„Дадоха ти тъпа роля в нечия игра, искат да си вечно сив и мрачен, помниш ли откога не си крещял, че ти си тук, че не си избягал..."
Оставка, предсрочен вот, Орешарски, Пеевски, Василев, Борисов, Станишев, Местан, Бебчо, КТБ, кой, пари, власт, кой, пари, власт... От години ни вкарват в адски тъп филм с бездарни сценаристи, в който по неволя го играем статисти, сиви и мрачни, нищо повече. Тези, които не сме избягали, ходим на избори, за да има избори, а не защото те реално променят ситуацията. А ситуацията не се променя и не се променя, просто картините с главни герои се редуват, но сценарият е един и същ. И този път, аха, да се сменят главните герои...и започна нашият филм. И този път, вие, господа политици, сте статистите.
Адът във Варна стана като на филм. Десет отишли си за миг човешки живота и десетки други, променени за минути, болезнено ни доказаха, че случващото се обаче, не е на филм. Реално е. Тук и сега. И оставка, предсрочен вот, Орешарски, Пеевски, Василев, Борисов, Станишев, Местан, Бебчо, КТБ, кой, пари, власт, кой, пари, власт... просто вече нямат значение.
Имат значение хилядите смс-и в помощ на пострадалите, имат значение доброволците, отзовали се на мига, имат значение обикновените хора, откъснали от малкото, което имат, за да дадат на тези, които вече нямат нищо. Има значение това, че хората се организираха във Фейсбук, един даде бус, друг бензин, трети рискува работата си, за да замине за Варна. Има значение, че нещастието Варна стана България, а всички станахме едно. И че в нашата България има място само за обикновените хора. Защото баба Кера от село Бисер дари 50 лева за пострадалите от наводненията: „Аз все някак ще изкарам месеца. Дано стигнат до някой, който наистина има нужда!". И тази възрастна, отрудена, бедна женица е повече човек от всички тези в Народното събрание, на „Дондуков" 1 и „Дондуков" 2, взети заедно. Вас, господа, историята ще презре, така както ние ви презираме.
Баба Кера от село Бисер е България, това има значение.
Иначе ... премиерът Пламен Орешарски намери за нужно няколко часа да се обяснява с варненския кмет Иван Портних кой на кого звъннал, не звъннал, звънял ли изобщо. Докато вие се учехте как се ползва телефон, ние ви отредихме ролята на статисти. После министър-председателят прозря, че природата понякога си правела лоши шеги. Така е. Но и вие, всички политици, сте една много лоша шега. Отдавна вече не й се смеем, досадно позната е и ужасно безвкусна...
А като стана въпрос за смях, се сетих как хубаво се усмихва президентът Росен Плевнелиев. На държавния ни глава му трябваха два дни да отиде при пострадалите. Надали е искал да съчетае пътуването с по-хубаво време край морето, но някак остава лош вкус в устата.
Защо, господин Плевнелиев, Орешарски или някой друг от вас, господа политици, не запретна ръкавите на ризата си, която сигурно струва колкото обезщетението за близките на загиналите, и не хвана една лопата? Ей така, дори само за пред камерите, поне да симулирате съпричастност. Всъщност по-добре, че не го направихте. Добре си изиграхте ролята, в добрите филми статистите обикновено се мотаят безцелно...
А това е нашият филм - на загиналите, на ранените, на загубилите домовете си, на тези, които доброволно часове след часове откопаваха и разчистваха, на тези, които се бореха със стихията, на тези, които макар и от разстояние, се молехме за пострадалите и помогнахме с малко, но от сърце.
А в края на всеки филм остават само главните герои. Статистите са излишни.
Вие, господа политици, сами избрахте в нашия филм да сте статисти. И нашият филм ще има щастлив край, такъв ни е сценарият.
