1653 г. в Русия е отменено смъртното наказание за разбойниците и крадците. Цар Алексей Михайлович с указ постановява да се освободят от смъртно наказание всички разбойници и крадци, осъдени по закони от времето на цар Иван Грозни (по Съдебника от 1550 г. и допълнителен указ към него и по правилника от 1649 г.).
На всички престъпници, очакващи екзекуция, е заповядано „живот да се даде”. Смъртното наказание е заменено с бич, отсичане на пръст от лявата ръка и заточение в Сибир или „по ниските” места (Средно и Долно Поволжие) и украински градове. Смъртното наказание остава в сила само за рецидивисти.
По онова време по-сериозната престъпност не е имала застрашаващи размери. Но още през 1659 г. излиза царски указ, който възстановява бесенето на разбойници, заловени в „по-ниските” градове. През 1663 г. излиза и указ, който гласи, че на разбойниците и крадците, „които са се докарали до смъртно наказание”, трябва да се отсекат двата крака и лявата ръка, което е много по-мъчително от обесването. За назидание отсечените крайници трябвало да се приковават към крайпътни дървета.
1869 г. основано е „Българско книжовно дружество” в Браила. Дружеството се създава в къщата на Варвара Хаджи Велева. По време на учредяването е приет Устав на дружеството и е избрано неговото ръководство. Първите членове са Марин Дринов, Васил Стоянов и Васил Друмев.
Избрано е и петчленно настоятелство на дружеството, което да се занимава с финансовите и материалните въпроси. През този период БКД събира и ръководи дейността на българските учени, като издава и свой печатен орган - „Периодическо списание на Българското книжовно дружество”. През 1871 г. е избран първият почетен член на БКД - Гаврил Кръстевич, а през ноември 1878 г. дружеството премества седалището си от Браила в София.
След Освобождението Българското книжовно дружество постепенно се превръща в действителна национална академия на науките, с отделянето на три различни клона - Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, а членовете му стават почетни, редовни и дописни. През 1911 г. официално дружеството е преименувано на Българска академия на науките. На следващата година (1912 г.) Народното събрание приема и първия закон, уреждащ особения статут на организацията.
1905 г. император Николай II обявява с указ първата конституция на Русия, с която се създава парламента, наречен Дума.
В Първата революция в Русия поданиците се надигат срещу държавната власт в Руската империя. Първоначален тласък за начало на масовите протести с политически лозунги прераснали в бунтове е т.нар. „кървава неделя” - стрелба от страна на войниците от императорската армия срещу участниците в една мирна демонстрация на работници, оглавявана от агента на царската тайна полиция Георгий Гапон на 22 януари 1905 г. В резултат от инцидента в страната избухва масово стачно движение, а в армията и флота - бунтове, целящи сваляне на монархията и установяване на „демократично народно управление”.
В резултат от събитията през 1905 г. излиза т.нар. Октроирана конституция, прогласена с Манифест от 30 октомври 1905 г., и предоставяща граждански свободи, въз основа на личната неприкосновеност, свобода на съвестта, словото, събранията и сдруженията. Тя е акт на руския парламент, състоящ се от Държавен съвет и Държавна Дума по това време. На 16 юни 1907 г. в тази първа руска конституция са изменени правилата за избор на депутати в Държавната дума.
1938 г. радиотеатър на CBS по романа на Хърбърт Уелс „Войната на световете” хвърля в паника слушателите си. Знаменитият спектакъл на Орсън Уелс - американски актьор, сценарист, режисьор и продуцент, създава илюзията, че марсианци нападат земята и това се предава на живо по радиото.
„Дами и господа, прекъсваме нашата музикална програма заради извънредно съобщение! Те ни нападнаха! Спектроскопът показва, че това е сила, която се движи към нас с огромна скорост и лукавство! И ние сме абсолютно безсилни да й отстоим!”. Така Уелс съобщава за нашествието на марсианци. „Дами и господа, не знам откъде да започна! Вероятно от онова, което лежи полузаровено пред мен в огромна дупка! То е най-ужасяващото нещо, което някога съм виждал! То изпълзява от дупката и идва насам! На около 20 ярда е от мен!”.
Следва тишина. Най-страшната тишина, която ще накара милиони слушатели панически да излязат на улицата. Защото те са пропуснали началото на предаването, а то е особено важно: „Дами и господа, Columbia Broadcasting System представя Орсън Уелс и неговия Mercury Theatre on the Air във „Война на световете” от Хърбърт Уелс”…
Милиони слушатели стават жертва на експеримента, заради който нормалната програма на медията е прекъсната. Орсън Уелс изпълнява ролята на астроном, който обсъжда техническия напредък на Марс, други актьори държат речи от името на министъра на вътрешните работи и командващ на артилерията, като съобщават за загубите, които армията търпи от марсианците.
