Защо когато някой пръдне, това винаги е толкова смешно, че хората не могат да се въздържат да се засмеят? И още по-странното - защо дори когато това само се спомене в разговор, отново е адски смешно и автоматично те кара да се засмееш?
Благодарим за хубавия въпрос. Отговора можете да слушате ТУК
Забелязвате как само говоренето по темата води до притеснение. Може би някои читатели сега започват да се чувстват неудобно, понеже кой, за Бога, казва в медиите „да пръднеш"? Ние сме общество от пуритани. Всъщност новината е, че не само ние.
Няма общество, няма култура, която да приема тази физиологична функция, особено на публично място, като останалите нормални реакции на организма - кихане или кашляне, дори оригването в някои култури се приема за положителен знак. Но не и пръцкането. Защото то е свързано с отделяне на метан и други газове, които тотално променят обстановката.
Позволяваме си да говорим открито за това, тъй като колкото и да не ви си вярва, по темата има изписана доста литература, при това сериозна, научна литература. Дори има термин - „метеоричен хумор". Метеоризмът са газовете в червата.
Метеоричният хумор е обект на редица изследвания, включително много сериозни, като това на професора по литература Валери Алън от Университета в Ню Йорк. Още Аристофан през V век пр. н. е. използва хумор с пръцкане. В Рим това е много популярна тема, дори има император на име Елагабал, който сам прави такива закачки. Представяте ли си, римски император, който използва хумор с пърдене? В „1001 нощ" Шехерезада има история за човек, който пърдял. Франсоа Рабле също използва метеоричен хумор, Бенджамин Франлин, Христо Ботев, Алеко Константинов...
Накъдето и да погледнем, в човешката културна история метеоризмът е обект на подигравка и шеги. Няколко са линиите за това явление. Едната е физиологичната функция като средство за унижение, за принизяване. Другата е сатира, тъй като метеоризмът е функция на преситеност, на преяждане, на някакви животински инстинкти. Третата линия е най-безобидната - тя е създаване на нелепа ситуация, в която авторът на газовете се излага публично.
При всички положения метеоризмът винаги е бил силен източник на закачки. Най-вероятно защото, макар присъщо на всички хора, това е нещото, което е най-далеч от представите ни за естетика, още по-малко за спазване на обществени норми.
Това е по въпроса с метеоричния хумор.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
