Случващото се с КТБ и ефекта от взетите от политиците решения коментира финансистът и бивш зам.-министър на финансите Илия Лингорски
Как гледате на вчерашните решения, около които се обединиха политиците, след консултациите при президента?
Ще ми позволите да направя стъпка назад, защото случващото се сега не започва в този момент, то започна по-отдавна. Днешният ден има особен символизъм. Преди 19 години, на този ден в едно малко студио в квартал „Лозенец" влиза „войводата на прехода" - Володя Стоянов и записва песента „Пирамиди, фараони". Това се случва точно на 15 юли 1995 г. В тази своя епохална песен той дава срок от 100 години, но да кажем, че за тези 19 години се случиха няколко неща. Неслучайно през 1995 г. се пее за пирамиди. От края на комунистическия период една институция непрестанно, заедно с правителството, е източник на проблеми за цялата икономика и обществото - това е Българската народна банка. Независимо кой е в Управителния съвет на банката, колко съвестно си вършат работата някои хора вътре - това го казваме без критика и нападение към никой от тях персонално, но БНБ през 90-те години е източник на най-големите обири. Затова през 1997 г., под натиска на Международния валутен фонд на БНБ се отне основният прерогатив - паричната политика, управляването на паричната маса, рефинансирането на банките, с което престана да бъде Централна банка и остана надзорна банка.
Много експерти обаче защитаваха в последните години БНБ.
Нещата се стабилизираха и ние се позалъгахме. Много хора като мен трябва да си посипем главата с пепел и да се извиним на хората, че години наред им обяснявахме колко стабилна е БНБ и всичко е наред. Въпросът не е БНБ да е стабилна, а икономиката и банковата система да са стабилни, всяка от банките да работи нормално. И колкото и да си повтаряхме тази мантра колко са добре нещата, какво се случи - вече сме в ЕС и НАТО, във време, когато няма никакви икономически причини за случващото се - правителството не е задлъжняло, банковата система е капитализирана, има ликвидност, изведнъж ние имаме поредната банкова криза. И то понеже надзорът на БНБ системно в крайна сметка не е бил способен да осъществява своите функции по начин, който да гарантира по-голяма предсказуемост.
Какво ще последва от тази криза?
Някои казват, че това е криза, която не трябва да се пропуска. Кризите са момент, в който могат да се случат позитивни неща, сериозни реформи и решения на проблемите. Миналата година в България гостува Ги Верхофстад, лидерът на либералите в ЕП. Той каза: „Политиците вземат решения за трудни реформи, само когато са притиснати до стената". И в момента политиците ни са притиснати до стената. Затова те вчера единодушно взеха решение, срещу което БНБ се бори в продължение на години - България да започне работа по влизане в европейския банков съюз и надзорът, който БНБ осъществява самостоятелно, да премине под единния надзорен механизъм на Европейската централна банка.
Някой няма ли да каже, че така губим позиции?
Тези позиции ние дълго време сме ги употребявали, не както трябва. Употребявали сме ги срещу нашата собствена икономика и срещу нашите граждани. Затова е по-добре да намерим решение - който може по-отговорно и компетентно да върши тези функции, да го прави. Но въпросът по отношение на този механизъм не е дали, а кога. В крайна сметка сме подписали договор за присъединяване към ЕС, с който се ангажираме с влизане в еврозоната. Т.е. въпросът е „Кога?". Досега БНБ успешно е успявала да убеди правителство след правителство, че сега не е времето, че моментът не е подходящ, че ще загубим суверенитет. С тази криза мисля, че този спор приключва и всички са наясно какво трябва да се направи. И то трябва да се направи по-скоро, а не да се превърне в задача без краен срок. Политиците трябва да сложат срок на присъединяването към механизма.
С взетите мерки ще се реши ли проблемът с КТБ?