След излъчването са необходими доста усилия хората да бъдат убедени, че нападение от Марс всъщност няма и че става дума за литературно произведение. Много слушатели завеждат дела за морални вреди срещу радиото, но те са отхвърлени. По настояване на Уелс е обезщетен само един мъж, който съсипал новите си обувки, докато бягал от „нашествениците”.
Любопитен факт е, че заради радиопиесата мнозина в първия момент не вярват, че репортажът за нападението на японския флот срещу най-модерната американска база Пърл Харбър в Хавай на 7 декември 1941 г. е истина.
1941 г. президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт дава съгласието си за отпускане на 1 млрд. долара на СССР по договора „Заем-наем”. Законът е приет от Конгреса на САЩ на 11 март 1941 г.
Програмата е система за помощ, която Съединените американски щати предоставят безвъзмездно на съюзниците си по време на Втората световна война - боеприпаси, техника, храни, стратегически суровини и др. Концепцията на „Заем-наем” дава на американския президент пълномощия да помага на всяка страна, чиято отбрана се смята за жизненоважна за САЩ.
Идеята се заражда след като президентът обявява през декември 1940 г., че САЩ ще бъде „Арсенал на демокрацията”, и прави предложения за продажба на боеприпаси в Канада и Великобритания. Опозиционистите са скептично настроени към тази идея, тъй като вярват, че това ще въведе САЩ в основата на Европейския конфликт. По онова време се наблюдава значително повишение на броя американци, които виждат възможност за сделки с Обединеното кралство, пряко свързани с войната с Германия.
Американската политика за момента е подпомагане на Великобритания, но същевременно избягване на война. В началото на февруари анкета сред гражданите разкрива, че 54% от американците са категорични в полза на „Заем-наем”. Други 15% от анкетираните отговорят с „ако това не ни въвлича във война” или „ако британците ни осигуряват подкрепа, която е подобна на нашата”. Само 22% от тях са против предложението на президента за въвеждането на законопроекта.
Когато на 9 февруари 1941 г. в заседателната зала най-накрая вземат решение за гласуване, 238 към 25 от демократите гласуват „за”, а 135 към 24 от републиканците „против”, като основният довод на републиканците е, че „тази крачка ще е единствена причина, въвличаща Щатите директно във войната в чужбина”. Въпросният законопроект е подписан от президента Рузвелт на 11 март 1941 г., което му позволява „продажби, трансфер, обмяна, заеми, наеми, или други средства на правителството”.
1947 г. в Женева е подписано Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ). Това е междуправителствена организация, основаваща се на многостранни договори за регулиране на търговията и търговската политика. По своето съдържание ГАТТ е съвкупност от над сто споразумения, протоколи, актове и т.н., последвали Учредителния акт от 1947 г.
След Втората световна война пред 1944 г. в Бретън Уудс, САЩ, е свикана конференция, която да регламентира общите насоки на международната търговия. В съответствие с решенията на тази конференция са създадени Международният валутен фонд (МВФ) и Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), които функционират от 1945 г.
Историята на създаването на ГАТТ е свързано с опитите за създаването от първите следвоенни години и на международна търговска организация (МТО) като специализиран орган на ООН. През 1946 г. ИКОСОС взема решение за свикване на Международна конференция по търговията и заетостта, която се провежда в Хавана през 1947-1948 г. с участието на 56 страни. На 24 март 1948 г. там е подписан Заключителният акт (Хаванският устав на МТО), който обаче не е ратифициран от правителствата и не влиза в сила.
На 30 октомври 1947 г. в Женева е подписан Заключителният акт на първата митническа конференция, който включва и текста на ГАТТ. От 1 януари 1948 г. ГАТТ влиза в сила за 23-те подписали го страни.
1961 г. Съветският съюз детонира водородната бомба „Цар бомба” на острова Нова Земя. Със своите 50 мегатона заряд, тя е най-мощното ядрено оръжие, което е създавано и взривявано някога по време на ядрени изпитания.
Бомбата е конструирана в СССР от група физици под ръководството на акад. Игор Курчатов. В групата на разработчиците са влизали Андрей Сахаров, Виктор Адамски, Юрий Бабаев, Юрий Трунов и Юрий Смирнов. Бомбата е взривена на височина от 4 км над остров Нова Земя на 30 октомври 1961 г.
