Факти от календара: 21 септември
Факти от календара: 21 септември / снимка: Guliver/Getty Images

1551 г. основан е Кралският и папски университет на Мексико. Това е първият университет във Вицекралство Нова Испания (включващо в рамките си Мексико, Куба, Филипините, Гуатемала, Белиз, Хондурас, Ел Салвадор, Никарагуа, голяма част от западните територии на днешните Съединени американски щати и част от Западна Канада). Той е вторият университет на американския континент само няколко месеца след Големия университет „Сан Маркос” в Лима, Перу.

Първите школи за придобиване на по-високо образователно ниво във вицекралството Нова Испания били католическите семинари, институции посветени предимно на изучаването на теологията и други дисциплини необходими за правилно извършване на литургичните служби. Те се намирали в няколко от големите основни градове на вицекралството и в тях се подготвяли само свещеници.

Фра Хуан де Сумарага и вицекралят дон Антонио де Мендоса правят първите постъпки за основаване на университет в Нова Испания. Намеренията на отец Сумарага, които били предадени на краля на Испания, били „да се образоват наскоро-покръстените”, цел, която никога не се осъществява дори след основаването на университета, поради факта, че достъп до него имали шепа привилегировани колонисти.

Университетът е основан с кралския указ на Карлос I, и подписан от сина му, принцът на Астурия, бъдещият крал Филип II. Oсветен e на 25 януари 1553 г., по време на мандата на вицекраля Луис де Веласко. Текстът на благословията на папата се съдържа в булата на Климент VIII от 7 октомври 1595 г.

Университетът се изгражда по подобие на европейските университети от онова време, като Университета на Саламанка в Испания, административната му уредба била по модел на Болонския университет в Италия и установява учебната си програма и предмети по подобие на Парижкия университет във Франция.

Методологията на обучение била средновековно схоластична. Постът на ректора бил изборен и изборът ставал с участието на учениците. Неговата функция била да отговаря на молбите и оплакванията или исканията на учениците. По модел на всички останали колониални институции, върховна дума в университета била тази на краля, като върховен арбитър.

Дисциплините били подредени по следния ред: Тривиум (граматика, реторика и логика) и квадриум (аритметика, геометрия, музика и астрономия). Взети заедно, квадриумът и тривиумът изграждали цялостта на - седемте либерални изкуства - гръбнак на средновековното образование. Това било взаимствано от системата на образование в Римската империя. Преподавало се на латински. Поради асоциацията си с понтификата, степените от университета били награждавани от името на папата.
студенти на университета

Университетските степени били бакалавър, магистър и доктор. За периода на съществуването на вицекралството университетът бил най-престижният център културата и в него се изучавали някои от най-забележителните личности на Нова Испания. През 1555 г. Папа Павел IV изравнява статута на университета с този на университета в Саламанка.

Институцията запазва името си на папски и кралски университет до независимостта на Мексико през 1821 г., след което кралски отпада, но се запазва папски. В течението на 18 в. в страната се създават и други академични институции с подобни на университета академични функции.

11 години след освобождението на Мексико, вицепрезидентът на страната, Валентин Гомес Фариас затваря частично университета (1833). Отново е затворен през 1857 г., 1861 г. и окончателно през 1865 г.

На 11 март 2015 г. пожар нанесе сериозни щети на сграда на най-стария университет в Америка - „Сан Маркос” в столицата на Перу Лима. Пламъците са предизвикали падане на тавани и стени на сградата от 16 в.

Няма щети по историческите архиви, които съдържат над 25 000 документа от 16 до 20 в. Този неоценим архив все още не е пренесен на цифров носител. Сред документите има текстове на испанското кралство и папска була на папа Пий V от 1551 г., които представляват исторически и юридически доказателства за създаването на университета-доайен на американския континент.

1933 г. в Германия започва съдебен процес във връзка с подпалването на Райхстага. Лайпцигският процес се води срещу Маринус ван дер Любе, Ернст Торглер, Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев.

На 27 февруари 1933 г. избухва пожар в сградата на Райхстага. На сградата са нанесени значителни материални щети.

