Защо се прозяваме и защо е заразно? Откъде идва рефлексът за прозяване и защо се прозяваме само като видим някой да го прави или дори спомене думата прозяване?
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
Да, факт е, веднага се прозяваме и това съвсем не е нарочно. Въпросите за прозяването явно също са заразни, тъкмо някой ни пита и веднага следва друг въпрос за прозявка. Прозяването е заразно, ясно. При това е заразно не само сред хората. Ако едно шимпанзе се прозее, останалите в групата също се прозяват. Това важи и за кучетата. А най-интересното е, че можем да заразяваме или да се заразяваме и от други животински видове. Пробвайте го с куче, ако не вярвате. Каква е причината? С причината има проблем.
Вие сигурно сте чували, че сме се прозявали заради намаленото количество кислород в кръвта и така сме поемали повече въздух. Това е най-старата теория. Още древните гърци са свързвали прозявката с дишането. Обаче тази теория, извинявайте, е пълна глупост. Даже се установи, че прозявката намалявала притока на кислород. Но дори да не е така, защо при засилена нужда от кислород, например при упражнения във фитнес зала, не се прозяваме? Вие виждали ли сте атлет, който да се прозява след състезание, когато организмът му има най-голяма нужда от кислород?
Тук идва теория № 2. Прозявката е естествен климатик на мозъка. Разтягайки лицевите си мускули, ние сме охлаждали най-важната система в организма. Добре, да приемем, че е така. В горещи дни, когато сме с шапка, направо ни завира главата, ние прозяваме ли се повече? Не, не се прозяваме повече. Защо не действа този рефлекс, какво му е на мозъка?
Следващият вариант. Разтягаме си лицевите мускули, просто така. Това бил много стар, стаден трик да се упражняваме, да сме нащрек. Когато започне да ни се спи шефът на стадото вижда, че сме заспали и ни кара да си разтегнем лицевите части, че не се знае кога ще ни нападнат. И това е преди шефът на стадото да го изрази с думи. Тоест още когато сме били животни. Затова важи и за останалите зверове. Неубедителна теория.
Така в един момент се оказва, че науката няма никаква идея, защо се прозяваме. Като физическа функция няма полза от това. И ето, остава си загадка. Но като поведенческа практика прозявката има функция, защото тя създава единство, тя е форма на емпатия. Мозъкът на стадните животни е устроен така, че те да се чувстват стадни и да си го показват по най-глупавия възможен начин, тоест като се прозяват. Интересно е, правени са изследвания на хора аутисти, които не се възприемат като част от някаква общност. Това са единствените хора, за които прозявката не е заразителна.
Накрая оставихме е най смислената теория. Прозявката издава териториална незаинтересованост. Тоест това е диаметрално противоположното на агресията. От едно време ни е останала, когато нещо не ни е интересно,
искаме да покажем, че няма да сме агресивни към него. И какво правим - прозяваме се от скука. Никаква идея няма науката на какво се дължат прозевките. Според нас обаче прозявката не е нищо друго, освен културен начин да кажеш, че животът трябва да се приема спокойно. Няма нужда от пренатягане. Важи и за кучетата и за шимпанзетата.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
