Има ли статистика за най-много счупени тенис ракети от състезател? Кой държи този рекорд?
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
Разбира се, че има нещо като статистика. Всъщност има нещо като статистика за абсолютно всичко, но с нея вървят и някои проблеми. Днес ще се заемем специално с тенис ракетите и хората, които ги чупят. Не мислите ли, че ракета е странно име за този предмет? Кое точно прилича на ракета в него. На български, както и на много други езици, думата за ракета, която се изстрелва във въздуха, и ракета за игра на тенис е една и съща. Което дава право на много хора да изстрелват и двете във въздуха. Не толкова много хора, защото не са евтини тези неща.
Ракетата, като ракета за изстрелване, идва от средновековния италиански - рокето, което пък вероятно е от прото-германскироко - нещо цилиндрично, в технически смисъл бубина. На доста късен етап ракета се свързва с взрив, едва в началото на XX век. Така че ракета е нещо цилиндрично. Пособието за тенис обаче не идва от това, а от френското ракет, което е произлязло от латинското раскета. А то пък е от арабското рахат - длан на ръка. В някои случаи и китка. Но във френски, откъдето имаме думата днес, е по-скоро длан. Ракетата за тенис значи буквално длан. Когато един състезател се ядоса, не му върви, той иска да удари, да строши нещо. И понеже не е чак толкова ядосан, та да шибне собствената си длан някъде, си троши ракетата.
Човекът, който въведе трошенето, като мода, безспорно е Джон Макенроу. Според статистиката, макар и не до край официална, той е счупил в мачове над 200 ракети. И все пак рекордът не е негов. Държи го Марат Сафин. Според статистиците за един сезон той е счупил 87 ракети, което е впечатляващо. А по собствените му думи, в цялата си кариера, е строшил 1055 ракети. Но тава е по негови думи. В началото на кариерата му никой не се интересува чак толкова много от строшените ракети на Марат. Що се отнася до състезателя, счупил най-много ракети в един мач, официално и то на високо ниво, това засега е кипърската лудетина Маркос Багдатис, който на Аустрелиън Оупън 2012 година в мач срещу Станислас Вавринка счупи 4 ракети, една след друга, нарочно, от яд, докато си почиваше. Ана Иванович сред дамите счупи 3 на US Опън през 2009 година.
Цялата работа с чупенето има, според психолозите, положителна страна. Това е автоагресия, която обаче получава външен израз. В много случаи помага и не е задължително да става въпрос за емоционална нестабилност. Мнозина от състезателите са чупили ракети на младини, но после престават да го правят. Такъв е случаят с US опън Джокович или Федерер. Единствено Надал никога не е чупил ракета, но в случая е въпрос на възпитание, не на темперамент. Това казва статистиката. Не е свръхточна, но ракетната ярост трудно се следи. Така че и приблизителни стойности са приемливи.
Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
