Факти от календара: 10 юли
Факти от календара: 10 юли / снимка: Guliver/Getty Images

48 пр.н.е. в битката при Дирахиум Юлий Цезар едва избягва катастрофално поражение от Помпей Велики. Битката при Дирахиум е част от войната между Цезар и Помпей, които се борят за едноличната власт над Римската република. Войната завършва един месец по-късно с окончателната загуба на Помпей след битката при Фарсала.

След като е победил лейтенантите му в Испания, Цезар напуска Италия, за да атакува Помпей, който е разположил войските си в Гърция. Цезар преминава през Адриатическо море на 4 януари 48 пр.н.е. и окупира Орикум и Аполония. Цезар е в състояние да осигури транспорт само за половината от легионите си, така че решава да ги превози на две вълни. Изпраща корабите обратно за оставащите сили в Италия, след като той дебаркирал.

Марк Антоний, който е легат на Цезар успява да избегне републиканският флот под командването на Марк Калпурний Бибул, който контролира Йонийско море. Успява да премине в Гърция с останалите подкрепления, но лошото време и силните ветрове го принуждават да се разтовари на север от действителната си цел. Помпей бърза да нападне и да хване неподготвен Антоний, който е изолиран, но Цезар го следва отблизо, карайки Помпей да маневрира между двете вражески армии, за да избегне да бъде приклещен между тях. Това позволява на Цезар да продължи към жизненоважните запаси в складовете на Дирахиум.

Двете армии издигат своите лагери от двете страни на малка река, като Цезар разполага силите си на север, а Помпей разполага своите на юг, град Дирахиум е от речната страна на Цезар. Силите на Цезар са приблизително 15 000 човека и около 500 души кавалерия, армията на Помпей е значително по-голяма, около 45 000 войника включително няколко хиляди души кавалерия.

Цезар започва изграждането на серия от укрепления около позицията на Помпей свързани с окопи и стена. Веднага щом Помпей разбира какво се случва, той завзема толкова хълмове колкото може и изпраща лека пехота - малки части, които да защитават стратегическите позиции.

Помпей започва атака срещу линията на Цезар, където тя се свързва с морето. Силно превъзхождащата в численост армия на Помпей, пробива през редиците на силите на Цезар, карайки тази част от войниците му да се изтеглят под яростната атака. Цезар набързо подсилва пробивът с 12 кохорти под командването на Антоний и контраатакува, връщайки си контрола на тази част от стената изтласквайки силите на Помпей. Помпей заобиколя десния фланг на Цезар и го атакува, карайки фланга да започне да се огъва.

След разпадането на фланга, армията на Цезар започва да отстъпва безредно. Първоначално Цезар лично се опитва да спре отстъплението, но след това осъзнавайки гибелната опасност, пред която е изправена армията му, вместо да се опитва да ги спира, започва да координира изтеглянето на силите си.

Помпей нарежда на силите си да не преследват вражеските войски, вярвайки че с Цезар е свършено.

1212 г. голяма част от Лондон е изпепелена от пожар. Всъщност първият голям пожар в Лондон е още през 1135 г. Огънят тогава унищожава голяма част от града в района на Уестминстър.

Вторият голям пожар, който остава в историята на града, е именно през 1212 г. Огънят избухва в квартал Southwark на юг от Лондонския мост. Пламъците се разрастват, достигайки и до конструкцията на  моста, който пък тъкмо е бил отворен, след като му е направен ремонт. Огънят обаче го превръща в руина, и практически го прави неизползваем за години напред.

Жертвите на пожара са хиляди. В исторически документи се посочва, че по-голяма част от тях са загинали, когато при първите признаци на пожар се втурнали към моста, за да помогнат в гасенето на пламъците. Силните ветрове обаче разпалили сгради и в другия край на моста, а хората останали в огнения капан.

1547 г. във Франция се състои последният легален дуел. След това дуелите са забранени от краля поради честите смъртни случаи. През 1566 г. в сила дори влиза наказание със смърт при участие в дуел.

1584 г. Вилхелм Орански е убит в дома си в Делфт, Холандия, от Балтазар Жерар. Принц Орански, граф на Насау, известен още като Вилхелм Мълчаливия, е водач на нидерландското въстание срещу испанците, което поставя началото на Осемдесетгодишната война и довежда до формалната независимост на Обединените провинции през 1648 г.

Заможен благородник, Вилхелм първоначално служи в двора на испанския регент. Недоволен от положението на местната аристокрация, лишена от политическа власт, и от испанските преследвания срещу протестантите, той се присъединява към Нидерландското въстание и се обръща срещу дотогавашните си господари. Най-влиятелен и политически способен сред бунтовниците, той ръководи нидерландците в няколко военни победи в борбата срещу Испания.

