В навечерието на новата учебна година в системата на образованието се появи поредната стратегия, която обещава да бори ключови проблеми с общи приказки и вече съществуващи инициативи. Новата стратегия за повишаване на грамотността признава, че голяма част от българските ученици и част от възрастното население срещат огромни трудности с елементарни задачи, а проблемите допълнително се задълбочават заради бедността и социалното изключване. Срещу тази диагноза стратегията препоръчва изготвяне на медиен план и участие в инициативи, които са пожелателни и неконтролирани от никого.
От документа става ясно, че нивото на грамотността ще се повишава, без да се бърза, защото ще трябва да се чака изготвянето на различни анализи от МОН, които ще са готови през 2016-2017 г. Така например ефективността на посещение на задължителната предучилищна подготовка ще бъде оценена едва през 2017 г., допълва „Сега". Слухови, зрителни и говорни тестове за установяване на проблеми при четенето ще бъдат осигурени, но чак през 2016 г. Всички дейности за квалификация на учителите са предвидени за 2017 г. Едва тогава ще има изготвени и учебни средства, предназначени за възрастни.
39.4% от българските ученици на 15 г. са под критичното ниво на четене според последното международно изследване PISA 2012, напомня стратегията. По данни на НСИ пък общият брой на неграмотните деца у нас е 112 778. 81 000 граждани никога не са посещавали училище.
Стратегията си поставя три основни цели - създаване на благоприятна среда в подкрепа на интереса към ученето, повишаване на равнището на грамотност и увеличаване на участието в образователната система. Тя съвсем лаконично е прегазила през фундаменталния проблем отпадане от училище и неграмотност, предопределена от социално-икономическия статус на ученици и родители. Тук на едро се обещава осигуряването на социални пакети на децата в предучилищното образование, специални езикови курсове за мигрантите и хората с различен майчин език, както и преодоляване на дигиталната пропаст. При този приоритет почти за нито една от предвидените мерки не е посочена година, в която обещаното ще се реализира. За всички дейности се съобщава, че ще се извършват ежегодно.
Всяка година ще се осигурява достъп до библиотеки на социално слаби лица, Агенцията по заетостта ще гарантира достъп до обещани да бъдат висококачествени курсове за ограмотяване на възрастни, а социалното министерство ще подкрепя работодатели да поощряват грамотността на служителите си. Просветното министерство е видяло себе си като адресат само на една мярка - "Осигуряване на достъп до възможности за обучение на лица, които са отпаднали от образователната система". Малко повече конкретика има за хората, чийто език не е майчин. Предвидените мерки обаче показват колко много тепърва трябва да се свърши. Така например система за оценяване на нивото на владеене на български от лица, чийто майчин език е друг, ще има едва през 2016 г. Според стратегията дигиталната пропаст също ще се преодолее през 2016 г. чрез включване на дигитално четене в образователния процес.
Като мярка номер 1 в областта на подобряване на средата е предвидено създаването на медиен план. Планът ще популяризира предимно инициативи за четене, част от които вече съществуват като например "Деца четат на деца". Традиционно се обещават книги за библиотеките в училища и читалища. Ще се насърчават, не се казва как, и добри практики за работа с родители като съвместно четене с участието на семействата. Накрая по този приоритет се обещава и сайт за реализация на стратегията.
