Над 50 процента от работещите българи изживяват стрес на работното място, показва изследване на Европейската агенция по безопасност и здраве при работа. Като основни причини повечето от тях посочват несигурността си в бъдещето на компанията и тормоз в работната среда. Има ли стресиращи професии и как можем да се борим със стреса на работното място, потърсихме мнението на д-р Пламен Димитров, президент на Дружеството на психолозите в България.
Кои са най-честите причини за стрес на работното място у нас?
Не само при българите, но и при всички останали, основните причини за стрес на работното място са четири: на първо място работната задача, често тя не съответства на възможностите и на капацитета на организацията, така че твърде често причина за стреса е начинът, по който се поставят и изпълняват работните задачи. На второ място са факторите, свързани с условията на труд - хигиенни и мотивационни. Хигиенен фактор е например трудовото възнграждение, а мотивационен е възможността хората да се развиват и да реализират потенциала си. На трето място идват отношенията - много често стресът е продиктуван от проблеми в отношенията, свързани с работата, и междуличностните и организационни отношения в една система, в която хората се трудят. На четърто място идват фактори от средата - несигурността в общата социално-иномическа ситуация, заплахата от безработица и други фактори от средата.
Може ли да се каже, че работата в режим или работа, при която всичко е нормирано, намалява стреса?
Няма как да знаем, защото всичко зависи от характера на работата, от съдържанието й и от начина, по който тя е създадена като организация. Нека ви кажа например, може да имате творчески процес, който изисква невероятни усилия, и той да не води до стрес, защото хората го преживяват като реализация и като създаване, изява. И може да имате много добре рутинно организиран, конвейрен тип организация на труда, който само заради монотоността поражда огромен стрес.
И в този смисъл, може ли да се твърди, че професии, които са свързани с творчество или в тях няма работа с много хора, са по-малко стресиращи?
Творческата дейност обикновено ни приближава до това, което ние психолозите наричаме "поток" - хората имат усещане, че следват вътрешни мотиви и са движени от усещане за създаване, така че това само по себе си е с много благоприятен ефект върху психичния статус. След една седмица ще проведем национален конгрес по психология. В секцията по трудова и организационна психология се докладват много резултати от различни изследвания, които показват колко високо е нивото на стрес. От друга страна има голямо изоставане в това да се въвеждат модерни практики за психосоциална профилактика на работното място, така че може да се каже, че има много задачи пред работодателите и експертите. Вече от осем години дружеството е партньор на световна организация, която се занимава с така наречените програми за подпомагане на служителите. В България има само осем или девет клиента на тази организация. Това е една система за допълнителни грижи за здравето, за психосоциалния статус на персонала, и това са водещи международни компании. Например грижа за децата, психотерапия, психологично консултиране, това е пълно ангажиране на корпоративната система с психичното благополучие на служителите, ключовите служители и онези, които имат потребност и са важни със своята производителност. Ние отдавна се опитваме да увлечем по-голям брой такива компании, дружеството предлага точно такъв тип абонаментни услуги, а не само в кризисни ситуации, кампанийно, както обикновено се случва.
Кои са най-стресиращите професии?
Различно могат да се интерпретират изследванията. Всяка професия може да бъде превърната в стресираща и всичко е индивидуално. Когато се превърне в статистическо сравнение, се скриват възможностите професии, които изглеждат освободени от стрес, да се преживяват като такива. Тази социологическа рамка на мислене води до това, че не се решава нищо, а само се констатират различия. Може да се каже например, че в здравеопазването има висок стрес и много нисък стрес. Когато той се усредни, може да се каже, че е средно висок. Това не означава нищо от гледна точка на профилактиката, тъй като работата там е индивидуална. Трябва да се направи пълен скрининг и той да се прави редовно, на състоянието на отделните хора, и да се създават индивидуални програми, ако говорим за някаква ефективност на такъв тип подходи. Всичко друго е маскиране на проблема и превръщането му в суха статистика.
Какво според вас трябва да направи човек, когато стигне до така наречения burn-out или прегаряне на работното място?
Трябва да се консултира със специалист.
Смяната на работното място или на професията добър вариант ли е?
Зависи. Може да се окаже, че работата може да се реорганизира, да се направи нов подход в нейната система и в средата, в която се упражнява дадена дейност. Не винаги бягството от това място е единствената стратегия. Нашият единствен верен подход е да се направи индивидуална оценка и това е една от грижите, ако говорим за безопасни условия на труд. Това се игнорира в България, тъй като се отделя предимно внимание на икономическите фактори, но истината е, че най-важният и най-ценният капитал в организационния живот е човекът.
