Баналността на злото или как обикновеният човек се превръща в палач
Баналността на злото или как обикновеният човек се превръща в палач / Thinkstock/Getty Images

Обикновените хора могат да се превърнат в палачи, подкрепяйки дадена кауза, без дори върху тях да е бил оказан натиск, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес. Те хвърлят нова светлина върху т.нар. баналност на злото.

Изследването анализира резултатите от експерименти, извършени през 60-те години на миналия век от американския психолог Стенли Милграм. В рамките им две групи участници подложили трети лица на токови удари. Според Милграм, всеки индивид може да приспи съзнанието си за добро и лошо при условие, че сляпо се подчинява на авторитарна личност. В такъв случай индивидът става изпълнител на чужда воля и може без да му мигне окото да извърши зверства.

Тази теория предостави идеално обяснение за участието на обикновени, чувствителни и културни хора в зверства, извършени по време на Холокоста.

Идеята за хора, станали послушни инструменти в ръцете на авторитарни личности, обаче донякъде бе оборена от изследване, извършено от психолога Алекс Хаслам въз основа на архиви, които са свързани с експериментите на Милграм.

"Колкото повече четем и събираме данни, толкова по-малко доказателства имаме за т.нар. баналност на злото", увери проф. Хаслам от университета на Куинсланд в Австралия.

Участниците в експериментите на Милграм в Йейлския университет получили възнаграждения за участието си. Те били убедени, че участват във важен експеримент, посветен на обучението. По нареждане на ръководител на експеримента те трябвало да подложат на силен токов удар трето лице, за да го накарат да запамети списъци с думи. Подложеният на токов удар всъщност бил актьор, седнал на фалшив електрически стол, който трябвало да симулира болка.

За целите на изследването Хаслам и колегите му се ровили в архивите на Йейлския университет, за да открият коментари на участниците.

След като експериментът приключил, участниците научили за истинското му естество и за фалшивите токови удари. Те трябвало да споделят впечатленията си. Две трети от тях склонили да го сторят. Малцина заявили, че се почувствали зле, а повечето били на мнение, че са участвали в положителен експеримент.

Според резултатите от изследването на Хаслам, участниците не се подчинили на заповедите на експериментатора в бяла престилка, който им нареждал да приспят съзнанието си, а съвсем съзнателно са приложили токови удари в името на една по-важна научна цел.

"Етичните въпроси в случая са по-сложни, отколкото се предполага. Милграм успокоил участниците, като ги накарал да повярват, че е приемливо да се действа неразумно за доброто на науката", поясни Хаслам.

Стивън Райкър от университета Сейнт Андрюс в Шотландия, който също е участвал в изследването, смята, че този анализ оборва широко разпространеното схващане за баналност на злото.

Резултатите от изследването са публикувани в British Journal of Social Psychology.

Източник: БТА