Звукова сигнализация в градския транспорт си пожелаха незрящите
Звукова сигнализация в градския транспорт си пожелаха незрящите / netinfo
Звукова сигнализация в градския транспорт си пожелаха незрящите
75585
Звукова сигнализация в градския транспорт си пожелаха незрящите
  • Звукова сигнализация в градския транспорт си пожелаха незрящите

Незрящите хора във Варна се надяват с новия проект за Интегриран градски транспорт да бъде въведена гласова система за оповестяване, за да знаят на кой автобус да се качат, на коя спирка да слязат. Такава сигнализация трябва да има не само в превозното средство, но и по спирките, където да се оповестява кой номер автобус пристига, обясни в интервю за Дарик Веселина Стоилова – варненският омбудсман на хората с увреждания.

Денят на Белия бастун не е празник, а ден-посвещение, в който се опитваме да привлечем вниманието на хората към проблемите на хората с увреждания, каза Стоилова, която е и председател на Комисията по рехабилитация към Съюза на слепите в град Варна.

Тя призова за повече внимание към незрящите хора, като припомни някои от сигналите, които те могат да ни дадат като участници в движението.

Единият е вдигнат хоризонтално бял бастун. Той означава, че колите в близост трябва да подадат звуков сигнал, за да знае слепият пешеходец, че не може да тръгне веднага. Останалите шофьори, които са на достатъчна дистанция да спрат, трябва да го направят, за да премине човекът с белия бастун. Ако това е възможно, дори трябва да се окаже съдействие на пешеходеца, за да върви в правилната посока.

Другият сигнал е SOS – вдигнат вертикално високо над главата бял бастун. Означава объркване и безизходица.

„Нека хората не си мислят, че този човек ще им се залепи за цял ден.
Отидете спокойно до човека и го докоснете по рамото или ръката. Така той ще разбере, че говорите на него. Оставете го да ви хване под ръка, той ще върви една крачка след вас, за да усеща препятствията по движението на тялото ви.”, обясни Веселина Стоилова.

Преди време сигнализациите фигурираха в правилника за движение. Сега обаче те са премахнати и се налага да се провеждат информационни кампании.

„Важно е да се осигури онази безопасност на незрящите.”

За съжаление, животът на незрящите става все по-труден, сподели Веселина Стоилова. „Те имаха своите предприятия с приспособена среда. Сега, в условията на пазарна икономика, държавата остави тези предприятия на конкурентния пазар. В цял свят тези предприятия се субсидират от държавата, при нас не е така. Тук много от незрящите са безработни, защото и работодателите се притесняват да ги наемат. А работещият човек е в най-голяма степен интегриран.”

Всеки човек с увреждане се нуждае от персонален помощник, каза още Омбудсманът. Сам човекът е безпомощен.

Във Варна няма потребители на услугата „куче-водач”. Причината, според Стоилова, е в това, че кучетата трудно се ориентират в урбанизирана среда. Иначе отглеждането и обучението на кучетата не излизало скъпо, но у нас все още се срещат рядко.

Незрящите хора във варненска област са около 2000, а половината от тях са само във Варна.

През 1921 г. Джеймс Бигс - фотограф от Бристол, Великобритания, ослепява след злополука. В района, в който живеел, имало силно пътно движение. Ето защо той боядисал в бяло бастуна, който използвал за подпомагане на придвижването си в района. Белият цвят го направил по-забележим.
През 1930 година французойката Жили Дербемон предлага бастуните използвани от слепи хора да бъдат оцветени в бял цвят, за да се забелязват по-добре и белия цвят да бъде знак, символ на зрителния дефект. През следващата 1931 г. кметът на Париж реализира тази идея.
През 1931 г. във Франция стартира национална програма за движение на незрящи хора. В САЩ въвеждането на белия бастун се дължи на Джордж Бонъм.
През 1943 г. в Пенсилвания, работещият във военна болница психолог Ричард Хувър изобретява дългия бял бастун.
През 1964 г. САЩ обявяват 15 октомври за Международен ден на белия бастун.


Разговорът с Веселина Стоилова е в звуковия файл.