Една от основните дейности на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ е да поддържа сигурен корабоплавателния път в българския участък от реката, като осигурява регламентираните габарити, наложени от Дунавската комисия. ИАППД извършва непрекъснато наблюдение на състоянието на речното русло, което се осъществява на основния хидрографен кораб м/к “Вит”, движещ се постоянно по целия български участък на реката.
„Вит“ е хидрографен кораб, построен през 1979г. в Бургас с дължина 42м, ширина 8м, височина 8.75м и максимално газене 1.4м. Той поддържа навигационно-пътевата обстановка в българо-румънския участък от река Дунав, от Силистра до Сомовит, и е единственият български кораб, който поддържа фарватера в дадения район, измерва и обозначава всички опасни и проблемни участъци за плаване по реката като камъни, скали, прагове, плитчини и др. Осигурява и спазва изискванията на Конвенцията за режима на корабоплаване по р. Дунав, обозначава правите участъци, извършва разстановка, монтиране и демонтиране на брегови и плаващи навигационни знаци (шамандури, километрични знаци, брегови фарове и редица други знаци, предвидени от „Инструкция за знаците” на Дунавската комисия). Знаците, които са натоварени на кораба и се монтират от моряците са различни, съответно и с различна тежест. Някои от знаците достигат тегло от 1,4 тона.
Без това обозначаване, при голяма мъгла корабите излизат от очертанията на фарватера и могат да заседнат в плитчини или опасни участъци. Всяка промяна на плавателния път се актуализира и отразява в интернет за свободен достъп до потребителите.
Река Дунав не е магистрала, която веднъж построена и обозначена да стои във времето. Движенията на пясъците, следствие теченията и корабоплаването, изисква непрестанно следене на фарватера. Работата е отговорна и изисква непрекъснато внимание, защото без тази хидрографна дейност корабоплаване не може да се осъществи, заяви Трифонов, капитан на кораб „Вит“.
Корабът разполага с три ехолота, два от които са стационарни и един преносим. Радар, който определя местонахождението на кораба, визуализира навигационната обстановка, контурите на бреговете, движението и разстоянията до други плаващи обекти.
Уред за скоростта на завиване, който следи всяко отклонение на кораба.
Ехолотът е уред, с който се измерват дълбочините в даден участък от реката. От кораба се изпраща високочестотен импулс, който се отразява от дъното на водния басейн. В зависимост от времето между излъчването и приемането на изпратения сигнал, в ехолота автоматично се получава информацията за дълбочината на измервания участък. Употребата на ехолотите навлиза през 80те години, като най-старият е на кораб Вит от 1976г., изработен по поръчка в гр. Хамбург, Германия.
На монитор на мостика на кораба се визуализира картата на река Дунав, където се проследява движението му. Пътят, по който се движи корабът се изобразява във вид на права линия на монитора и чрез gps сигнал и информацията от ехолота в момента на плаване се визуализират дълбочините до дъното на реката. „Вит“ минава по 3, 4 или 5 галса, които са серия от измервания в една посока на определени отстояния един от друг. Информацията се записва и от програма, която координира работата на ехолота, радара и gps-а, се извлича конкретния критичен участък на снимка, където се нанасят шамандурите и измерените дълбочини. В момента на плаване на кораба се визуализират точни изчисления за разстоянията на шамандурите от брега и друга подробна информация, която се публикува в интернет страницата на агенцията, което ориентира корабоплавателите как да се движат и съответно къде са навигационните опасности по фарватера. Информацията е достъпна и всеки може да разбере ширината на плавателния път, къде има критични участъци, на какво разстояние да минава от левия или десния бряг и къде точно са разположени плаващите навигационни знаци.
Преди автоматичното измерване на водните нива чрез използването на ехолотите, тази дейност се е извършвала ръчно посредством различни способи.
Един от методите бил с помощта на т.н. футщок (от немски – Fußstock, или от холандски – voetstok, нивомер (английски – level sensor). Той е във вид на рейка с деления, поставен на водомерен пост за наблюдение и така се е определяло нивото на водата в море, река или езеро. Футщоци са се използвали като геодезични опорни пунктове в миналото. На същия принцип се е използвал и т.н. децищок, като разликата е в мерната единица на разграфяване. Футщока е разграфен на футове (1 фут = 33см), а децищока на дециметри (10см). Употребявал се е и лот, който е представлявал въже с оловна конусовидна тежест с вдлъбнатина в долната си част и възли на всеки метър.
Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ изпълнява проект „Подобряване на системите за навигация и топохидрографните измервания по река Дунав“. Проектът се изпълнява по Приоритетна ос IV: Подобряване на корабоплаването по морските и вътрешните водни пътища по Оперативна програма „Транспорт“ 2007-2013г. В него е заложено закупуването на специализиран плавателен съд за хидрографски проучвания, оборудван с необходимата специализирана техника. След доставянето му ИАППД ще предостави използваните ехолоти от кораб „Вит“ на националния музей на транспорта в Русе.