Френският католик Балтазар Жерар е поддръжник на Филип II и по негово мнение Вилхелм Орански е изменил на испанския крал и католическата религия. След като Филип II обявява Вилхелм извън закона и обявява награда за главата му, за което Жерар научава през 1581 г., той решава да отиде в Нидерландия и да го убие. Той служи две години в армията на губернатора на Люксембург Петер фон Мансфелт, надявайки се да се доближи до Вилхелм при сблъсъците между армиите. Това никога не се случва и Жерар напуска армията през 1584 г.

Той отива при херцога на Парма, за да му представи плана си, но не успява да го впечатли. През май 1584 г. се представя на Вилхелм като френски благородник и му предава печата на граф Мансфелт. Този печат би дал възможност за фалшифициране на съобщения от Мансфелт. Вилхелм изпраща Жерар обратно във Франция, за да предаде печата на френските му съюзници.

Жерар се връща през юли, като по обратния път купува пистолети. На 10 юли той се среща с Вилхелм в дома му в Делфт, известен днес като Принсенхоф. Жерар стреля в гърдите му от упор и си тръгва. Самият Жерар е заловен преди да успее да напусне Делфт. Той е измъчван преди съдебния процес на 13 юли, където е осъден да бъде брутално убит.

1878 г. в Англия е използвана за първи път свирка от съдия по време на футболен мач. Реферската свирка се появява по време на среща, играна в Нотингам Форест.

Първият футболен клуб в света - „Шефийлд”, е основан доста по-рано - през 1855 г. Първият правилник на играта е написан още по-рано - през 1848 г. в Кеймбриджския университет. През 1863 г. в Англия е създадена и Футболната асоциация.

В последствие през 1889 г. се въвеждат дузпите и мрежите на вратите. През 1939 г. стават задължителни номерата на играчите, от 1951 г. започва да се използва бяла топка. Същата година (1951) се играе и първият официален мач на изкуствено осветление. Срещата между „Арсенал” и „Хапоел” (Тел Авив) е на стадион „Хайбъри”.

1913 г. в Долината на смъртта в Калифорния е отбелязана температурата 134 градуса по Фаренхайт. Това са приблизително 56,7 градуса по Целзий - най-високата температура на въздуха, измерена в САЩ.

Долината на смъртта се намира на югоизток от планината Сиера Невада. Бедуотър (Лоша вода), най-ниската точка на долината, се намира на 86 м под морското равнище - това е и най-ниската точка в Северна Америка. В него се събира вода от околните извори, но поради високата концентрация на сол тя не може да се пие.

Долината на смъртта е едно от най-горещите места на земята. В долината падат едва 50 мм дъжд годишно, и по време на по-интензивните валежи се получават наводнения, тъй като сухата почва не може да адсорбира такова количество вода.

И все пак мястото с най-висока средна температура е Далолската депресия в Етиопия - 34 градуса по Целзий. Най-високата температура - 57,7 градуса по Целзий, пък е измерена на 13 септември 1922 г. в Ел Азизия, Либия.

1938 г. Хауърд Хюз поставя нов рекорд, като завършва околосветски полет със самолет за 91 часа.

Американският пилот, кинопродуцент, плейбой, ексцентрик, а също и един от най-богатите хора на света, е  изключително известен с конструирането на самолета „Елегантната гъска” и със своето ексцентрично поведение в залеза на своя живот.

През целия си живот Хюз е бил страстен почитател на летенето, пилот и самоук авиоинженер. Той поставя множество световни рекорди, а също проектира и конструира няколко самолета, докато е начело на „Хюз Еъркрафт”. На 19 януари 1937 г. Хюз поставя нов световен рекорд като прелита от Лос Анджелис до Ню Йорк за 7 часа 28 минути и 25 секунди. След това на 10 юли 1938 г. той поставя нов рекорд като завършва за 91 часа околосветски самолетен полет.

През 1938 г. летището на Хюстън Тексас е преименувано на „Летище Хауърд Хюз”, но старото име е върнато поради възраженията на гражданите летището да носи името на жив човек.

1962 г. от Кейп Канаверал (Флорида) е изстрелян първият комуникационен сателит „Телстар”. Той пренася първото трансатлантическо телевизионно предаване.

Още през 1945 г. в своята статия „Извънземни ретранслатори” Артър Кларк описва идеята си за създаване на система за телекомуникация чрез спътници, разположени на геостационарна орбита и управлявани от хора, която би позволила да се предават телевизионни програми. Същата идея е описана повторно в труда му „Изследването на Космоса” от 1952 г. и е подета от Джон Пиърс от Лабораториите  „Бел”, който прави сравнение между комуникационния капацитет на сателита (1000 едновременно протичащи телефонни разговора) и положения трансатлантически телефонен кабел TAT-1 (36 телефонни разговора).