Задържан е нидерландският гражданин Маринус ван дер Любе. Доброволно се предава зам.-председателят на комунистическата група в Райхстага Ернст Торглер. На 9 март в берлинския ресторант „Байернхоф” са арестувани българите Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов.

Пожарът е повод за издаването на „Заповед на Райхпрезидента за защита на народа и държавата“ и разправа с политическите опоненти на Адолф Хитлер. Още на 3 март е задържан Ернст Телман - депутат и председател на Комунистическата партия на Германия, който обаче не е съден, а е държан в затвора и е разстрелян в концлагера Бухенвалд на 18 август 1944 г.

Доказателства по обвинението са събирани в продължение на шест месеца. Назначен е служебен защитник на обвиняемите е д-р П. Тайхарт. Тримата българи го отказват и Георги Димитров поема защитата. Съдия е председателят на ІV имперски съд д-р Вилхелм Бюрнер.

Свидетели на обвинението са полицейски служители, Херман Гьоринг и Йозеф Гьобелс. Събитията в Германия, международните протести и енергичната съдебна защита проведена от Георги Димитров превръщат процеса в световна новина.

На 31 декември прокурорът оттегля обвинението срещу обвиняемите Ернст Торглер, Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. Те са оправдани от германския съд поради липса на доказателства. Българите са екстрадирани в СССР, тъй като в България ги очаква изпълнението на присъдите им по Закона за защита на държавата за участие в Септемврийското въстание от 1923 г.

Маринус ван дер Любе е осъден на смърт и е екзекутиран. След сигнал на берлински адвокат присъдата на Маринус ван дер Любе е отменена през 2008 г. на основание закон от 1998 г., който позволява реабилитиране на лица, осъдени в Нацистка Германия. Смъртната присъда е била издадена въз основа на незаконни препоръки на националсоциалистите.

1937 г. за първи път е публикувана книгата на Джон Роналд Руел Толкин „Хобитът”. Фентъзи-романът първоначално е написан като приказка.

В писмо от 1955 г. Толкин споменава, че още към края на 20-те, докато е бил професор по англо-саксонски език в колежа Пембрук, докато преглеждал една късна вечер работите на студентите, написва на гърба на една от тях: „В земята имаше дупка, и в нея живееше един хобит”. Отначало не продължил по-нататък, но през следващите години нарисувал картата на Трор, очертавайки географията на приказката. Самата приказка е написана в началото на 30-те.

Публикувана е благодарение на факта, че Толкин я дава като четиво на болна от грип монахиня от Черуъл Едж. Докато ръкописът бил у нея, го вижда Рейнър Ънуин - 10-годишният син на издателя сър Стенли Ънуин. Отзивът му за книгата е толкова ентусиазиран, че тя е публикувана по-късно от издателството „Алън и Ънуин”.

Книгата представлява прелюдия към историята, която се описва в книгите от „Властелинът на пръстените”.

Романът проследява приключенията на хобита Билбо Бегинс по време на неговото пътешествие през Средната земя. В пътуването той е придружаван от група джуджета, както и от магьосникът Гандалф. Пътешествието им има за цел да върне на джуджетата тяхното кралство и огромното им съкровище, които са откраднати от дракона Смог. В пътуването участват тринайсетте джуджета: Торин Дъбощит (Дъбовия щит), Оин, Глоин, Дуалин, Балин, Бифур, Кили, Фили, Бофур, Дори, Бомбур, Нори и Ори.

1981 г. датата е определена за Ден на мира.

Всяка година на 21 септември светът отбелязва Деня на мира, обявен от Общото събрание на ООН за ден, посветен на укрепването на идеалите за мир. Тази година се навършват 30 години от приемането на Декларация на Общото събрание на ООН за правото на народите на мир. По този повод темата на Международния ден на мира е „Правото на народите на мир”. Годишнината от приемането на декларацията открива уникална възможност да се припомнят принципите, на които тя е основана.

Международният ден на мира се отбелязва съгласно резолюция 36/67 от 1981 г., приета с идеята този ден да съвпада с откриването на редовната сесия на Общото събрание на ООН. За първи път денят се чества през септември 1982 г. През 2001 г. Общото събрание гласува резолюция 55/282 и утвърждава 21 септември за ден на ненасилието и спирането на огъня във всички точки на света.