Мощността й се равнява на 58,6 мегатона тротилов еквивалент или близо 3600 пъти по-мощна от първата атомна бомба, взривена на 6 август 1945 г. над град Хирошима. Генерираната ударна вълна обикаля Земята три пъти. Ядрената гъба се издига на височина 67 км, а от йонизацията на атмосферата се прекъсва радиовръзката за час на стотици километри от полигона.
Първоначално зададеният вариант на бомбата е бил с мощност 101,5 мегатона, но е отхвърлен от конструкторите като много тежка и прекалено опасна. Учените разработчици се опасяват, че такъв ядрен взрив ще причини голямо радиоактивно замърсяване. Ядрените инженери и конструктори обещават да намалят мощността на 63 мегатона, заменяйки външната обвивка от необогатен уран с олово, а авиоконструкторите предлагат преработка на съответен вариант на бомбардировач - Ту-95 и Ту-16. Новата ядрена бомба по приета в СССР традиция получава кодово име „Ваня” и „Изделие 202”, а избраният в качеството си на носител самолет бил „Ту-95”.
Когато носителят на термоядрената бомба бил готов обаче, неговото реално тестване било отложено. На Хрушчов предстояло пътуване в САЩ, а и в Студената война настъпила пауза. Ту-95В бил преместен на летище в Урал, където вече не се водел като бойна машина. През 1961 г. става ново изостряне на отношенията и нов тласък на Студената война.
На бомбардировача се сменя електроавтоматичната система за пуск, снемат се и стените на товарния отсек, защото реалната бомба се оказава доста по-голяма от макета. Теглото на бомбата е 27 тона, а на парашута 800 кг. Преоборудваният самолет е преместен на летище до селището Ваенг.
На 30 октомври 1961 г. Ту-95Б с командир майор Дурновцев излита от Оленя към ядрения полигон „Сухой нос” на остров Нова земя. Съпроводен е от самолет-лаборатория Ту-16А. Бомбата е пусната с парашут от височина 10 500 м и взривена по барометричен способ на 4000 м от повърхността на земята. При взрива е постигнато налягане от 1 милион атмосфери и температура 10 милиона градуса. Огненото кълбо е с радиус 4,6 км, диаметърът на гъбата достига 95 км, а пушекът достига 67 км височина. На 100 км в диаметър високата температура причинява изгаряния от трета степен. Ударната взривна вълна обикаля земното кълбо три пъти, а предизвиканата йонизация в атмосферата практически прекратява радиовръзките в продължение на 40 минути.
1963 г. в Италия е произведен първият сериен автомобил от марката „Ламборгини” - 350GTV. Италианската компания е създадена от бизнесмена Феручо Ламборгини, притежател на фирмата за трактори „Lamborghini Trattori”. Централата й се намира в италианското градче Сант’Агата Болонезе край Болоня.
Първият сериен автомобил прави своя дебют на автомобилното изложението в Торино, но моделът не е напълно завършен. В завършен вид 350GTV разполага с независимо окачване и напълно алуминиев V-образен 12 цилиндров двигател. Заради слабият интерес от страна на публиката, моделът остава уникат и никога повече не е показван. Наследник на 350GTV е 350GT, чиято каросерия е значително променена.
1967 г. за първи път в космоса е извършено автоматично скачване на космически апарати - съветските „Космос-186” и „Космос-188”.
Първо е изстрелян корабът „Космос-186”. Той е „активния” кораб и е трябвало да намери с радиолокационна антена „пасивния” „Космос-188”, да се сближи с него и да се скачи. На 30 октомври, по време на прелитането на кораба „Космос-186” над космодрума, е изстрелян „Космос-188” в същата орбита, но с дистанция от 24 км.
Чрез команда от центъра за управление е активирана системата за ориентация, системата за автоматично управление и бордовите елктронно-изчислителни машини (ЕИМ). След „откриването” на „пасивния” кораб „Космос-188”, ЕИМ на „активния” „Космос-186” започва изчисляването на необходимото ускоряване за намаляване разстоянието между корабите, корекция на орбитата в хоризонталната и вертикалната равнина.
Скачените кораби летят около три часа и половина, извършвайки около две обиколки около Земята. След това по команда от Земята те се разкачват и последователно се приземяват - първо „Космос-186”, след това „Космос-188”.
1974 г. Мохамед Али побеждава Джордж Форман. Мачът е за титлата световен шампион в тежка категория. Срещата влиза в историята. Смятаният до този момент за аутсайдер Али побеждава световния шампион. „Големият Джордж” печели повечето от последните си мачове с бърз нокаут. Познавачите смятат, че Мохамед Али не е толкова силен и бърз.
