С изключително ценен и любопитен експонат се сдоби историческият музей в Димитровград- Почетната книга на ДКМС от 1951 г. Книгата е с внушителни размери- дължина 53 см, широчина 45 см и височина 17 см. Тежи близо 20 кг, с червени кожени корици, като първата й е с метален златист обков, който се нуждае от реставрация.
Книгата съдържа 521 страници от специална дебела и гланцирана хартия, вписванията са на 192, като на всяка страница има по две имена и съдържа общо 384 записа.
Последният е от 1984 г. Сред отличените с вписване в Почетната книга са спортисти, хора на изкуството, ударници при прибиране на реколтата и изпълнение на трудовите норми, спасители, граничари, милиционери.
Любопитен факт е, че книгата е открита в складово помещение на димитровградската болница под купища стари хартии при строително-ремонтни работи там. Бях впечатлен от изработката и размерите й, затова веднага позвъних в историческия музей и предложих някой от специалистите да дойде и да види находката ни, разказва управителят д-р Здравко Наков. Уредникът „Нова история" Николина Умурска също е във възторг от откритието и организира веднага транспортирането до музея.
Според директора му Елена Георгиева дарението е наистина ценно, защото дава информация за 33-годишен период от време, както и провокира за нови изследвания.
Нито от болницата в Димитровград, нито от музея обаче на този етап имат представа как почетната ДКМС книга се е озовала в лечебницата и въобще- в града. Тепърва ще търсим реставратор и започваме научни изследвания, за да разберем историята й, като най-напред ще се срещнем с първите секретари на ЦК на ДКМС, посочи директорът на
музея Елена Георгиева.
Сред първите вписани в книгата са имената и снимките на младежи, участвали при строителството на Азотно-торовия завод в Димитровград, който тогава е носил името „Сталин" и на местния ТЕЦ „Марица-3". Следват доста имена на проявили „бдителност и героизъм при залавяне на диверсанти"- граничари, милиционери, войници, пионерчета; през 1954 г.- на спасители при водно бедствие в района на Благоевград; през 1955 г.- отличници в бойната подготовка; 1956 г. е годината на ТКЗС-героите- ударници и отличници в животновъдството и при прибиране на реколтата, включително и „участвали активно при прибиране на реколтата от целинните земи в Сибир и Казахстан".
Пак през 1956 г. са вписани и имената на десетина спасители, помогнали на жени и деца при водната стихия в Бургас от 14 февруари същата година. Появяват се и първите спортисти: борецът Никола Станчев- олимпийски шампион от игрите в Мелбърн същата година и имената на 4 български парашутистки, отличили се в Москва през 1957 г. В книгата това е времето на бригадирите и окръжните първенци. Следват европейският шампион по бокс Димитър Стоилов, колоездачът Ненчо Ангелов, националният юношески отбор по футбол (1959) за класирането му в турнир на УЕФА, спортистите Станчо Иванов, Димитър Добрев, Кралю Бимбалов и Еню Вълчев през 1960 г., а през 1961 г.- българският национален отбор по футбол за „блестяща победа над отбора на Франция в Милано".
За 1969 г. личат имената на състезателките по художествена гимнастика Нешка Робева и Вера Маринова. От 1963 г.- Академичният хор при Студентски дом и Никола Гюзелев. 1979 г. е отбелязан първият български космонавт Георги Иванов и Николай Рукавишников, а през 1981 г.- участникът в регата Николай Джамбазов. 1981 г. са записани „златните момичета" на българската художествена гимнастика Анелия Раленкова, Лили Игнатова и Илияна Раева. Последните записи от 1984 г. са на змс Нено Терзийски и Йорданка Донкова, като за периода на 60-те, 70-те и 80-те години продължават и вписванията за гражданска бдителност при залавяне на опасен криминален престъпник, за производствени успехи при прибиране на тютюн и царевица, за спасителни дейности.
Тепърва предстои и специалистите от димитровградския музей да изследват всички тези данни за хора, повечето от които присъстват със снимки и съвсем кратки данни защо са наградени с вписване в книгата. За последните- от 1984 г., липсват снимки и информация.
Благодарни сме на екипа на болницата, който дари на музея тази Почетна книга и се надяваме, че това ще е пример за хората- вместо да изхвърлят на боклука старите вещи и книги, нека първо потърсят музейните специалисти, коментира директорът Елена Георгиева.
