разсъждения за Дракула в тази посока, но да не се отплесваме. Това е причината западният вампир, за разлика от източния, да е елегантен. Понеже е елегантен, значи е богат. А пък щом е богат, значи има слуги, които се грижат за външния му вид, нищо че той не може да се види в огледалото и най-вероятно му е изключително трудно да си измие зъбите преди лягане или след ставане, или когато вампирите си мият зъбите.
Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
