На 23 октомври в читалище „Съгласие-1869" в Плевен беше открита фотодокументална изложба, след което беше направено специално представяне на биобиблиографиите на Петър Ненков, Иван Данов и Ячо Хлебаров - дейци, оставили неизличима следа в създаването и развитието на библиотечното и читалищното дело в България.
Официални гости на събитието бяха генералният секретар на Българската асоциация на работодателите в областта на културата /БАРОК/ и съветник на министъра на културата д-р Момчил Георгиев, проф. Мария Младенова и доц. д-р Цветанка Панчева.
Проф. Мария Младенова, която е член на Българската библиотечно информационна асоциация и на Съюза на учените в България каза:
"Никой друг град в България не е имал в своето читалище такива три ерудирани личности - професионалисти от европейски мащаб, каквито са били Петър Ненков, Иван Данов и Ячо Хлебаров.
Приносите им в българското библиотекознание са изключително големи и тук например за пръв път се въвежда универсалната десетична класификация, създадена в Международния библиографски институт в Брюксел, а читалището и Петър Ненков са първите членове на международния библиографски институт в Брюксел и Ненков е първият български библиотекар, взел участие в международен конгрес, чийто доклад е оценен изключително високо".
Проф. Младенова сподели, че преди смъртта си Петър Ненков завещава голямата си лична библиотека на читалище "Съгласие", а парите от продажбата на негов имот завещава на Международния библиографски институт.
В негово лице директорът на института в Брюксел вижда един истински ерудит - създател на модел на европейска библиотека, която по онова време се превъзхожда единствено от двете Национални библиотеки в София и Пловдив и Университетската библиотека в София.
Петър Ненков е канен многократно да напусне читалище "Съгласие" и да отиде да работи в София. Интересен факт е, че той е отказвал, защото не е имал висше образование, въпреки, че е бил завършил тогавашното Седмокласно обучение, което се е смятало за висока степен на образование.
Иван Данов наследява Петър Ненков, продължава традициите и надскача учителя си. Пише учебници и е човек с изключителни интереси, постигнати по пътя на системното самообразование.
Освен библиотековед и библиограф, Иван Данов е и археолог и нумизмат. Създател е на сбирка със старопечатни книги, създател е и на археологически музей, който по това време се е намирал в читалището.
Ячо Хлебаров е третият представител на Плевенската школа. Той е много по-млад и има много солидно образование, завършил педагогическо училище, след което три години учи литература в Софийския университет, където го пленява личността на проф. Иван Шишманов и става негов последовател. После завършва и право - Държавни и правни науки.
Ячо Хлебаров е личност с национално значение, като повече от 12 години е бил заместник и предсседател на Върховния читалищен съюз и е определен като архитект на читалищното движение в България. Всеобщо мнение е, че по негово време, Читалищният съюз се превръща в най-силната културна институция в страната.
Освен това, разбирайки, че списание "Читалище" е необходимо на българските библиотекари, а Съюзът няма пари да го издава, в продължение на дълги години осигурява издаването му, чрез адвокатската си дейност.
Съдбата на Ячо Хлебаров е свързана и с времето след 9-ти септември 1944 г., когато неговото присъствие притеснява новите управници на Плевен и затова те го изпращат първо в лагера "Росица", след което за дълго време в лагера в Белене.
Проф. Мария Младенова отбеляза факта, че с интелекта си Хлебаров е респектирал управата на лагера до такава степен, че в последния му час вместо да го хвърлят на свинете, каквато е била практиката тогава, го закарват с каруца до Плевен, за да умре в дома си...
Проявата, която е част от проекта „145 години НЧ „Съгласие 1869″ - Плевен" бше осъществена със съдействието на Община Плевен. При откриването на изложбата зам.-кметът на Община Плевен Стефан Петков прочете поздравителен адрес от кмета на Плевен проф. д-р Димитър Стойков.
