Синьо за момченцата, розово за момиченцата, но защо? Винаги ли е било така?
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
Не, не винаги, а само напоследък. Ние сега си мислим, че няма нищо по-естествено розовото да е за момичета, а синьото за момчета, понеже момичетата обичат розово. Да, факт. Обичат и светло синьо, жълто, бяло. А момчетата - синьо. Определянето на това, кой цвят предпочитат половете е много подвеждащо. Да твърдиш, че мъжете си падат по синьо, а жените по червено. Е, ще имаш внезапни проблеми с агитката на ЦСКА. Освен това не е вярно, правени са проучвания. Мъжете и жените харесват еднакво синьото и червеното. Ако има някаква полова разлика, тя е в нюансите. Жените предпочитат по-меки, по-топли цветове. Розовото е сред тях, но и други цветове също. Така че пол равно на цвят е равно на глупост.
През 1868 година Луиза Мей Олкът пише шедьовъра си "Малки жени". Там се споменава за първи път за синьото и розовото. Героинята Ейми слага на ръцете на две бебета панделки - синя на момчето, розова на момичето, за да ги различава, както правели французите. Не става ясно, да ги различава, защото така се различават момчета от момичета, според французите или просто да различава двете деца едно от друго. Имайте предвид, че векове наред децата са носели само бяло, при това доста унисекс. И момчетата и момичетата са имали нещо като роклички, прическите им са били почти еднакви и това се дължало на факта, че никой не ги е имал за полово определени. Децата са си деца. Смятало се е, че нямат сексуалност.
Сега да ги видим тези французи, защо правят така, според американската авторка. Защо слагат синьо на момчетата? Защото през 1856 година император Наполеон ІІІ и съпругата му Южени накичили в синьо новородения си син и всичко около него било синьо. Но не защото е момче, а защото бил посветен на Дева Мария. А синьото е нейният цвят. Така че французите не отделят момче от момиче, а цветовете имат религиозен смисъл. И в книжката "Малки жени", писана 10 години след тези събития, нещата са леко изопачени.
Така минават годините, момченцата и момиченцата вече са обличани по различно. Момченцата се сдобиват с панталонки, момичетата - с роклички, а цветовете - каквито искате. Нещо повече. През 1918 година един голям американски магазин за детски дрехи прави разделението - розово за момчетата, като по издръжлив цвят, синьо за момичетата - по нежен и ефирен цвят. Идват обаче 50-те години и времената, когато жените се сдобиват с реална независимост - работещи момичета, самотни майки, стари моми. Нещата се променят и жените взимат розовото като техен символ, като техен боен цвят. Така жените правят разделението. И по точно американските жени. За тях розово, за мъжете - синьо. При това едва преди 60 години. И понеже, както знаете, жените управляват света, и до днес това е разделението.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук