1346 г. Карл IV е избран за император на Свещената Римска империя. Той произлиза от династията Люксембурги и е един от най-значимите императори от късното Средновековие.
Карл IV е син на Ян Люксембургски, граф на Люксембург, крал на Бохемия и титулуван крал на Полша и чешката принцеса Елишка Пршемисловна.
Карл ІV дава на дворянството в градовете много привилегии. Поощрява земеделието, прави река Вълтава до река Елба плавателна, построява в Прага „новия град” (Нове-Мнесто), Храдчани, и знаменития за Прага Карлов мост. Основава там архиепископия и през 1348 г., първият в империята университет (по образец на този в Париж), привлича в Прага голямо количество художници.
1733 г. осветена е катедралата в Санкт Петербург, известна като Петропавловски събор. Построена е като базилика в стил барок. Разположението на църквата я прави най-високата сграда в Санкт Петербург (122,5 м), виждаща се от почти всяка точка.- най-високата сграда в града.
Църквата е строена през периода 1712-1733 г. на мястото на едноименна дървена църква от 1704 г. Нейн архитект е швейцарецът Доменико Трезини. Тържествено е осветена на 11 юни 1733 г. Камбанарията на събора завършва с позлатен връх и фигура на летящ ангел. Позлатеният иконостас на църквата е изпълнен през периода 1722-1726 г. в Москва. Иконописите и стенописите са дело на руски и италиански художници.
Любопитен факт е, че величайши погребения в църквата започват още по време на нейния строеж, когато през 1715 г. в криптата ѝ са положени тленните останки на 2-годишната дъщеря на Петър I. През същата година под камбанарията е погребана съпругата на престолонаследника Алексей Петрович, а през 1718 г. и самият княз. На 29 май 1731 г. в цъквата са поставени тленните останки на Петър I.
Общо в църквата са извършени 41 височайши погребения. През 1865 г. всички саркофази са заменени с еднотипни, от бял мрамор, украсени с позлатени бронзови кръстове, като имепраторските саркофази са украсени с двуглави орли. Изключение правят зеленият саркофаг на Александър II и розовият саркофаг на съпругата му, направени през 1887 и 1906 г.
1921 г. 1921 г. след активната намеса на Червената армия Монголия става независима от Китай. Като следствие се създава Народна Република Монголия
През 13 в. Монголия е център на Монголската империя - най-голямата в световната история. След повече от век величие империята запада, поради вътрешните феодални борби. Това позволява на манджурите да завладеят Вътрешна Монголия през 1636 г. и да подчинят останалата част от страната - Външна Монголия през 1691 г. Двете Монголии обявяват независимост през 1911., но само Външна Монголия успява, с руска помощ.
След Октомврийската революция в Русия китайската армия отново я окупира през 1919 г., но попада между Бялата и Червената армия, които пренасят Руската гражданска война в монголските земи и я изтласкват през 1921 г.
През 1924 г. е създадена Монголската народна република, а страната става втората комунистическа държава в света след СССР, което сближава още повече двете държави.
1922 г. официално е открит амфитеатъра „Холивуд Боул” в Лос Анджелис. Модерният амфитеатър се използва главно за музикални представления. Той е дом на Оркестъра на Холивуд Боул, летен дом на Филхармонията на Лос Анджелис и домакин на стотици музикални събития всяка година.
Театърът има капацитет за 17 376 души.
Известен е със своя черупков рефлектор - характерен набор от концентрични дъги, които украсяват мястото от 1929 до 2003 г. През 2004 г. в началото на музикалния сезон рефлекторът е заменен с по-голям. Черупката е разположена на фона на Холивуд Хилс и на североизток от известния знак Hollywood.
1960 г. публикуван е романът „Да убиеш присмехулник” на американската писателка Харпър Ли. Книгата се превръща в бестселър и класика в американската литература.
Сюжетът разказва за расовата несправедливост в дълбокия Юг. Историята се върти около младо момиче, наречено Скаут и нейния баща - героичния адвокат Атикус Финч, който се опитва да защити чернокож мъж, обвинен в изнасилване. Любопитен факт е, че персонажите са частично базирани на живота на авторката, семейството и съседите й в родния й град в Алабама.
Романът е носител на награда „Пулицър”, обявен е за най-добрия роман на 20 в. от американско списание и за най-добрия роман на всички времена във Великобритания. Още през 1962 г. творбата е адаптирана и за голям екран в едноименния филм с участието на Грегъри Пек.
1971 г. състои се премиерата на рок операта „Исус Христос суперзвезда” от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс.
Когато пишат „Исус Христос Суперзвезда”, Андрю Лойд Уебър е на 21 години, а либретистът Тим Райс - на 25. Операта разглежда политическите и междуличностни сблъсъци на Юда Искариотски и Христос. Действието приблизително следва каноничното евангелие за последната седмица от живота на Исус, като започва с пристигането на Исус и неговите последователи в Йерусалим и завършва с разпването му на кръст.
„Никой не искаше да постави „Исус Христос Суперзвезда” на сцена и се наложи само да я запишем”, признава след години Уебър. Това става най-продаваният албум за годината в класацията на „Билборд” в конкуренция с „Ролинг стоунс”, „Лед Цепелин”, Карлос Сантана, Джон Ленън, а два месеца дори е номер едно.
