Кога е станало модерно във филмите бомбите да се обезвреждат със срязването на една от няколко жички, в повечето случаи на късмет, и ако е правилната, таймерът да спира, а ако не е, бомбата да избухва? Няма ли да е по-лесно да се среже проводникът на детонатора? Или те, актьорите, които играят сапьори във филма, може би нямат идея какво е това?
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
Филмовите бомби не са като обикновените бомби. Те имат за цел да поддържат напрежението до последната секунда, да покажат колко хладнокръвен е главният герой, но и същевременно с каква зла инженерна сила си има работа той. Злодей, който разполага с таймери с големи дисплеи и жички в цветовата гама на дъгата, не е за подценяване. Представете си как Добрият обезврежда бомба без цветни жички.
Ето защо бомбата в киното не е съвсем обикновена бомба, както и актьорът в ролята на сапьор не е обикновен сапьор.
Самата бомба е като визитна картичка едновременно и на Добрия, и на Лошия. Колкото по-нетрадиционен престъпен ум, толкова по-засукани бомби прави, които Добрият да обезвреди във възможно най-последния момент. Но това е ясно.
Реалното обезвреждане на бомба съвсем не опира до това коя жичка да срежеш. В интерес на истината обезвреждането на някои бомби е доста по-лесно от това, което сме гледали на кино, докато при други рязането на жички до нищо няма да доведе.
Преди да изясним как бомбите с таймер попадат в киното, нека обясним за какво им е този таймер. Освен за да ни държи в напрежение, той е нужен и за да могат бомбите да се активират в точно определено време, когато бомбаджията е далече. За целта се използва обикновен времеизмервателен уред, който да задейства взрива.
Първите подобни бомби са с обикновен часовник и той замества дългия фитил - друг вид възможност да спечелиш време за отдалечаване, преди да гръмне.
Първи за този филмов елемент се сещат в анимацията. Там моментът със забавянето е много характерен. Looney Tunes (Весели мелодии) на Warner Brothers (Уорнър Брадърс) са едни от първите анимационни серии, които използват масово взрива и бомбата със закъснител. Там, който и да е героят, винаги има момент на неизбежност, преди бомбата да гръмне. Имайте предвид обаче, че киното открива бомбите и обезвреждането им на екран едва след Втората световна война.
Бомби с таймер са съществували още от средата на XIX век, но ранното кино не се интересува от този източник на напрежение. Преследването и стрелбата, ето това е истинският екшън.
Студената война обаче дава друго усещане. Заплахата наближава, напрежението е голяма, времето изтича, а и бомбата със закъснител е приоритет на подривните действия, не на открития конфликт. Ето как бомбите със закъснител масово навлизат в киното от края на 60-те години на миналия век. Тогава имаме и различни терористични групи, които дават достатъчно хляб на фантазията с реалните бомби със закъснител, които правят групи като Ирландската републиканска армия (ИРА), Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и т. н.
Това е времето на цъкащите куфарчета, които от криминалните сводки влизат в попкултурата. Така героят в екшъна вече се променя. Той трябва да се справи с друг вид предизвикателство - тайно, подмолно. Бомбата със закъснител е метафора за прикрития враг. Видимият ти мята граната в окопа или те бомбардира от въздуха, но новият злодей е невидим. И понеже това се превръща в интересен за публиката детайл и източник на допълнителен съспенс, бомбите със закъснител продължават да владеят екрана и до днес. А таймерът им дори не се движи както трябва.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