1993 г. президентът на Русия Борис Елцин прекратява дейността на парламента, в разрез с действащата по това време конституция. Така той ускорява Руската конституционна криза от 1992-1993 г.

Кризата е породена от противостояването на две политически сили - от една страна Президентът на Руската Федерация - Борис Елцин и контролираната от него изпълнителна власт, а от друга страна - ръководството и голямата част от Народните депутати във Върховния съвет и Събранието на народните депутати, начело с Руслан Хасбулатов и вицепрезидента на Русия - Александър Руцкой.

Кулминация на конституционната криза стават кръвопролитните стълкновения при московското кметство, телекомуникационната кула Останкино и при атаката на Дома на Съветите, както и сблъсъци около издигнатите барикади в центъра на столицата Москва, на 3-4 октомври 1993 г.

Противостояването в политическата власт на Русия произхожда следствие на промените в конституционното устройство, новата Конституция и социално-икономическото развитие на Руската федерация. Президентът настоява за бързо приемане на новата Конституция, засилване на президентската власт и либерализиране на икономическите реформи.

От друга страна Върховния съвет и Събранието на народните депутати - за съхраняване на цялата власт на парламента, и против излишни, необмислени реформи („шокова терапия”), при провеждане на радикалните икономически реформи.

Поддръжниците на Върховния съвет се уповават на действащата Конституция, съгласно, която висш орган на държавната власт на Руската Федерация е парламентът. Според мнението на президента Елцин, има „двусмисленост” в действащата Конституция. И това идва оттам, че президентът е положил клетва да спазва Конституцията, но в същото време неговите пълномощия са Конституционално ограничени.

На 21 септември 1993 г. Елцин се обръща към нацията и заявява решението си да лиши Върховния съвет от пълномощията му. Предлага на депутатите да се разотидат. Но Конгресът на народните депутати на основата на решение на Конституционния съд прекратява пълномощията на президента и предава временните президентски пълномощия на вицепрезидента Александър Руцкой.

На 22 септември напрежението расте. В сградата на Върховния съвет е спряно електричеството, парното и водата, отрязана е канализацията. Елцин издава укази за отнемане на имуществото на Върховния съвет и назначаване на предсрочни президентски избори. Нито един от тези укази не е легитимен, тъй като Елцин вече няма юридически пълномощия.

На улиците се появяват първо мирни демонстранти; след това привържениците на двете страни се въоръжават. Появяват се първите жертви сред мирното население, барикади по улиците, погроми, колони с БТР-и и др. атрибути на въоръжения конфликт присъстват в Москва до 4-5 октомври.

На 3 октомври с указ на президента Елцин в Москва е въведено извънредно положение. За борба с опозицията в столицата влизат танкове. Започва обстрелът на Белия дом. Вечерта на 4 октомври съпротивата на опозицията е сломена. Ръководителите на съпротивата на Белия дом - Руцкой и Хасбулатов, са арестувани. Елцин си възлага пълномощията за пряко президентско управление в страната до провеждането на избори за Федерално събрание и референдум за Конституцията на Русия.

На 12 декември 1993 г. са проведени избори за Държавна дума. Едновременно с тях е проведен референдум за приемането на новата Конституция. Русия е обявена за демократична федерална правова държава с републиканска форма на управление.

2003 г. „Програмата Галилео” на НАСА приключва. Космическият апарат е изстрелян на 18 октомври 1989 г. на борда на космическата совалка „Атлантис”, като е запуснат от околоземна орбита. Апаратът влиза в орбита около Юпитер на 7 декември 1995 г.

„Галилео” се сближава за пръв път с астероид, открива първия астероиден спътник, първи влиза в орбита около Юпитер и спуска първата сонда в атмосферата на планетата.

Апаратът е спуснат с цел предотвратяване на сблъсък с някой от спътниците на Юпитер и евентуално пренасяне на бактерии и микроорганизми със земен произход на повърхността му.