Вижда се, че БНБ не само не е готова още да предложи решение на проблема, но и с изявленията си от 22 юни и 11 юли даде противоречичи послания и показа, че не може да оцени реалната ситуация. Като не може да я оцени, да се поканят експерти с капацитет, които са се занимавали с това и могат да го направят и да предложат план за преструктуриране. Позитивното, което мисля, че се случва, е, че за пръв в България обществеността, медиите и публиката говорят, че не става дума за пари на държавата, а на данъкоплатците. Това е много голям преход в съзнанието ни като граждани - искаме институциите да са отговорни пред нас, данъкоплатците, за това какво правят с нашите пари, а не са парите на някаква имагинерна държава. Това за мен е по-голям белег, че преходът свършва и влизаме в нов период на развитие на нашето общество, отколкото всичките формални актове на подписване на едно или друго в миналото. Мисля, че това до голяма степен наложи тази политическа воля да бъде иззет суверенитетът на БНБ постепенно и да се прехвърли към Европейския единен надзорен механизъм и в крайна сметка да излязат политиците с решение, с което да се отчетат пред хората.
Какво точно ще означава да се присъединим към този механизъм?
Тук трябва да отбележим, че не само нашата Централна банка дълги години се е борила с това. В редица европейски страни, особено докато времената бяха добри икономически, всички бяха против. И когато кризата притисна Западна Европа до стената, взеха решение, че отиват към такъв надзор. В еврозоната, където има обща валута, която покрива почти целия ЕС - дори тези страни, които не са членове на еврозоната, търгуват основно със страните й членки. Не може в такава обстановка да има 28 отделни банкови системи с 28 отделни банкови надзора и системи за гарантиране на влоговете. Това са неефективности, които рано или късно ще доведат до проблеми. Европейският единен механизъм означава, че в размките на ЕС банковата система ще работи по общи правила, ще има общ достъп до ЕЦБ и Европейската централна банка ще осъществява общ единен надзор, който, разбира се, ще бъде субординиран през местните централни банки. Но в крайна сметка те няма да определят като последна инстанция правилата. Тези правила ще са общи за целия ЕС. Не може да има една валута и 28 отделни фискални системи, 28 отделни банкови системи - това е рецепта за катастрофи.
Решенията след консултациите при президента ще успокоят ли хората или да очакваме нова вълна на паника на 21 юли?
Има допълнителен момент у нас, че тази криза се случва в момент, в който политиците се готвят за избори. И, разбира се, политиците си гонят ясна идентификация пред избирателите, те дълго време се сочеха с пръст и в един момент се сепнаха и се уплашиха, че нещата отиват към нещо още по-лошо и всички могат да загубят. Така или иначе все още има политическо говорене, което не е много конструктивно, но има и по-разумни гласове. Проблемът с КТБ, колкто и да е сериозен, е решим. Проблемът с КТБ възниква не на базата на някаква фундаментална икономическа ситуация, каквито имаше в Западна Европа и САЩ, а в резултат на дейността на нашите институции и прилагането на двойни стандарти. В условия на икономическа и финансова стабилност една банка колабира, защото институциите си вършат работата в неправилна посока. Тази институция, която причини проблема - пак казвам, че говорим за институция, не за хора - е БНБ. Тя няма капацитета да реши този проблем, защото винаги е вършила други неща. Не можем да очакваме от тези, които са причинили проблема, да го решат. Затова да се намери практично решение как да се даде отговорността на хора, които могат да свършат работа, за да са спокойни българските вложители.
И в крайна сметка какво е решението на проблема?
Решението на проблема изисква професионализъм в областта на корпоративните финанси, на капиталовите пазари. Но не трябва да драматизираме прекалено. Проблемът в КТБ, измерението му е от няколкостотин милиона евро. Банки в други страни например се глобяват с милиарди за това, че не изпълняват съответните регулации за търговия и пр. На фона на това, което се случва в други страни с техните банки и банкови системи, случката с КТБ е всъщност доста миниатюрна. Ние сме в предизборна ситуация, напрежението политически е голямо, има склонност да се драматизира и преувеличава проблемът. Той е решим и много по-малък, отколкото се говори. Политиците много често изпадат в ситуация да обрисуват някаква много страшна картина, след което казват: „Не, спокойно, спасихме ситуацията". Това е класически похват, но когато става дума за банкова система, трябва да се въздържаме от такива похвати, защото хората се притесняват сериозно. Ако участниците на пазара и вложителите се уплашат до степен, в която не знаят как да вземат рационално решение, последствията стават неконтролируеми. Няма нужда да си го причиняваме.
