Около 1000 деца-бежанци очакват да влязат в училище наесен, но ако парламентът не приеме окончателно промените в Закона за убежището и бежанците, има риск те да останат извън образователната система. За това предупреди в ефира на Дарик Емануил Паташев, генерален секретар на Каритас България. Организация, която има дългогодишен опит в областта на доброволчеството, е подготвила с помощта на експерти програми за изучаване на български език. Програмите са за деца-бежанци и за възрастни, като са взаимно свързани, за да може каквото учат децата през деня да се преподава и на родителите им, обясни Паташев.
Той подчерта, че въпреки политическата криза одобрените вече на първо четене законови промени, трябва да бъдат приети окончателно, за да се осигурят средства и условия за влизането на децата на бежанците в училищата:
„Всеки бежанец, който идва в България, има право да бъде обучаван по български език. Въпросът обаче е, че институциите, които обучават по български език, всеки ги обучава по някакво собствена програма, със собствени преподаватели, а да не говорим, че няма и подходящи преподаватели. Установихме, че малкото училища - 66-то в София 149-то - са училищата, където деца-бежанци могат да отидат да учат, т.е. директорите са отворили вратите за тях. Нещата седят така, че тези, които могат да си платят, отиват в платените и частни училища. Ливанското училище, например, е едно такова, което приема деца. Но тези, които не могат да си платят, се ограничават до добрата воля на преподавателите, защото наистина трябва да има и подготвени преподаватели, които да могат да преподават български език на чужденци", заяви Паташев.
По думите му това около, което наистина се обединяват институциите, е, че мястото за изучаване на български език е едно единствено и това е точно училището. Според него децата трябва да влизат без всякакви изпити, тестове до 4-и клас, наравно с останалите, за да могат така, както се учи езикът на улицата, така полека-лека да навлязат и да усвояват българския език.
„За тях не е осигурено допълнителното финансиране за изучаване на български език, тоест училищата нямат стимул да взимат такива деца. Много често си създават повече проблеми. Отговорът на този въпрос е в два аспекта - единият е Законът за убежището, чл. 26, който гласи, че търсещите убежище, деца-бежанци са приравняват по реда на българските граждани. Има предложение за доразвиване на този чл. 26. Много е важно в парламента час по-скоро да се дискутира и да се вземе решение по този член. Това ще даде основание на министъра на образованието вече да разпише една актуална наредба, в която всички тези проблеми и въпроси да бъдат регламентирани", допълни Емануил Паташев.
Той се позова на данни на Агенцията за бежанците, според които децата на бежанците са 2135, като около 1000 от тях са в училищна възраст. 1624 са на възраст до 13 години, а 511 - между 14 и 17 години.
От Каритас напомниха, че се очаква новата интеграционна стратегия, като условие за подкрепа на бежанците в нея ще бъде тъкмо изискването за изучаване на български език. Емануил Паташев припомни, че до миналата година единствената институция, която е имала ангажимент за интеграцията на бежанците е била Държавната агенция за бежанците, но според него поради специфичните й задачи повече прилягало интеграцията да бъде ангажимент на социалното министерство, в партньорство със здравното и образователното министерство. След одобряването на стратегия, следва писането на програма за интеграция, а след това да се търси и финансиране по нея, напомни Паташев.