Ключовите изпълнители са Йън Гилън, легендарният фронтмен на „Дийп Пърпъл” в ролята на Исус, пеещият актьор Мъри Хед в образа на Юда Искариотски, Ивон Елиман като Мария Магдалена и Марк Д’Або от „Манфред Мен” като цар Ирод. Записът е направен в „Олимпик студиос” в Лондон.
Поставянето на спектакъла на „Бродуей” предизвиква множество обществени спорове и противоречиви оценки. Творбата дори става причина за протести от страна на много религиозни групи. Тим Райс изтъква, че идеята е да се погледне на Исус като човек, а не като Бог, но някои християни считат това като светотатство. Те също така намират образа на Юда за прекалено съчувствен и предизвикващ симпатия.
В следващите години „Исус Христос суперзвезда” става културен феномен и има редица продукции в различни държави, между които Унгария, Индия, Нова Зеландия, Италия, Франция, Мексико, Чили, България, Южна Африка, Швеция, Русия, Полша, Гърция, Австралия, Филипините, Япония, Панама, Колумбия, Боливия и много други.
1979 г. първата американска космическа станция „Скайлаб” се разпада планувано над Индийския океан при завръщането си на Земята. Тя се намира в околоземна орбита от 1973 г. и е посещавана от екипаж три пъти.
Първоначалната идея за „Скайлаб” се заражда, когато през 1959 г. Вернер фон Браун представя плановете на последния си проект пред Американската армия. Целта на проекта е стъпване на човека на Луната, мисия която скоро ще поеме набързо сформираната НАСА. Въпреки че се съсредоточава върху лунните мисии, фон Браун готви и проекта за орбитална лаборатория на по-високо ниво.
1995 г. над 8000 босненски възрастни и деца са избити край Сребреница от сръбски военни сили, командвани от Ратко Младич. Жестокият акт на насилие става непосредствен повод за започване на „Операция Преднамерена сила” срещу Република Сръбска. Няколко години по-късно се появи версия, че това всъщност е било планирана военна провокация, която да даде повод за военна намеса на НАТО.
От март 1993 до юли 1995 г. армията на Република Сръбска (АРС) държи града под обсада. Най-близката територия, контролирана от мюсюлмани, отстои на 100 километра по въздух. Анклавът е в пермаментен дефицит на храна, лекарства и гориво. Течаща вода няма, защото босненските сърби са разрушили централния водопровод.
Бедственото положение не се променя, когато ООН обявява Сребреница за „зона за сигурност” и изпраща там военен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обкръжен от части на Корпуса „Дрина”, които прогресивно ограничават наземния достъп на хуманитарни помощи. Различни международни организации осигуряват хвърлянето на храна от хеликоптери.
Анклавът е превзет за шест дни през юли 1995 г. от корпуса „Дрина”. В бягството си жителите на Сребреница се разделят на две части. Едната колона от 10 000-15 000 мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на босненската армия. Друга част от около 20 000-25 000 души остава изтласкана в най-северните части на анклава и е обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби.
Босненските сърби разделят мъжете от жените и качват жените и най-малките деца на автобуси. Отвеждат ги към "мюсюлмански" зони. Повечето от депортираните оцеляват физически. В Сребреница остават само мъжете и момчетата на възраст над 13 години. Част от останалите мъже и момчета са убити на място в Сребреница. Други са отведени към друго място за екзекуции - Братунац. Оцелели няма. На 14 юли 1995 г. нидерландските войници от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него „нито един жив мюсюлманин”.
През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е попаднала в засада и е разбита на две части. Малка част достига мюсюлманската зона. Другите няколко хиляди са заловени и екзекутирани.
„Операция Преднамерена сила” се провежда между 30 август и 20 септември 1995 г. и включва 400 самолета и 5000 души персонал от 15 нации. Клането в Сребреница е класифицирано от трибунала на ООН като геноцид. Това е най-голямото клане в Европа след приключването на Втората световна война. Операцията е планувана и одобрена от Северноатлантическия съвет на 25 юли и 1 август 1995 г.
2010 г. завършва Световното първенство по футбол в Република Южна Африка. Това е 19-тото Световно първенство по футбол и първото, чиито домакин е африканска държава.
Африка е избрана за домакин като част от новата политика да се върти събитието между федерациите. Тогава пет африкански страни проявяват желание да бъдат домакини на спортния форум. Следвайки решението на комитета на ФИФА да не позволява съвместни кандидатури, Тунис оттегли кандидатурата си. Комитетът пък решава да не зачита самостоятелната кандидатура на Либия.
Участват 32 отбора от шестте конфедерации. Мачовете се играят на десет стадиона в девет южноафрикански града. На финала Испания побеждава Нидерландия с 1:0.
Триумфът на Испания - първата европейска държава, спечелила титлата извън Стария континент - е наблюдаван от милиарди зрители по телевизията и от 85 000 на стадион „Сокър Сити” в най-големия град Йоханесбург.
Любопитен факт е, че церемонията за откриването на първенството е последната публична изява на Нелсън Мандела - първият чернокож президент.