Мачът се организира в Заир. Мениджърът Дон Кинг успява да организира спонсор - тогавашния заирски диктатор Джоузеф Мобуту. Мобуту плаща по 5 млн. долара хонорар на всеки от боксьорите. Много от експертите предричат, че с края на този мач ще приключи и кариерата на Мохамед Али. Той обаче е сигурен в победата си.
Стотици хиляди са се събрали на стадиона в Киншаса. За да се излъчи по най-гледаното време в Америка, двубоят започва в Заир в четири часа през нощта. По време на мача Мохамед Али често се оставя да падне назад, а въжетата го връщат отново на ринга. Форман отправя удари като бесен, но добрите попадения са малко. Али е пасивен и контрира. В осмия рунд, когато Форман вече е прекалено изтощен от африканската жега, Али го изненадва с бърза атака. Форман се сгромолясва на пода. Публиката е във възторг. Благодарение на една тактически изиграна среща Али успява да спечели титлата - титла, която седем години по-рано му бива отнета по политически причини.
1980 г. Салвадор и Хондурас подписват мирен договор, с който приключва т.нар. Футболна война. Названието идва от разпространеното от масмедиите становище, че причина за войната е загубата на хондураския национален отбор по футбол от отбора на Салвадор по време на международния мач, състоял се на 15 юни 1969 г. - част от квалификациите за Световното първенство през 1970 г.
Една от главните причини на конфликта е самоволното заемане на селскостопански земи в граничните райони на Хондурас от безимотни салвадорски селяни. Хондураският режим се опитва да ги принуди да напуснат територията на страната. На тази политика обаче се оказва отпор от страна на властта в Салвадор, която се опасява, че връщането в страната на голям брой бедни и безимотни селяни ще наложи провеждането на аграрна реформа за оземляването им за сметка на едрите собственици и вероятна партизанска война срещу властта в страната.
Същевременно атмосферата се нажежава от медиите в двете държави. След загубата на хондураския футболен отбор в Сан Салвадор националното хондураско радио отправя апел за прогонване на салвадорските селяни от хондураска територия. Като отговор на този апел в Салвадор се провеждат масови антихондураски демонстрации. Следват погранични инциденти, което довежда до скъсване на дипломатическите отношения между двете държави.
На 14 юли салвадорската армия навлиза в хондураска територия и за кратко време военните действия вземат около 3000 жертви. Войната е преустановена с посредничеството на Организацията на американските държави, но напрежението между двете държави, изразявало се в погранични инциденти, трае до 1972 г. Войната между двете държави приключва формално със сключване на мирен договор на 30 октомври 1980 г.
1981 г. СССР изстрелва космическия апарат „Венера 13”. Апаратът е изстрелян в 6.04 ч. (по Гринуич) с цел изследване на Венера. Спускаемият модул навлиза в атмосферата на планетата на 1 март 1982 г. Осъществено е меко кацане в осветената част на планетата, като Слънцето се намира близо до зенит. Апаратът каца на повърхността в 5.17 ч. в близост до издигната област, наречена регион Феба.
Данните от спускаемия модул биват предавани към орбиталния модул на орбита около Венера, който ги ретранслира към Земята. Проведените измервания включват химичен и изотопен анализ на газовете в атмосферата на Венера, профили на осветеността и установяване на наличността на светкавици. Оборудването включва и камери, рентгенов флуоресцентен спектрометър, сонда за повърхностен материал, уред за установяване на механичните свойства на повърхността и сеизмометър.
Снимките на повърхността разкриват плоски скални плочи и тъмен фин материал. С помощта на механичната сонда част от този материал е анализиран спектрографски във вътрешността на апарата, разкривайки алкални габроиди.
Апаратът функционира в продължение на 127 минути, въпреки че първоначално са предвидени около 32. Измерено е атмосферно налягане от 84 атмосфери (8,5 MPa) и температура от 457 °C. „Венера 13” е първият апарат, предал звуци от друго небесно тяло.
1983 г. В Аржентина се провеждат първите демократични избори след 7-годишен период на военна хунта. Аржентинците отиват до урните за избор на президент, вицепрезидент, както и национални, регионални и местни органи на властта, в избори, признати от международните наблюдатели за справедливи и честни.
Страната се завръща към конституционно управление, след като Раул Алфонсин, кандидат на Радикалния граждански съюз, получава 52% от вота за президент. Неговият шестгодишен мандат започва на 10 декември 1983 г.
