Повече от 1 милион българи страдат от депресия
Повече от 1 милион българи страдат от депресия / Thinkstock/Getty Images

Около 15% от населението у нас страда отдепресия или състояние, близко до нея. Това съобщи в интервю за Дарик Анна Караманова, която участва в проектаifightdepression.com. Това е интернет сайт, в който всеки от нас може да си направи тест за това дали страда от депресия, както и да получи съвети от специалист.

До края на месеца предстоят обучения на специалистите, като след това всеки ще може да получи парола и да преминава през онлайн терапия.

На сайта са поместени и редица съвети за борба с депресията, както и повече подробности за самата болест и симптомите й, за да може да помогнем на наши близки.

„Съдържанието в уебсайта е достъпно за всички. Има подробна информация за депресията, за признаците и симптомите за нейната поява, начините за лечение. Има и тест, след като го попълнят, потребителите сами могат да видят своите резултати и препоръки дали резултатите от теста показват някакви симптоми на депресия - лека, умерена или по-тежка, и съответно препоръки - дали имат нужда да потърсят специализирана помощ или да се обърнат към секцията с ресурси за самопомощ на сайта".

Караманова уточни, че няма точни данни колко са хората, страдащи от депресия в България: „По преценка на специалистите около 15% от населението страда от депресивни или тревожни разстройства - това са повече от 1 000 000 българи. Доста често хората не търсят помощ при такива психични проблеми. Това най-вече е свързано със стигмата, която носи психичното заболяване, това негативно отношение, което автоматично се поражда във всички околни хора, когато разберат, че някой има психични проблеми, включително и на работното място".

По думите на Анна Караманова възможността за анонимност при интернет ресурсите е една от причините, поради която хората биха се обърнали към тях:

„Тази помощ чрез интернет и анонимност при ползването на тези ресурси и на самата програма, тъй като специалистите няма да имат достъп до това, което прави пациентът с програмата. Той ако има желание, може да обсъжда с тях работата си с програмата, но ако няма желание, би могъл да запази за себе си своите мисли и преживявания по време на използването й".