Първият изкуствен спътник е съветският „Спутник-1”, изстрелян на 4 октомври 1957 г., носещ на борда си радиопредавател работещ на две честоти, 20,005 и 40,002 MHz. Първият американски комуникационен спътник, който бързо е разработен, за да навакса изоставането, е Project SCORE от 1958 г., и на него е имало устройство за запис и излъчване на гласови съобщения. Той е използван за изпращане на коледно приветствие до цял свят от американския президент Дуайт Айзенхауер.

Изстрелян от ракетата „Делта”, „Телстар” е продукт от сътрудничеството между НАСА и АТ&Т. Лабораториите „Бел” проектират и конструират сателита, а НАСА осигурява пускането му и го използва за научни експерименти. „На живо от сателита” проблясва на екраните, когато „Телстар” предава телевизионните сигнали в почти реално време до и от станциите на Земята от двете страни на Атлантическия океан.

AT&T търси сътрудничество с европейските си партньори от Англия и Франция и проектът й придобива международно измерение. Първото презокеанско приемане от територията на САЩ към Япония през Тихия океан се осъществява на 22 ноември 1963 г.

Законът за сателитните комуникации от 1962 г. създава COMSAT, води и до сключване на международни сътрудничества за сателитни технологии. Към 1964 г. в околоземното пространство успешно работят по два спътника „Телстар”, „Рилей” и „Синком”. С тях се правят експерименти по предаване на телевизионен образ, например предавания на от Летните олимпийските игри в Токио през 1964 г. за САЩ, което е и първото международно излъчване на Олимпийски игри.

През април 1965 г. е изстрелян и „Интелсат 1”. По това време земни станции за връзка със сателитите съществуват в Англия, Франция, Германия, Италия, Бразилия и Япония.

1985 г. френските специални служби потапят кораба „Рейнбоу Уориър”, собственост на международната екологична организация „Грийнпийс”. Съгласие да се осъществи „проектът на неутрализация” дава лично френският президент Франсоа Митеран.

Два взрива, заложени от френски агенти, потапят „Рейнбоу Уориър” за 4 минути в новозеландското пристанище Оукланд. От експлозията загива португалският фотограф Фредерико Перейра, а 12 други активисти на „Грийнпийс” са ранени. Нареждането е издадено, тъй като Париж искал да възпре „Рейнбоу Уориър” да достигне до атола Муруроа, където еколозите имали намерение да протестират срещу извършваните от Франция ядрени опити.

За операцията са заловени френските агенти Ален Мафар и Доминик Прийор, които се представили за швейцарска туристическа двойка. Арестът им е извършен на 12 юли, а през декември с.г. били осъдени на 10 години затвор в Нова Зеландия.

Любопитен факт е, че официално президентът Митеран винаги е отричал участието си в тази „идиотска” по неговите думи афера и се е оправдавал, че е бил поставен пред свършен факт.

„Рейнбоу Уориър” е корабът символ на „Грийнпийс”. С него еколозите провеждат акциите против избиването на китовете и против ядрените оръжия през 70-те и 80-те години на 20 в. След потапянето му през 1987 г. под световен натиск френското правителство плаща 8,16 млн. долара компенсация на екоорганизацията.

1991 г. Борис Елцин полага клетва, като демократично избран първи президент на Русия. Първоначално в политическата си кариера Елцин е поддръжник на Михаил Горбачов, но след проведените реформи, познати като перестройка, бъдещият президент на Русия става най-големият политически противник на лидера на СССР. На 20 май 1990 г. Елцин е избран за председател на Върховния съвет на СССР.

На 12 юни той е избран 1991 г. чрез свободни избори е избран за новоучредения пост президент на Руска съветска федеративна социалистическа република (РСФСР), която по това време е една от 15-те републики в рамките на СССР. Елцин печели 57% от вота на избирателите, в надпревара с още петима кандидати. След оттеглянето на Горбачов и окончателният разпад на СССР на 25 декември 1991 г. Елцин запазва поста си президент на Руската федерация, държавата-наследник на СССР.

През 1996 г. Борис Елцин е преизбран, като на балотажа побеждава с разлика от 13% лидерът на обновената Комунистическа партия - Генадий Зюганов.

На 31 декември 1999 г. Елцин прави изненадващо изявления, в което обявява, че се оттегля от поста си, като за негов наследник избира министър-председателят Владимир Путин.

2006 г. президентът на Полша Лех Качински назначава своя брат-близнак Ярослав Качински за премиер на страната. Актът е абсолютен прецедент в световната политическа история.

Премиерският пост остава вакантен след решението на Кажимеж Марчинкевич да се кандидатира за кмет на Варшава на местните избори през ноември с.г. Марчинкевич аргументира решението си за оставка с растящото напрежение между него и партията му „Право и справедливост”, чийто лидер е Ярослав Качински. Политическият съвет на партията одобрява кадровите промени. Любопитен факт е, че столицата се управлява от временен кмет, след като титулярът… Лех Качински е избран за държавен глава.