След близо 62 години царуване британската кралица Елизабет Втора поверява все повече отговорности на своя наследник принц Чарлз. Но въпреки слуховете за оттегляне кралицата твърди, че "мисията й продължава цял живот", съобщава френският вестник "Фигаро".
От двете страни на Ла Манша се носят упорити слухове за оттегляне на кралицата, откакто Бъкингамският дворец съобщи, че тя ще посети Франция на 6 юни за тържествата по повод 70-годишнината от Дебаркирането в Нормандия, придружена от принцът на Уелс, и ще бъде в компанията на държавни глави, поканени от Оланд, като Барак Обама, краля на Холандия и великия херцог на Люксембург.
Френски правителствен източник, отговарящ за организацията на честванията, заяви пред Сънди Таймс: "Дадоха ни да разберем, че това вероятно ще бъде последната официална визита на кралицата в чужбина". Това беше достатъчно за възобновяване на прогнозите за възможна абдикация на кралицата през 2014 г.
След 62-годишно царуване и 161 посещения в чужбина британската кралица, която на 21 април отпразнува 88-я си рожден ден, поверява все повече отговорности на наследника си Чарлз. Той самият е достигнал пенсионната възраст от 65 години. След като представляваше кралицата на срещата на върха на Общността на нациите в Шри Ланка през ноември 2013 г., след това на погребението на Нелсън Мандела в Южна Африка през декември, станахме свидетели на нещо като леко предаване на щафетата, което в организационен план се изразява в сливането на пресслужбите и преместването на екипите на уелския принц от Кларънс хаус в Бъкингамския дворец, "за координиране на действията". Дали това е подготовка за възкачването на трона на Чарлз III? Не е много сигурно. Планираното решение според британската преса би било по-близо до споделяне на задачите.
Според експертите Елизабет Втора никога няма да се откаже от кралските си прерогативи. Тя е кралица на Великобритания и ще умре на трона. За това има редица причини. На първо място думата абдикация е забранена в речника на кралицата. Най-вече защото нейният чичо, крал Едуард VIII, още преди да положи клетва в Уестминстърското абатство, обяви публично в радио съобщение през декември 1936 г., че се отказва от кралските си функции, за да се ожени "за жената, която обича", Уолис Симпсън, превърнала се в херцогиня на Уиндзор.
На Елизабет Втора, която става принцеса престолонаследничка, а след това и кралица, са необходими дълги години, за да прости на "чичо Дейвид". Тя го посещава в Париж, едва когато страстите са се успокоили, малко преди смъртта му през 1972 г. По време на продажбата на мебели на херцога и херцогинята на Уиндзор от Сотбис в Ню Йорк през февруари 1998 г. експертите се свързали с кралицата, за да й предложат да купи бюрото, на което Едуард VIII подписал акта си за абдикация. "Какво да правя с едно бюро за абдикация?", отговорила Елизабет, като отказала да купи реликвата от бурното минало.
Елизабет Втора е положила клетва
Вярно е, че абдикацията противоречи на британската традиция. Кралицата е миропомазана от архиепископа на Кентърбъри при полагането на клетва на 3 юни 1953 г. в Уестминстърското абатство и има почти жреческа роля. Тя обясни това преди няколко години, като уточни, че "мисията й трае цял живот". В никакъв случай не би могла по подобие на братовчедките си, кралица Джулиана или дъщеря й кралица Беатрикс Холандска, да остави короната и мантията си в гардероба. Тя е положила клетва. Още през 1947 г. преди заминаването си за Южна Африка, като принцеса престолонаследник се ангажира "да служи на страната си и на Общността на нациите през целия си живот".
Тя подновяваше неписания си пакт с британската нация при всичките си юбилеи, сребърния през 1977 г., златния през 2002 г. и диамантения през 2012 г. Самото понятие абдикация би поставило в опасност уважението и престижа на британската монархическа институция.
Функция, гарантираща стабилност
Короната не е лично благо, което един суверен може да избира по свое желание дали да запази или да се откаже от него. Всички са съгласни, че автоматичната позиция на монарха, която не подлежи на съмнение, осигурява позицията му на държавен глава. Какво би станало, ако кралицата е твърде възрастна, за да изпълнява пълноценно кралските си прерогативи? Случаят с негодност на суверена е предвиден в законите и през 1811 г. заради лудостта на Джордж III принцът на Уелс (бъдещия Джордж IV) осигурява регентството.
За момента в Лондон се говори само за споделяне на задачи, а не за регентство. Макар принц Чарлз да представлява майка си на церемониите по встъпване в длъжност или официални пътувания в чужбина, само кралицата има право да подписва законодателни актове, да номинира премиер, да бъде консултиран, да отправя предупреждения и да съветва.
И всички знаят, че най-голямото богатство на кралицата е нейният незаменим опит. Колкото до Чарлз, той винаги е казвал, че е щастлив да чака на стълбите към престола, свободен в движенията си и изказванията си, защото, когато поеме короната след смъртта на майка си, ще бъде задължен от Конституцията да мълчи.
Източник: БГНЕС
